Разговорник

bg Запознанство   »   ky Getting to know others

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [үч]

3 [üç]

Getting to know others

[taanışuu]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! С----! С----- С-л-м- ------ Салам! 0
S--a-! S----- S-l-m- ------ Salam!
Добър ден! К-тман----! К----- к--- К-т-а- к-н- ----------- Кутман күн! 0
Kut-----ün! K----- k--- K-t-a- k-n- ----------- Kutman kün!
Как си? Канда-сы-? К--------- К-н-а-с-з- ---------- Кандайсыз? 0
K-nda---z? K--------- K-n-a-s-z- ---------- Kandaysız?
От Европа ли сте? Сиз Ев--пад-н-ыз--? С-- Е-------------- С-з Е-р-п-д-н-ы-б-? ------------------- Сиз Европадансызбы? 0
S-z E-r-padansızbı? S-- E-------------- S-z E-r-p-d-n-ı-b-? ------------------- Siz Evropadansızbı?
От Америка ли сте? Сиз Ам--и-а-ансыз-ы? С-- А--------------- С-з А-е-и-а-а-с-з-ы- -------------------- Сиз Америкадансызбы? 0
Siz-A----k-d-ns--bı? S-- A--------------- S-z A-e-i-a-a-s-z-ı- -------------------- Siz Amerikadansızbı?
От Азия ли сте? С----з----н-ыз-ы? С-- А------------ С-з А-и-д-н-ы-б-? ----------------- Сиз Азиядансызбы? 0
S-z--ziy----s--b-? S-- A------------- S-z A-i-a-a-s-z-ı- ------------------ Siz Aziyadansızbı?
В кой хотел сте отседнали? С-з-ка-сы-м-й--н--н-да -у----з? С-- к---- м----------- т------- С-з к-й-ы м-й-а-к-н-д- т-р-с-з- ------------------------------- Сиз кайсы мейманканада турасыз? 0
S-z-kay-- ---manka-ad- -ur--ı-? S-- k---- m----------- t------- S-z k-y-ı m-y-a-k-n-d- t-r-s-z- ------------------------------- Siz kaysı meymankanada turasız?
Колко дълго сте тук? Сиз кач--дан -ери-бул--е---си-? С-- к------- б--- б-- ж-------- С-з к-ч-н-а- б-р- б-л ж-р-е-и-? ------------------------------- Сиз качандан бери бул жердесиз? 0
S---kaçan-a- b--- bul je-----z? S-- k------- b--- b-- j-------- S-z k-ç-n-a- b-r- b-l j-r-e-i-? ------------------------------- Siz kaçandan beri bul jerdesiz?
Колко време ще останете? С-з к-нча убакыт-т-рас-з? С-- к---- у----- т------- С-з к-н-а у-а-ы- т-р-с-з- ------------------------- Сиз канча убакыт турасыз? 0
Si- ----- u--kıt tur-sı-? S-- k---- u----- t------- S-z k-n-a u-a-ı- t-r-s-z- ------------------------- Siz kança ubakıt turasız?
Харесва ли Ви тук? Бул------из-----гып ---аб-? Б-- ж-- с---- ж---- ж------ Б-л ж-р с-з-е ж-г-п ж-т-б-? --------------------------- Бул жер сизге жагып жатабы? 0
B----er---z-e-j-gıp -at-b-? B-- j-- s---- j---- j------ B-l j-r s-z-e j-g-p j-t-b-? --------------------------- Bul jer sizge jagıp jatabı?
Вие на почивка ли сте тук? Сиз-эс а-у-д--ызб-? С-- э- а----------- С-з э- а-у-д-с-з-ы- ------------------- Сиз эс алуудасызбы? 0
Siz-es a-u-d-sı-bı? S-- e- a----------- S-z e- a-u-d-s-z-ı- ------------------- Siz es aluudasızbı?
Елате ми на гости! Маг- ---окко -ел----. М--- к------ к------- М-г- к-н-к-о к-л-н-з- --------------------- Мага конокко келиниз. 0
Ma-- -on--k--k--i--z. M--- k------ k------- M-g- k-n-k-o k-l-n-z- --------------------- Maga konokko keliniz.
Ето адреса ми. М--- м-н-- -а--ги-. М--- м---- д------- М-н- м-н-н д-р-г-м- ------------------- Мына менин дарегим. 0
M--a--en-- -areg--. M--- m---- d------- M-n- m-n-n d-r-g-m- ------------------- Mına menin daregim.
Ще се видим ли утре? Э--ең -олу-абы-б-? Э---- ж----------- Э-т-ң ж-л-г-б-з-ы- ------------------ Эртең жолугабызбы? 0
E-t-ŋ --l-ga-ı--ı? E---- j----------- E-t-ŋ j-l-g-b-z-ı- ------------------ Erteŋ jolugabızbı?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Ке--рес----ме-ин пл--дар-----р--о-чу. К--------- м---- п-------- б-- б----- К-ч-р-с-з- м-н-н п-а-д-р-м б-р б-л-у- ------------------------------------- Кечиресиз, менин пландарым бар болчу. 0
K---re---- m--i- ---nd-r-m-bar bol--. K--------- m---- p-------- b-- b----- K-ç-r-s-z- m-n-n p-a-d-r-m b-r b-l-u- ------------------------------------- Keçiresiz, menin plandarım bar bolçu.
Чао! Кош -о-у-уз! К-- б------- К-ш б-л-ң-з- ------------ Кош болуңуз! 0
K-ş bo--ŋu-! K-- b------- K-ş b-l-ŋ-z- ------------ Koş boluŋuz!
Довиждане! Ка--а-кө-ү---н-ө! К---- к---------- К-й-а к-р-ш-ө-ч-! ----------------- Кайра көрүшкөнчө! 0
Ka----k--üş-önçö! K---- k---------- K-y-a k-r-ş-ö-ç-! ----------------- Kayra körüşkönçö!
До скоро! Жа-ын-а к---шкө-ч-! Ж------ к---------- Ж-к-н-а к-р-ш-ө-ч-! ------------------- Жакында көрүшкөнчө! 0
J-k-n-a-k-r--kön-ö! J------ k---------- J-k-n-a k-r-ş-ö-ç-! ------------------- Jakında körüşkönçö!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!