Разговорник

bg Лица   »   te వ్యక్తులు

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ఒకటి]

1 [Okaṭi]

వ్యక్తులు

[Vyaktulu]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
аз నేను న--- న-న- ---- నేను 0
Nēnu N--- N-n- ---- Nēnu
аз и ти నేన- మర-యు-నువ--ు న--- మ---- న----- న-న- మ-ి-ు న-వ-వ- ----------------- నేను మరియు నువ్వు 0
Nē-- m-r-yu--uv-u N--- m----- n---- N-n- m-r-y- n-v-u ----------------- Nēnu mariyu nuvvu
ние двамата మ- ఇద్ద-ం మ- ఇ----- మ- ఇ-్-ర- --------- మన ఇద్దరం 0
Man- -d-a-aṁ M--- i------ M-n- i-d-r-ṁ ------------ Mana iddaraṁ
той అ-ను అ--- అ-న- ---- అతను 0
Atanu A---- A-a-u ----- Atanu
той и тя అ----మరియు -మె అ--- మ---- ఆ-- అ-న- మ-ి-ు ఆ-ె -------------- అతను మరియు ఆమె 0
At-n- --riyu --e A---- m----- ā-- A-a-u m-r-y- ā-e ---------------- Atanu mariyu āme
те двамата వ-ర-ద్ద-ూ వ-------- వ-ర-ద-ద-ూ --------- వారిద్దరూ 0
Vār-dd-rū V-------- V-r-d-a-ū --------- Vāriddarū
мъж ప-రు---ు ప------- ప-ర-ష-డ- -------- పురుషుడు 0
Puruṣuḍu P------- P-r-ṣ-ḍ- -------- Puruṣuḍu
жена స---రీ స----- స-త-ర- ------ స్త్రీ 0
St-ī S--- S-r- ---- Strī
дете ప---లవాడు ప-------- ప-ల-ల-ా-ు --------- పిల్లవాడు 0
Pi--a-āḍu P-------- P-l-a-ā-u --------- Pillavāḍu
семейство కుట-ం-ం క------ క-ట-ం-ం ------- కుటుంబం 0
K--u---ṁ K------- K-ṭ-m-a- -------- Kuṭumbaṁ
моето семейство న- క--ు-బం న- క------ న- క-ట-ం-ం ---------- నా కుటుంబం 0
N--k---m--ṁ N- k------- N- k-ṭ-m-a- ----------- Nā kuṭumbaṁ
Моето семейство е тук. నా-----ం-- ---క- ఉ--ి న- క------ ఇ---- ఉ--- న- క-ట-ం-ం ఇ-్-డ ఉ-ద- --------------------- నా కుటుంబం ఇక్కడ ఉంది 0
N- ----mb----k---a-u--i N- k------- i----- u--- N- k-ṭ-m-a- i-k-ḍ- u-d- ----------------------- Nā kuṭumbaṁ ikkaḍa undi
Аз съм тук. నేన- ఇక్-- ఉ-్--ను న--- ఇ---- ఉ------ న-న- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ నేను ఇక్కడ ఉన్నాను 0
N-nu-ik-a---u-n--u N--- i----- u----- N-n- i-k-ḍ- u-n-n- ------------------ Nēnu ikkaḍa unnānu
Ти си тук. న-వ-వు ఇ-్-డ -న---వు న----- ఇ---- ఉ------ న-వ-వ- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు -------------------- నువ్వు ఇక్కడ ఉన్నావు 0
Nuv-- i-kaḍa--nn-vu N---- i----- u----- N-v-u i-k-ḍ- u-n-v- ------------------- Nuvvu ikkaḍa unnāvu
Той е тук и тя е тук. అతను, ఆ---ఇక్క---న-నారు అ---- ఆ-- ఇ---- ఉ------ అ-న-, ఆ-ె ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ----------------------- అతను, ఆమె ఇక్కడ ఉన్నారు 0
Ata--,-ā-e--kka-a-u-n--u A----- ā-- i----- u----- A-a-u- ā-e i-k-ḍ- u-n-r- ------------------------ Atanu, āme ikkaḍa unnāru
Ние сме тук. మ-మ- -క్కడ ఉ--నాము మ--- ఇ---- ఉ------ మ-మ- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ మేము ఇక్కడ ఉన్నాము 0
M--- -k-aḍ- u-n--u M--- i----- u----- M-m- i-k-ḍ- u-n-m- ------------------ Mēmu ikkaḍa unnāmu
Вие сте тук. మీ-ు -క్-డ--న--ారు మ--- ఇ---- ఉ------ మ-ర- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ మీరు ఇక్కడ ఉన్నారు 0
M--u ik--ḍ----nāru M--- i----- u----- M-r- i-k-ḍ- u-n-r- ------------------ Mīru ikkaḍa unnāru
Те всички са тук. వా--ల-దరూ--క్-డ ఉన్నా-ు వ-------- ఇ---- ఉ------ వ-ళ-ల-ద-ూ ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ----------------------- వాళ్లందరూ ఇక్కడ ఉన్నారు 0
Vāḷ-an---- -kk-ḍ------ru V--------- i----- u----- V-ḷ-a-d-r- i-k-ḍ- u-n-r- ------------------------ Vāḷlandarū ikkaḍa unnāru

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!