Разговорник

bg В училище   »   be У школе

4 [четири]

В училище

В училище

4 [чатыры]

4 [chatyry]

У школе

[U shkole]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Къде сме? Д-е---? Д-- м-- Д-е м-? ------- Дзе мы? 0
D-e --? D-- m-- D-e m-? ------- Dze my?
Ние сме в училище. Мы-- -коле. М- ў ш----- М- ў ш-о-е- ----------- Мы ў школе. 0
My - s--o-e. M- u s------ M- u s-k-l-. ------------ My u shkole.
Имаме часове. У--а--за-ятк-. У н-- з------- У н-с з-н-т-і- -------------- У нас заняткі. 0
U-n-s -an-atk-. U n-- z-------- U n-s z-n-a-k-. --------------- U nas zanyatkі.
Това са учениците. Гэт- в----. Г--- в----- Г-т- в-ч-і- ----------- Гэта вучні. 0
Get- vuchnі. G--- v------ G-t- v-c-n-. ------------ Geta vuchnі.
Това е учителката. Гэ-- -а--а-н-ца. Г--- н---------- Г-т- н-с-а-н-ц-. ---------------- Гэта настаўніца. 0
Ge-a-na-t-unі-sa. G--- n----------- G-t- n-s-a-n-t-a- ----------------- Geta nastaunіtsa.
Това е класът. Г-та--л-с. Г--- к---- Г-т- к-а-. ---------- Гэта клас. 0
G-t- k-a-. G--- k---- G-t- k-a-. ---------- Geta klas.
Какво правим ние? Шт- м---о-ім? Ш-- м- р----- Ш-о м- р-б-м- ------------- Што мы робім? 0
S--- -y-r-b-m? S--- m- r----- S-t- m- r-b-m- -------------- Shto my robіm?
Ние учим. М- --чы---. М- в------- М- в-ч-м-я- ----------- Мы вучымся. 0
My-v-----s--. M- v--------- M- v-c-y-s-a- ------------- My vuchymsya.
Ние учим език. М- -ыв-ча-м м--у. М- в------- м---- М- в-в-ч-е- м-в-. ----------------- Мы вывучаем мову. 0
My vy-ucha-- m---. M- v-------- m---- M- v-v-c-a-m m-v-. ------------------ My vyvuchaem movu.
Аз уча английски. Я вы--ч----н-л---кую-мо--. Я в------ а--------- м---- Я в-в-ч-ю а-г-і-с-у- м-в-. -------------------------- Я вывучаю англійскую мову. 0
Ya--yv-c-ayu a-g-іy---y--m-v-. Y- v-------- a---------- m---- Y- v-v-c-a-u a-g-і-s-u-u m-v-. ------------------------------ Ya vyvuchayu anglіyskuyu movu.
Ти учиш испански. Ты в-в-ча-ш -с---ску---ов-. Т- в------- і-------- м---- Т- в-в-ч-е- і-п-н-к-ю м-в-. --------------------------- Ты вывучаеш іспанскую мову. 0
Ty---vuchae-- і-pan-kuy---o-u. T- v--------- і--------- m---- T- v-v-c-a-s- і-p-n-k-y- m-v-. ------------------------------ Ty vyvuchaesh іspanskuyu movu.
Той учи немски. Ё- -ыв---е--я-е------о-у. Ё- в------ н------- м---- Ё- в-в-ч-е н-м-ц-у- м-в-. ------------------------- Ён вывучае нямецкую мову. 0
E--v--u-hae n-ame--kuy--mov-. E- v------- n---------- m---- E- v-v-c-a- n-a-e-s-u-u m-v-. ----------------------------- En vyvuchae nyametskuyu movu.
Ние учим френски. М- в-ву-а-- -ранцу--ку- м-в-. М- в------- ф---------- м---- М- в-в-ч-е- ф-а-ц-з-к-ю м-в-. ----------------------------- Мы вывучаем французскую мову. 0
My--yv--h--m-fr---su---u-----v-. M- v-------- f------------ m---- M- v-v-c-a-m f-a-t-u-s-u-u m-v-. -------------------------------- My vyvuchaem frantsuzskuyu movu.
Вие учите италиански. Вы--ыву--е-- -т--ь-нск-ю-мов-. В- в-------- і---------- м---- В- в-в-ч-е-е і-а-ь-н-к-ю м-в-. ------------------------------ Вы вывучаеце італьянскую мову. 0
Vy---v---a-ts--іt-l-yan-ku-u-mov-. V- v---------- і------------ m---- V- v-v-c-a-t-e і-a-’-a-s-u-u m-v-. ---------------------------------- Vy vyvuchaetse іtal’yanskuyu movu.
Те учат руски. Я-- вы-уча-ць -ус--------. Я-- в-------- р----- м---- Я-ы в-в-ч-ю-ь р-с-у- м-в-. -------------------------- Яны вывучаюць рускую мову. 0
Ya-y vy-uc-a-u--’ --s--y---ov-. Y--- v----------- r------ m---- Y-n- v-v-c-a-u-s- r-s-u-u m-v-. ------------------------------- Yany vyvuchayuts’ ruskuyu movu.
Да се учат езици е интересно. В-в-ч-ць --в---і-ава. В------- м--- ц------ В-в-ч-ц- м-в- ц-к-в-. --------------------- Вывучаць мовы цікава. 0
V--uc-a-s- mo-y t--ka--. V--------- m--- t------- V-v-c-a-s- m-v- t-і-a-a- ------------------------ Vyvuchats’ movy tsіkava.
Ние искаме да разбираме хората. Мы--оч------у--ц-----зе-. М- х---- р------- л------ М- х-ч-м р-з-м-ц- л-д-е-. ------------------------- Мы хочам разумець людзей. 0
My--h-c--m ---ume-s’-lyudz--. M- k------ r-------- l------- M- k-o-h-m r-z-m-t-’ l-u-z-y- ----------------------------- My khocham razumets’ lyudzey.
Ние искаме да разговаряме с хората. Мы----а- --зм-ў-я-ь-- л-дзьмі. М- х---- р--------- з л------- М- х-ч-м р-з-а-л-ц- з л-д-ь-і- ------------------------------ Мы хочам размаўляць з людзьмі. 0
My khoc-a- --z--u-y-ts- - lyu--’mі. M- k------ r----------- z l-------- M- k-o-h-m r-z-a-l-a-s- z l-u-z-m-. ----------------------------------- My khocham razmaulyats’ z lyudz’mі.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.