Разговорник

bg Лица   »   sv Personer

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ett]

Personer

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
аз jag j-- j-g --- jag 0
аз и ти j-g --h du j-- o-- d- j-g o-h d- ---------- jag och du 0
ние двамата vi--vå v- t-- v- t-å ------ vi två 0
той han h-- h-n --- han 0
той и тя h-n --h h-n h-- o-- h-- h-n o-h h-n ----------- han och hon 0
те двамата d- -åda d- b--- d- b-d- ------- de båda 0
мъж m-nn-n m----- m-n-e- ------ mannen 0
жена k-i-n-n k------ k-i-n-n ------- kvinnan 0
дете bar--t b----- b-r-e- ------ barnet 0
семейство e- --m--j e- f----- e- f-m-l- --------- en familj 0
моето семейство min-fami-j m-- f----- m-n f-m-l- ---------- min familj 0
Моето семейство е тук. Mi---a---j-ä- här. M-- f----- ä- h--- M-n f-m-l- ä- h-r- ------------------ Min familj är här. 0
Аз съм тук. J---ä- -ä-. J-- ä- h--- J-g ä- h-r- ----------- Jag är här. 0
Ти си тук. D--ä- -är. D- ä- h--- D- ä- h-r- ---------- Du är här. 0
Той е тук и тя е тук. Han--r-h-- -c--h-n är här. H-- ä- h-- o-- h-- ä- h--- H-n ä- h-r o-h h-n ä- h-r- -------------------------- Han är här och hon är här. 0
Ние сме тук. Vi--r ---. V- ä- h--- V- ä- h-r- ---------- Vi är här. 0
Вие сте тук. Ni--- här. N- ä- h--- N- ä- h-r- ---------- Ni är här. 0
Те всички са тук. De-är -ll- -är. D- ä- a--- h--- D- ä- a-l- h-r- --------------- De är alla här. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!