Разговорник

bg Лица   »   zh 人称

1 [едно]

Лица

Лица

1[一]

1 [Yī]

人称

[rénchēng]

български китайски (опростен) Играйте Повече
аз 我我 0
w- w- --
аз и ти 我 和 你 我 和 你 0
w- h- n- wǒ h- nǐ wǒ hé nǐ w- h- n- --------
ние двамата 我们 两-/俩 我们 两人/俩 0
w---- l---- r--/ l-- wǒ--- l---- r--/ l-ǎ wǒmen liǎng rén/ liǎ w-m-n l-ǎ-g r-n/ l-ǎ ---------------/----
той 他他 0
t- t- --
той и тя 他 和 她 他 和 她 0
t- h- t- tā h- tā tā hé tā t- h- t- --------
те двамата 他们 两-/俩 他们 两人/俩 0
t---- l---- r--/ l-- tā--- l---- r--/ l-ǎ tāmen liǎng rén/ liǎ t-m-n l-ǎ-g r-n/ l-ǎ ---------------/----
мъж 男人 男人 0
n----- ná---n nánrén n-n-é- ------
жена 女人 女人 0
n---- nǚ--n nǚrén n-r-n -----
дете 孩子 孩子 0
h---- há--i háizi h-i-i -----
семейство 一个 家庭 一个 家庭 0
y--- j------ yī-- j-----g yīgè jiātíng y-g- j-ā-í-g ------------
моето семейство 我的 家- /我- 家人 我的 家庭 /我的 家人 0
w- d- j------/ w- d- j----- wǒ d- j------/ w- d- j----n wǒ de jiātíng/ wǒ de jiārén w- d- j-ā-í-g/ w- d- j-ā-é- -------------/-------------
Моето семейство е тук. 我的 家- 在 这- 。 我的 家庭 在 这里 。 0
w- d- j------ z-- z----. wǒ d- j------ z-- z----. wǒ de jiātíng zài zhèlǐ. w- d- j-ā-í-g z-i z-è-ǐ. -----------------------.
Аз съм тук. 我 在 这- 。 我 在 这里 。 0
W- z-- z----. Wǒ z-- z----. Wǒ zài zhèlǐ. W- z-i z-è-ǐ. ------------.
Ти си тук. 你 在 这- 。 你 在 这里 。 0
N- z-- z----. Nǐ z-- z----. Nǐ zài zhèlǐ. N- z-i z-è-ǐ. ------------.
Той е тук и тя е тук. 他 在 这- 和 她 在 这- 。 他 在 这里 和 她 在 这里 。 0
T- z-- z---- h- t- z-- z----. Tā z-- z---- h- t- z-- z----. Tā zài zhèlǐ hé tā zài zhèlǐ. T- z-i z-è-ǐ h- t- z-i z-è-ǐ. ----------------------------.
Ние сме тук. 我们 在 这- 。 我们 在 这里 。 0
W---- z-- z----. Wǒ--- z-- z----. Wǒmen zài zhèlǐ. W-m-n z-i z-è-ǐ. ---------------.
Вие сте тук. 你们 在 这- 。 你们 在 这里 。 0
N---- z-- z----. Nǐ--- z-- z----. Nǐmen zài zhèlǐ. N-m-n z-i z-è-ǐ. ---------------.
Те всички са тук. 他们 都 在 这- 。 他们 都 在 这里 。 0
T---- d-- z-- z----. Tā--- d-- z-- z----. Tāmen dōu zài zhèlǐ. T-m-n d-u z-i z-è-ǐ. -------------------.

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!