Разговорник

bg Лица   »   mk Лица

1 [едно]

Лица

Лица

1 [еден]

1 [eden]

Лица

[Lica]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
аз jас j-- j-с --- jас 0
jas j-- j-s --- jas
аз и ти j-- и--и j-- и т- j-с и т- -------- jас и ти 0
ja- - ti j-- i t- j-s i t- -------- jas i ti
ние двамата н-- -ва----а н-- д------- н-е д-а-ц-т- ------------ ние двајцата 0
niy---vaјt-a-a n--- d-------- n-y- d-a-t-a-a -------------- niye dvaјtzata
той т-ј т-- т-ј --- тој 0
t-ј t-- t-ј --- toј
той и тя то- и-таа т-- и т-- т-ј и т-а --------- тој и таа 0
t-ј - -aa t-- i t-- t-ј i t-a --------- toј i taa
те двамата т---д---ц--а т-- д------- т-е д-а-ц-т- ------------ тие двајцата 0
t--e-d--јt---a t--- d-------- t-y- d-a-t-a-a -------------- tiye dvaјtzata
мъж м-ж м-- м-ж --- маж 0
m-ʐ m-- m-ʐ --- maʐ
жена жена ж--- ж-н- ---- жена 0
ʐy-na ʐ---- ʐ-e-a ----- ʐyena
дете д-те д--- д-т- ---- дете 0
d---ye d----- d-e-y- ------ dyetye
семейство една-фа-или-а е--- ф------- е-н- ф-м-л-ј- ------------- една фамилија 0
y-dna fa-i-iјa y---- f------- y-d-a f-m-l-ј- -------------- yedna familiјa
моето семейство м-ј-т- фам-л-ја м----- ф------- м-ј-т- ф-м-л-ј- --------------- мојата фамилија 0
mo-a-----m-liјa m----- f------- m-ј-t- f-m-l-ј- --------------- moјata familiјa
Моето семейство е тук. М-јата---ми--ј- е-овде. М----- ф------- е о---- М-ј-т- ф-м-л-ј- е о-д-. ----------------------- Мојата фамилија е овде. 0
M-јata --m-li-a ----vd--. M----- f------- y- o----- M-ј-t- f-m-l-ј- y- o-d-e- ------------------------- Moјata familiјa ye ovdye.
Аз съм тук. Ја----м-овде. Ј-- с-- о---- Ј-с с-м о-д-. ------------- Јас сум овде. 0
Јa- --o- ---y-. Ј-- s--- o----- Ј-s s-o- o-d-e- --------------- Јas soom ovdye.
Ти си тук. Т- с- -вд-. Т- с- о---- Т- с- о-д-. ----------- Ти си овде. 0
Ti-si----ye. T- s- o----- T- s- o-d-e- ------------ Ti si ovdye.
Той е тук и тя е тук. Т-- е---д----т------вд-. Т-- е о--- и т-- е о---- Т-ј е о-д- и т-а е о-д-. ------------------------ Тој е овде и таа е овде. 0
To- ye---dy- --ta- ye --d--. T-- y- o---- i t-- y- o----- T-ј y- o-d-e i t-a y- o-d-e- ---------------------------- Toј ye ovdye i taa ye ovdye.
Ние сме тук. Н----м- --де. Н-- с-- о---- Н-е с-е о-д-. ------------- Ние сме овде. 0
Niy---my----dy-. N--- s--- o----- N-y- s-y- o-d-e- ---------------- Niye smye ovdye.
Вие сте тук. В-е --е ов--. В-- с-- о---- В-е с-е о-д-. ------------- Вие сте овде. 0
V-ye--ty---vdy-. V--- s--- o----- V-y- s-y- o-d-e- ---------------- Viye stye ovdye.
Те всички са тук. Т-- --те -е---д-. Т-- с--- с- о---- Т-е с-т- с- о-д-. ----------------- Тие сите се овде. 0
T--e s-t----y---v-y-. T--- s---- s-- o----- T-y- s-t-e s-e o-d-e- --------------------- Tiye sitye sye ovdye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!