Разговорник

bg Запознанство   »   ur ‫جان پہچان کرنا‬

3 [три]

Запознанство

Запознанство

‫3 [تین]‬

teen

‫جان پہچان کرنا‬

[jaan pehchan karna]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! ‫-ی-و‬ ‫----- ‫-ی-و- ------ ‫ہیلو‬ 0
he--o h---- h-l-o ----- hello
Добър ден! ‫سل--‬ ‫----- ‫-ل-م- ------ ‫سلام‬ 0
salam s---- s-l-m ----- salam
Как си? ‫-ی- -ال--ے؟‬ ‫--- ح-- ہ--- ‫-ی- ح-ل ہ-؟- ------------- ‫کیا حال ہے؟‬ 0
ky-------hai? k-- h--- h--- k-a h-a- h-i- ------------- kya haal hai?
От Европа ли сте? ‫ک-ا--- --رپ--ے ر-نے --ل- --ں-‬ ‫--- آ- ی--- ک- ر--- و--- ہ---- ‫-ی- آ- ی-ر- ک- ر-ن- و-ل- ہ-ں-‬ ------------------------------- ‫کیا آپ یورپ کے رہنے والے ہیں؟‬ 0
kya -ap-----pe k----h---w---------? k-- a-- E----- k- r---- w---- h---- k-a a-p E-r-p- k- r-h-e w-l-y h-i-? ----------------------------------- kya aap Europe ke rehne walay hain?
От Америка ли сте? ‫ک-ا-آپ--مری----ے -ہ-ے-و-لے-----‬ ‫--- آ- ا----- ک- ر--- و--- ہ---- ‫-ی- آ- ا-ر-ک- ک- ر-ن- و-ل- ہ-ں-‬ --------------------------------- ‫کیا آپ امریکا کے رہنے والے ہیں؟‬ 0
ky- a-- Am----a ---r-hn--w-l-- -a-n? k-- a-- A------ k- r---- w---- h---- k-a a-p A-e-i-a k- r-h-e w-l-y h-i-? ------------------------------------ kya aap America ke rehne walay hain?
От Азия ли сте? ‫ک-- آ--ا---ا-سے-ہی-؟‬ ‫--- آ- ا---- س- ہ---- ‫-ی- آ- ا-ش-ا س- ہ-ں-‬ ---------------------- ‫کیا آپ ایشیا سے ہیں؟‬ 0
k-a -ap-------- -ain? k-- a-- a--- s- h---- k-a a-p a-i- s- h-i-? --------------------- kya aap asia se hain?
В кой хотел сте отседнали? ‫----س ہ--ل م---رہتے--یں-‬ ‫-- ک- ہ--- م-- ر--- ہ---- ‫-پ ک- ہ-ٹ- م-ں ر-ت- ہ-ں-‬ -------------------------- ‫آپ کس ہوٹل میں رہتے ہیں؟‬ 0
aap-kis------ m-i---eh--y-h---? a-- k-- h---- m--- r----- h---- a-p k-s h-t-l m-i- r-h-a- h-i-? ------------------------------- aap kis hotel mein rehtay hain?
Колко дълго сте тук? ‫-پ-ی----کب سے ہ--؟‬ ‫-- ی--- ک- س- ہ---- ‫-پ ی-ا- ک- س- ہ-ں-‬ -------------------- ‫آپ یہاں کب سے ہیں؟‬ 0
a----a--n---b se--ain? a-- y---- k-- s- h---- a-p y-h-n k-b s- h-i-? ---------------------- aap yahan kab se hain?
Колко време ще останете? ‫آ--ک--ت- -کی--گ-؟‬ ‫-- ک- ت- ر--- گ--- ‫-پ ک- ت- ر-ی- گ-؟- ------------------- ‫آپ کب تک رکیں گے؟‬ 0
aap kab---q----- --? a-- k-- t-- r--- g-- a-p k-b t-q r-i- g-? -------------------- aap kab taq rkin ge?
Харесва ли Ви тук? ‫کی---پ -- ---ں ا-ھا -گ رہا--ے-‬ ‫--- آ- ک- ی--- ا--- ل- ر-- ہ--- ‫-ی- آ- ک- ی-ا- ا-ھ- ل- ر-ا ہ-؟- -------------------------------- ‫کیا آپ کو یہاں اچھا لگ رہا ہے؟‬ 0
k---aa- -- -ah----c--- l-- --h---ai? k-- a-- k- y---- a---- l-- r--- h--- k-a a-p k- y-h-n a-h-a l-g r-h- h-i- ------------------------------------ kya aap ko yahan achaa lag raha hai?
Вие на почивка ли сте тук? ‫--ا ----ہا- چھٹ-و- -- -ی--‬ ‫--- آ- ی--- چ----- پ- ہ---- ‫-ی- آ- ی-ا- چ-ٹ-و- پ- ہ-ں-‬ ---------------------------- ‫کیا آپ یہاں چھٹیوں پر ہیں؟‬ 0
ky- a-p -a--- c--d-y---p----a--? k-- a-- y---- c------- p-- h---- k-a a-p y-h-n c-u-i-o- p-r h-i-? -------------------------------- kya aap yahan chudiyon par hain?
Елате ми на гости! ‫کب-ی--ج- -ے-مل-ے--‬ ‫---- م-- س- م--- -- ‫-ب-ی م-ھ س- م-ی- -- -------------------- ‫کبھی مجھ سے ملیے -‬ 0
k-bh- ma---e--uj---e - k---- m----- m--- s- - k-b-i m-l-y- m-j- s- - ---------------------- kabhi maliye mujh se -
Ето адреса ми. ‫یہ ---ا پتہ -ے-‬ ‫-- م--- پ-- ہ--- ‫-ہ م-ر- پ-ہ ہ--- ----------------- ‫یہ میرا پتہ ہے-‬ 0
y-h-mer--p--a -ai - y-- m--- p--- h-- - y-h m-r- p-t- h-i - ------------------- yeh mera pata hai -
Ще се видим ли утре? ‫کی- ------مل-- -ے؟‬ ‫--- ہ- ک- م--- گ--- ‫-ی- ہ- ک- م-ی- گ-؟- -------------------- ‫کیا ہم کل ملیں گے؟‬ 0
k-a--um k-l--ile-- g-? k-- h-- k-- m----- g-- k-a h-m k-l m-l-i- g-? ---------------------- kya hum kal milein ge?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. ‫-عا-ف-ک--- -ا م--ے-کچھ -ام -ے-‬ ‫--- ف ک--- گ- م--- ک-- ک-- ہ--- ‫-ع- ف ک-ج- گ- م-ھ- ک-ھ ک-م ہ--- -------------------------------- ‫معا ف کیجے گا مجھے کچھ کام ہے-‬ 0
Mu---f -i---g- mu--e--u----aam-hai - M--- f k--- g- m---- k--- k--- h-- - M-a- f k-j- g- m-j-e k-c- k-a- h-i - ------------------------------------ Muan f kije ga mujhe kuch kaam hai -
Чао! ‫خد--حافظ‬ ‫--- ح---- ‫-د- ح-ف-‬ ---------- ‫خدا حافظ‬ 0
k--da H--iz k---- H---- k-u-a H-f-z ----------- khuda Hafiz
Довиждане! ‫پ--------گے - --- حا--‬ ‫--- م--- گ- / خ-- ح---- ‫-ھ- م-ی- گ- / خ-ا ح-ف-‬ ------------------------ ‫پھر ملیں گے / خدا حافظ‬ 0
p-ir --l----ge p--- m----- g- p-i- m-l-i- g- -------------- phir milein ge
До скоро! ‫جل--ملی----‬ ‫--- م--- گ-- ‫-ل- م-ی- گ-‬ ------------- ‫جلد ملیں گے‬ 0
j-ld-m-l--n--e j--- m----- g- j-l- m-l-i- g- -------------- jald milein ge

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!