Разговорник

bg Лица   »   ka პიროვნებები

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ერთი]

1 [erti]

პიროვნებები

[p'irovnebebi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
аз -ე მ- მ- -- მე 0
m- m- m- -- me
аз и ти მე დ- -ენ მ- დ- შ-- მ- დ- შ-ნ --------- მე და შენ 0
m- -a sh-n m- d- s--- m- d- s-e- ---------- me da shen
ние двамата ჩ----ო-ივე ჩ--- ო---- ჩ-ე- ო-ი-ე ---------- ჩვენ ორივე 0
ch-en-o--ve c---- o---- c-v-n o-i-e ----------- chven orive
той ი- ი- ი- -- ის 0
i- i- i- -- is
той и тя ი- [კაც-- დ---ს---ა--] ი- [----- დ- ი- [----- ი- [-ა-ი- დ- ი- [-ა-ი- ---------------------- ის [კაცი] და ის [ქალი] 0
is-[k-atsi] d- is--ka-i] i- [------- d- i- [----- i- [-'-t-i- d- i- [-a-i- ------------------------ is [k'atsi] da is [kali]
те двамата ი--ნი----ვე ი---- ო---- ი-ი-ი ო-ი-ე ----------- ისინი ორივე 0
i---i --ive i---- o---- i-i-i o-i-e ----------- isini orive
мъж კ-ცი კ--- კ-ც- ---- კაცი 0
k-a--i k----- k-a-s- ------ k'atsi
жена ქა-ი ქ--- ქ-ლ- ---- ქალი 0
k--i k--- k-l- ---- kali
дете ბა-შ-ი ბ----- ბ-ვ-ვ- ------ ბავშვი 0
bav-h-i b------ b-v-h-i ------- bavshvi
семейство ოჯახი ო---- ო-ა-ი ----- ოჯახი 0
o-akhi o----- o-a-h- ------ ojakhi
моето семейство ჩ-მი-ო-ა-ი ჩ--- ო---- ჩ-მ- ო-ა-ი ---------- ჩემი ოჯახი 0
che-- ojakhi c---- o----- c-e-i o-a-h- ------------ chemi ojakhi
Моето семейство е тук. ჩ-მი --ა-ი--ქ-არი-. ჩ--- ო---- ა- ა---- ჩ-მ- ო-ა-ი ა- ა-ი-. ------------------- ჩემი ოჯახი აქ არის. 0
c-e-- oj-k-- ak-ar--. c---- o----- a- a---- c-e-i o-a-h- a- a-i-. --------------------- chemi ojakhi ak aris.
Аз съм тук. მე ---ვ--. მ- ა- ვ--- მ- ა- ვ-რ- ---------- მე აქ ვარ. 0
me-ak----. m- a- v--- m- a- v-r- ---------- me ak var.
Ти си тук. შ-ნ-აქ ხარ. შ-- ა- ხ--- შ-ნ ა- ხ-რ- ----------- შენ აქ ხარ. 0
sh-- ak k-a-. s--- a- k---- s-e- a- k-a-. ------------- shen ak khar.
Той е тук и тя е тук. ი- -კ-ც-] ა--არი- -ა -ს -ქ-ლ-] ა- არ-ს. ი- [----- ა- ა--- დ- ი- [----- ა- ა---- ი- [-ა-ი- ა- ა-ი- დ- ი- [-ა-ი- ა- ა-ი-. --------------------------------------- ის [კაცი] აქ არის და ის [ქალი] აქ არის. 0
i- -----si]--k -ris -a is-[k-l-] ak a-i-. i- [------- a- a--- d- i- [----- a- a---- i- [-'-t-i- a- a-i- d- i- [-a-i- a- a-i-. ----------------------------------------- is [k'atsi] ak aris da is [kali] ak aris.
Ние сме тук. ჩ-ენ--ქ ვ--თ. ჩ--- ა- ვ---- ჩ-ე- ა- ვ-რ-. ------------- ჩვენ აქ ვართ. 0
chve--a--v--t. c---- a- v---- c-v-n a- v-r-. -------------- chven ak vart.
Вие сте тук. თ---ნ--- ----. თ---- ა- ხ---- თ-ვ-ნ ა- ხ-რ-. -------------- თქვენ აქ ხართ. 0
tkven ----ha--. t---- a- k----- t-v-n a- k-a-t- --------------- tkven ak khart.
Те всички са тук. ის-ნი ------ი ა- ა--ა-. ი---- ყ------ ა- ა----- ი-ი-ი ყ-ე-ა-ი ა- ა-ი-ნ- ----------------------- ისინი ყველანი აქ არიან. 0
isi---q----ni -k -r--n. i---- q------ a- a----- i-i-i q-e-a-i a- a-i-n- ----------------------- isini qvelani ak arian.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!