Разговорник

bg Лица   »   ar ‫الأشخاص‬

1 [едно]

Лица

Лица

‫1 [واحد]‬

1 [wahd]

‫الأشخاص‬

[al'ashkhas]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
аз ‫أ-ا‬ ‫---- ‫-ن-‬ ----- ‫أنا‬ 0
a-a a-- a-a --- ana
аз и ти ‫أنا----ت‬ ‫--- و---- ‫-ن- و-ن-‬ ---------- ‫أنا وأنت‬ 0
ana- w-'--at a--- w------ a-a- w-'-n-t ------------ anaa wa'anat
ние двамата ‫----الإ-نا-‬ ‫--- ا------- ‫-ح- ا-إ-ن-ن- ------------- ‫نحن الإثنان‬ 0
n-u- --'-i-h--n n--- a--------- n-u- a-'-i-h-a- --------------- nhun al'iithnan
той ‫هو‬ ‫--- ‫-و- ---- ‫هو‬ 0
h- h- h- -- hw
той и тя ‫----هي‬ ‫-- و--- ‫-و و-ي- -------- ‫هو وهي‬ 0
h- wa-i h- w--- h- w-h- ------- hw wahi
те двамата ‫-ل---ا /------م-‬ ‫------ / ك------- ‫-ل-ه-ا / ك-ت-ه-ا- ------------------ ‫كلاهما / كلتاهما‬ 0
k-a---- /--a-----ma k------ / k-------- k-a-u-a / k-l-a-u-a ------------------- klahuma / kaltahuma
мъж ‫الر--‬ ‫------ ‫-ل-ج-‬ ------- ‫الرجل‬ 0
a--ijl a----- a-r-j- ------ alrijl
жена ‫ا--م-أ--/-ا-مرأ-‬ ‫------- / ا------ ‫-ل-م-أ- / ا-م-أ-‬ ------------------ ‫الإمرأة / المرأة‬ 0
a---im-'-------m-r--at a--------- / a-------- a-'-i-r-a- / a-m-r-'-t ---------------------- al'iimr'at / almara'at
дете ‫ال-ف- /--لو--‬ ‫----- / ا----- ‫-ل-ف- / ا-و-د- --------------- ‫الطفل / الولد‬ 0
altafl /-a---ld a----- / a----- a-t-f- / a-w-l- --------------- altafl / alwald
семейство ‫--ع-ئل-‬ ‫-------- ‫-ل-ا-ل-‬ --------- ‫العائلة‬ 0
a--a-i-at a-------- a-e-y-l-t --------- aleayilat
моето семейство ‫-ائ-تي‬ ‫------- ‫-ا-ل-ي- -------- ‫عائلتي‬ 0
e--il--i e------- e-y-l-t- -------- eayilati
Моето семейство е тук. ‫-ائل---هن-.‬ ‫------ ه---- ‫-ا-ل-ي ه-ا-‬ ------------- ‫عائلتي هنا.‬ 0
eayi-a-- h--a. e------- h---- e-y-l-t- h-n-. -------------- eayilati huna.
Аз съм тук. ‫أ-- --ا.‬ ‫--- ه---- ‫-ن- ه-ا-‬ ---------- ‫أنا هنا.‬ 0
a---huna. a-- h---- a-a h-n-. --------- ana huna.
Ти си тук. ‫--ت---ا-‬ ‫--- ه---- ‫-ن- ه-ا-‬ ---------- ‫أنت هنا.‬ 0
a-- ----. a-- h---- a-t h-n-. --------- ant huna.
Той е тук и тя е тук. ‫-و-ه---و----يضا--‬ ‫-- ه-- و-- أ------ ‫-و ه-ا و-ي أ-ض-ً-‬ ------------------- ‫هو هنا وهي أيضاً.‬ 0
h---u-- wahi ---a-n. h- h--- w--- a------ h- h-n- w-h- a-d-a-. -------------------- hw huna wahi aydaan.
Ние сме тук. ‫-------.‬ ‫--- ه---- ‫-ح- ه-ا-‬ ---------- ‫نحن هنا.‬ 0
nhi- h---. n--- h---- n-i- h-n-. ---------- nhin huna.
Вие сте тук. ‫-ن-م - أ-ت--ه-ا-‬ ‫---- / أ--- ه---- ‫-ن-م / أ-ت- ه-ا-‬ ------------------ ‫أنتم / أنتن هنا.‬ 0
a------ ----u- huna. a---- / '----- h---- a-t-m / '-n-u- h-n-. -------------------- antum / 'antun huna.
Те всички са тук. ‫ج-يعه--ه-ا.‬ ‫------ ه---- ‫-م-ع-م ه-ا-‬ ------------- ‫جميعهم هنا.‬ 0
jmi--h-m---na. j------- h---- j-i-a-u- h-n-. -------------- jmieahum huna.

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!