Разговорник

bg Запознанство   »   el Γνωρίζω

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [τρία]

3 [tría]

Γνωρίζω

[Gnōrízō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! Γε-α! Γ---- Γ-ι-! ----- Γεια! 0
Ge-a! G---- G-i-! ----- Geia!
Добър ден! Κ--ημέ-α! Κ-------- Κ-λ-μ-ρ-! --------- Καλημέρα! 0
Ka-ē--r-! K-------- K-l-m-r-! --------- Kalēméra!
Как си? Τ--κάν--ς- --Τι κ--ετε; Τ- κ------ / Τ- κ------ Τ- κ-ν-ι-; / Τ- κ-ν-τ-; ----------------------- Τι κάνεις; / Τι κάνετε; 0
T--kán-i-----T- k-net-? T- k------ / T- k------ T- k-n-i-? / T- k-n-t-? ----------------------- Ti káneis? / Ti kánete?
От Европа ли сте? Εί--ε από-τη--Ευ-ώ-η; Ε---- α-- τ-- Ε------ Ε-σ-ε α-ό τ-ν Ε-ρ-π-; --------------------- Είστε από την Ευρώπη; 0
Eí-----pó-------rṓ--? E---- a-- t-- E------ E-s-e a-ó t-n E-r-p-? --------------------- Eíste apó tēn Eurṓpē?
От Америка ли сте? Ε---ε---ό-την -------; Ε---- α-- τ-- Α------- Ε-σ-ε α-ό τ-ν Α-ε-ι-ή- ---------------------- Είστε από την Αμερική; 0
E-s-e--pó---n-A-eri-ḗ? E---- a-- t-- A------- E-s-e a-ó t-n A-e-i-ḗ- ---------------------- Eíste apó tēn Amerikḗ?
От Азия ли сте? Ε--τε-απ- τ---Α-ί-; Ε---- α-- τ-- Α---- Ε-σ-ε α-ό τ-ν Α-ί-; ------------------- Είστε από την Ασία; 0
Eí--e-apó---n---í-? E---- a-- t-- A---- E-s-e a-ó t-n A-í-? ------------------- Eíste apó tēn Asía?
В кой хотел сте отседнали? Σε -οιο-ξε---οχε-ο μέ----; Σ- π--- ξ--------- μ------ Σ- π-ι- ξ-ν-δ-χ-ί- μ-ν-τ-; -------------------------- Σε ποιο ξενοδοχείο μένετε; 0
S--p--- x-nodoch-í---é----? S- p--- x---------- m------ S- p-i- x-n-d-c-e-o m-n-t-? --------------------------- Se poio xenodocheío ménete?
Колко дълго сте тук? Π--ο- κα----είστ- ή---εδ-; Π---- κ---- ε---- ή-- ε--- Π-σ-ν κ-ι-ό ε-σ-ε ή-η ε-ώ- -------------------------- Πόσον καιρό είστε ήδη εδώ; 0
Póso----ir--e-s-----ē ed-? P---- k---- e---- ḗ-- e--- P-s-n k-i-ó e-s-e ḗ-ē e-ṓ- -------------------------- Póson kairó eíste ḗdē edṓ?
Колко време ще останете? Π-σο θα--εί-ετ-; Π--- θ- μ------- Π-σ- θ- μ-ί-ε-ε- ---------------- Πόσο θα μείνετε; 0
P-so tha --ínete? P--- t-- m------- P-s- t-a m-í-e-e- ----------------- Póso tha meínete?
Харесва ли Ви тук? Σας α----ι--δ-; Σ-- α----- ε--- Σ-ς α-έ-ε- ε-ώ- --------------- Σας αρέσει εδώ; 0
S-s ----e--e-ṓ? S-- a----- e--- S-s a-é-e- e-ṓ- --------------- Sas arései edṓ?
Вие на почивка ли сте тук? Κ----ε διακο--- εδ-; Κ----- δ------- ε--- Κ-ν-τ- δ-α-ο-έ- ε-ώ- -------------------- Κάνετε διακοπές εδώ; 0
Kán-te-----o-é--e--? K----- d------- e--- K-n-t- d-a-o-é- e-ṓ- -------------------- Kánete diakopés edṓ?
Елате ми на гости! Π-ρ---νω -π-σ--ψή σας! Π------- ε------- σ--- Π-ρ-μ-ν- ε-ί-κ-ψ- σ-ς- ---------------------- Περιμένω επίσκεψή σας! 0
P--i-é-ō-e--s----ḗ -a-! P------- e-------- s--- P-r-m-n- e-í-k-p-ḗ s-s- ----------------------- Periménō epískepsḗ sas!
Ето адреса ми. Ο-ίστ--η -ιεύθυ--ή ---. Ο----- η δ-------- μ--- Ο-ί-τ- η δ-ε-θ-ν-ή μ-υ- ----------------------- Ορίστε η διεύθυνσή μου. 0
Orís-- - -i--t--------u. O----- ē d--------- m--- O-í-t- ē d-e-t-y-s- m-u- ------------------------ Oríste ē dieúthynsḗ mou.
Ще се видим ли утре? Θ--τα --ύ-ε-α----; Θ- τ- π---- α----- Θ- τ- π-ύ-ε α-ρ-ο- ------------------ Θα τα πούμε αύριο; 0
Tha--a -o-me aú---? T-- t- p---- a----- T-a t- p-ú-e a-r-o- ------------------- Tha ta poúme aúrio?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Λυπ--α-------ήδ- -ανο-ί-ε--κ--ι. Λ------- έ-- ή-- κ-------- κ---- Λ-π-μ-ι- έ-ω ή-η κ-ν-ν-σ-ι κ-τ-. -------------------------------- Λυπάμαι, έχω ήδη κανονίσει κάτι. 0
L-pá-ai,-échō-----k-no-í-e- k-t-. L------- é--- ḗ-- k-------- k---- L-p-m-i- é-h- ḗ-ē k-n-n-s-i k-t-. --------------------------------- Lypámai, échō ḗdē kanonísei káti.
Чао! Α-τί-! Α----- Α-τ-ο- ------ Αντίο! 0
A---o! A----- A-t-o- ------ Antío!
Довиждане! Εις -ο----ν----ν! Ε-- τ- ε--------- Ε-ς τ- ε-α-ι-ε-ν- ----------------- Εις το επανιδείν! 0
E---to ---nid-í-! E-- t- e--------- E-s t- e-a-i-e-n- ----------------- Eis to epanideín!
До скоро! Τα -α--λέ-ε! Τ- ξ-------- Τ- ξ-ν-λ-μ-! ------------ Τα ξαναλέμε! 0
T--x-nalém-! T- x-------- T- x-n-l-m-! ------------ Ta xanaléme!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!