Разговорник

bg Лица   »   bn ব্যক্তি

1 [едно]

Лица

Лица

১ [এক]

1 [Ēka]

ব্যক্তি

[byakti]

български бенгалски Играйте Повече
аз আমি আমি 0
ā-- āmi āmi ā-i ---
аз и ти আম- এ-- ত--ি আমি এবং তুমি 0
ā-- ē--- t--- ām- ē--- t--i āmi ēbaṁ tumi ā-i ē-a- t-m- -------------
ние двамата আম-- দ---- (আ--- উ----) আমরা দুজনে (আমরা উভয়েই) 0
ā---- d----- (ā---- u-----'i) ām--- d----- (ā---- u-------) āmarā dujanē (āmarā ubhaẏē'i) ā-a-ā d-j-n- (ā-a-ā u-h-ẏ-'i) -------------(------------'-)
той সে (ছ---) সে (ছেলে) 0
s- (c----) sē (c----) sē (chēlē) s- (c-ē-ē) ---(-----)
той и тя সে (ছ---) এ-- স- (ম---) সে (ছেলে) এবং সে (মেয়ে) 0
s- (c----) ē--- s- (m---) sē (c----) ē--- s- (m---) sē (chēlē) ēbaṁ sē (mēẏē) s- (c-ē-ē) ē-a- s- (m-ẏ-) ---(-----)---------(----)
те двамата তা-- দ---ে তারা দুজনে 0
t--- d----- tā-- d----ē tārā dujanē t-r- d-j-n- -----------
мъж পু--ষ পুরুষ 0
p----- pu---a puruṣa p-r-ṣ- ------
жена স্---- / ম---া স্ত্রী / মহিলা 0
s--- / m----- st-- / m----ā strī / mahilā s-r- / m-h-l- -----/-------
дете শি-ু শিশু 0
ś--- śi-u śiśu ś-ś- ----
семейство এক-- প----র একটি পরিবার 0
ē---- p------- ēk--- p------a ēkaṭi paribāra ē-a-i p-r-b-r- --------------
моето семейство আম-- প----র আমার পরিবার 0
ā---- p------- ām--- p------a āmāra paribāra ā-ā-a p-r-b-r- --------------
Моето семейство е тук. আম-- প----- এ---- ৷ আমার পরিবার এখানে ৷ 0
ā---- p------- ē----- ām--- p------- ē----ē āmāra paribāra ēkhānē ā-ā-a p-r-b-r- ē-h-n- ---------------------
Аз съм тук. আম- এ---- ৷ আমি এখানে ৷ 0
ā-- ē----- ām- ē----ē āmi ēkhānē ā-i ē-h-n- ----------
Ти си тук. তু-- এ---- ৷ তুমি এখানে ৷ 0
t--- ē----- tu-- ē----ē tumi ēkhānē t-m- ē-h-n- -----------
Той е тук и тя е тук. সে (ছ---) এ---- এ-- স- (ম---) এ---- ৷ সে (ছেলে) এখানে এবং সে (মেয়ে) এখানে ৷ 0
s- (c----) ē----- ē--- s- (m---) ē----- sē (c----) ē----- ē--- s- (m---) ē----ē sē (chēlē) ēkhānē ēbaṁ sē (mēẏē) ēkhānē s- (c-ē-ē) ē-h-n- ē-a- s- (m-ẏ-) ē-h-n- ---(-----)----------------(----)-------
Ние сме тук. আম-- এ---- ৷ আমরা এখানে ৷ 0
ā---- ē----- ām--- ē----ē āmarā ēkhānē ā-a-ā ē-h-n- ------------
Вие сте тук. তো--- এ---- ৷ তোমরা এখানে ৷ 0
t----- ē----- tō---- ē----ē tōmarā ēkhānē t-m-r- ē-h-n- -------------
Те всички са тук. তা-- স--- এ---- ৷ তারা সবাই এখানে ৷ 0
t--- s---'i ē----- tā-- s----- ē----ē tārā sabā'i ēkhānē t-r- s-b-'i ē-h-n- ---------'--------

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!