Разговорник

bg В училище   »   ar ‫في المدرسة‬

4 [четири]

В училище

В училище

‫4 [أربعة]‬

4 [arabeata]

‫في المدرسة‬

[fi almudarsat]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Къде сме? ‫أين-ن-ن؟‬ ‫--- ن---- ‫-ي- ن-ن-‬ ---------- ‫أين نحن؟‬ 0
ayn-na-n? a-- n---- a-n n-h-? --------- ayn nahn?
Ние сме в училище. ‫--ن-ف------رس-.‬ ‫--- ف- ا-------- ‫-ح- ف- ا-م-ر-ة-‬ ----------------- ‫نحن في المدرسة.‬ 0
n--n fi a--udr---ta. n--- f- a----------- n-a- f- a-m-d-a-a-a- -------------------- nhan fi almudrasata.
Имаме часове. ‫---نا ---.‬ ‫----- د---- ‫-ن-ن- د-س-‬ ------------ ‫عندنا درس.‬ 0
e--an--d----. e----- d----- e-d-n- d-r-a- ------------- endana darsa.
Това са учениците. ‫--لا- -م--لتلا-ي-.‬ ‫----- ه- ا--------- ‫-ؤ-ا- ه- ا-ت-ا-ي-.- -------------------- ‫هؤلاء هم التلاميذ.‬ 0
hwu--'--um----a--m--h. h----- h-- a---------- h-u-a- h-m a-t-l-m-d-. ---------------------- hwula' hum altalamidh.
Това е учителката. ‫-ذ- -- --م-علم--‬ ‫--- ه- ا--------- ‫-ذ- ه- ا-م-ع-م-.- ------------------ ‫هذه هي المُعلمة.‬ 0
hdh-h -i -l-u-l-. h---- h- a------- h-h-h h- a-m-e-m- ----------------- hdhih hi almuelm.
Това е класът. ‫--ا -و -ل--.‬ ‫--- ه- ا----- ‫-ذ- ه- ا-ص-.- -------------- ‫هذا هو الصف.‬ 0
h-h---- al-afa. h--- h- a------ h-h- h- a-s-f-. --------------- hdha hu alsafa.
Какво правим ние? ‫ما-ا-س--عل-‬ ‫---- س------ ‫-ا-ا س-ف-ل-‬ ------------- ‫ماذا سنفعل؟‬ 0
ma-h--sanfi-l? m---- s------- m-d-a s-n-i-l- -------------- madha sanfiel?
Ние учим. ‫-ح- نتعل-.‬ ‫--- ن------ ‫-ح- ن-ع-م-‬ ------------ ‫نحن نتعلم.‬ 0
n-i----t-e--m. n--- n-------- n-i- n-t-e-a-. -------------- nhin nataelam.
Ние учим език. ‫---- --عل--ل-ة-‬ ‫---- ن---- ل---- ‫-ن-ا ن-ع-م ل-ة-‬ ----------------- ‫إننا نتعلم لغة.‬ 0
'-----a--a--elam lighata. '------ n------- l------- '-i-a-a n-t-e-a- l-g-a-a- ------------------------- 'iinana nataelam lighata.
Аз уча английски. ‫--ا --ع---ال--جلي-ي-.‬ ‫--- أ---- ا----------- ‫-ن- أ-ع-م ا-إ-ج-ي-ي-.- ----------------------- ‫أنا أتعلم الإنجليزية.‬ 0
a-aa--a-aea--- -l'ii--ali-i-ta. a--- '-------- a--------------- a-a- '-t-e-l-m a-'-i-j-l-z-a-a- ------------------------------- anaa 'ataealam al'iinjaliziata.
Ти учиш испански. ‫--- ت---م--ل-س-ان-ة-‬ ‫--- ت---- ا---------- ‫-ن- ت-ع-م ا-أ-ب-ن-ة-‬ ---------------------- ‫أنت تتعلم الأسبانية.‬ 0
a-t t-ta--l-m-a--asba---ta. a-- t-------- a------------ a-t t-t-e-l-m a-'-s-a-i-t-. --------------------------- ant tataealam al'asbaniata.
Той учи немски. ‫-و --ع-- -لأ-م--ي--‬ ‫-- ي---- ا---------- ‫-و ي-ع-م ا-أ-م-ن-ة-‬ --------------------- ‫هو يتعلم الألمانية.‬ 0
hw-yata--lam al'--m-niat-. h- y-------- a------------ h- y-t-e-l-m a-'-l-a-i-t-. -------------------------- hw yataealam al'almaniata.
Ние учим френски. ‫-حن--تعلم --ف---ي-.‬ ‫--- ن---- ا--------- ‫-ح- ن-ع-م ا-ف-ن-ي-.- --------------------- ‫نحن نتعلم الفرنسية.‬ 0
n-i- nata--a- --fara------. n--- n------- a------------ n-i- n-t-e-a- a-f-r-n-i-t-. --------------------------- nhin nataelam alfaransiata.
Вие учите италиански. ‫---م--ت--مو--/-أن-ن ت-------لإ-ط--ي-.‬ ‫---- ت------ / أ--- ت----- ا---------- ‫-ن-م ت-ع-م-ن / أ-ت- ت-ع-م- ا-إ-ط-ل-ة-‬ --------------------------------------- ‫أنتم تتعلمون / أنتن تتعلمن الإيطالية.‬ 0
a---- -a--e------ - -an-u--ta-ae-lm---a--ii-a---t-. a---- t---------- / '----- t--------- a------------ a-t-m t-t-e-l-m-n / '-n-u- t-t-e-l-u- a-'-i-a-i-t-. --------------------------------------------------- antum tataealamun / 'antun tataealmun al'iitaliata.
Те учат руски. ‫هم-ي---م-ن - ه-ّ-تتع-م- -لر-سي--‬ ‫-- ي------ / ه-- ت----- ا-------- ‫-م ي-ع-م-ن / ه-ّ ت-ع-م- ا-ر-س-ة-‬ ---------------------------------- ‫هم يتعلمون / هنّ تتعلمن الروسية.‬ 0
h- y-t---l-m-n-/--n--a-ei-m-- -l-uwsiata. h- y---------- / h- t-------- a---------- h- y-t-e-l-m-n / h- t-t-i-m-n a-r-w-i-t-. ----------------------------------------- hm yataealamun / hn tateilmun alruwsiata.
Да се учат езици е интересно. ‫-ع-- -للغات--ث----ل-ه--ا-.‬ ‫---- ا----- م--- ل--------- ‫-ع-م ا-ل-ا- م-ي- ل-إ-ت-ا-.- ---------------------------- ‫تعلم اللغات مثير للإهتمام.‬ 0
tae---m a--ug--t -u-hir li----htim-m. t------ a------- m----- l------------ t-e-l-m a-l-g-a- m-t-i- l-l-i-h-i-a-. ------------------------------------- taeilam allughat muthir lil'iihtimam.
Ние искаме да разбираме хората. ‫-ريد--- --ف--م مع ال--س.‬ ‫---- أ- ن----- م- ا------ ‫-ر-د أ- ن-ف-ه- م- ا-ن-س-‬ -------------------------- ‫نريد أن نتفاهم مع الناس.‬ 0
n--- --n-nat-a--m ma--aln-as. n--- '-- n------- m-- a------ n-i- '-n n-t-a-u- m-e a-n-a-. ----------------------------- nrid 'an natfahum mae alnaas.
Ние искаме да разговаряме с хората. ‫ن----أن----ل- م--ال-اس.‬ ‫---- أ- ن---- م- ا------ ‫-ر-د أ- ن-ك-م م- ا-ن-س-‬ ------------------------- ‫نريد أن نتكلم مع الناس.‬ 0
nr-d '------a-ala- m-- --naas. n--- '-- n-------- m-- a------ n-i- '-n n-t-k-l-m m-e a-n-a-. ------------------------------ nrid 'an natakalam mae alnaas.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.