Разговорник

bg Запознанство   »   sv Lära känna

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [tre]

Lära känna

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! H--! H--- H-j- ---- Hej! 0
Добър ден! Go--da-! G-- d--- G-d d-g- -------- God dag! 0
Как си? H-r står -et----l? H-- s--- d-- t---- H-r s-å- d-t t-l-? ------------------ Hur står det till? 0
От Европа ли сте? K-m-----i-f-ån -u--p-? K----- n- f--- E------ K-m-e- n- f-å- E-r-p-? ---------------------- Kommer ni från Europa? 0
От Америка ли сте? K--mer--i-f-ån Amerika? K----- n- f--- A------- K-m-e- n- f-å- A-e-i-a- ----------------------- Kommer ni från Amerika? 0
От Азия ли сте? Kom-er--i-f------i-n? K----- n- f--- A----- K-m-e- n- f-å- A-i-n- --------------------- Kommer ni från Asien? 0
В кой хотел сте отседнали? P- -i---t --tel----r -i? P- v----- h----- b-- n-- P- v-l-e- h-t-l- b-r n-? ------------------------ På vilket hotell bor ni? 0
Колко дълго сте тук? H---l---- h-r ----a----h-r? H-- l---- h-- n- v---- h--- H-r l-n-e h-r n- v-r-t h-r- --------------------------- Hur länge har ni varit här? 0
Колко време ще останете? Hur -än-e -t--nar-n-? H-- l---- s------ n-- H-r l-n-e s-a-n-r n-? --------------------- Hur länge stannar ni? 0
Харесва ли Ви тук? T-i---n- --a här? T---- n- b-- h--- T-i-s n- b-a h-r- ----------------- Trivs ni bra här? 0
Вие на почивка ли сте тук? Ä- ni-------er ---? Ä- n- s------- h--- Ä- n- s-m-s-e- h-r- ------------------- Är ni semester här? 0
Елате ми на гости! Ko------häl-- p- m-g-någo--gång! K-- o-- h---- p- m-- n---- g---- K-m o-h h-l-a p- m-g n-g-n g-n-! -------------------------------- Kom och hälsa på mig någon gång! 0
Ето адреса ми. Här ä- -in a---ss. H-- ä- m-- a------ H-r ä- m-n a-r-s-. ------------------ Här är min adress. 0
Ще се видим ли утре? S-s-vi im-rgo-? S-- v- i------- S-s v- i-o-g-n- --------------- Ses vi imorgon? 0
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Ty-ä-r,-j-g------nna- f-r mig. T------ j-- h-- a---- f-- m--- T-v-r-, j-g h-r a-n-t f-r m-g- ------------------------------ Tyvärr, jag har annat för mig. 0
Чао! H-- d-! H-- d-- H-j d-! ------- Hej då! 0
Довиждане! Adjö! A---- A-j-! ----- Adjö! 0
До скоро! V--se- --a-t! V- s-- s----- V- s-s s-a-t- ------------- Vi ses snart! 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!