Разговорник

bg В училище   »   ky At school

4 [четири]

В училище

В училище

4 [төрт]

4 [tört]

At school

[mektepte]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Къде сме? Биз-кай-аб-з? Б-- к-------- Б-з к-й-а-ы-? ------------- Биз кайдабыз? 0
Biz-kay-ab-z? B-- k-------- B-z k-y-a-ı-? ------------- Biz kaydabız?
Ние сме в училище. Би- м-к--пт-б-з. Б-- м----------- Б-з м-к-е-т-б-з- ---------------- Биз мектептебиз. 0
Biz--ek-----bi-. B-- m----------- B-z m-k-e-t-b-z- ---------------- Biz mekteptebiz.
Имаме часове. Б-зде с--ак бар. Б---- с---- б--- Б-з-е с-б-к б-р- ---------------- Бизде сабак бар. 0
Biz-e sab------. B---- s---- b--- B-z-e s-b-k b-r- ---------------- Bizde sabak bar.
Това са учениците. Б-ла- - --у-е-т-е-. Б---- - с---------- Б-л-р - с-у-е-т-е-. ------------------- Булар - студенттер. 0
Bul-- -----den--er. B---- - s---------- B-l-r - s-u-e-t-e-. ------------------- Bular - studentter.
Това е учителката. Бул---м--а-и-. Б-- - м------- Б-л - м-г-л-м- -------------- Бул - мугалим. 0
B-l - mu-alim. B-- - m------- B-l - m-g-l-m- -------------- Bul - mugalim.
Това е класът. Б---- --а-с. Б-- - к----- Б-л - к-а-с- ------------ Бул - класс. 0
B-------a-s. B-- - k----- B-l - k-a-s- ------------ Bul - klass.
Какво правим ние? Б---эмне-к--ы- жатабы-? Б-- э--- к---- ж------- Б-з э-н- к-л-п ж-т-б-з- ----------------------- Биз эмне кылып жатабыз? 0
B----mne-kı--- -at-bı-? B-- e--- k---- j------- B-z e-n- k-l-p j-t-b-z- ----------------------- Biz emne kılıp jatabız?
Ние учим. Б-- үйрөнү- ж-т-быз. Б-- ү------ ж------- Б-з ү-р-н-п ж-т-б-з- -------------------- Биз үйрөнүп жатабыз. 0
Bi--ü-rön-p--at---z. B-- ü------ j------- B-z ü-r-n-p j-t-b-z- -------------------- Biz üyrönüp jatabız.
Ние учим език. Б-з--ил үйр-нүп--а--б-з. Б-- т-- ү------ ж------- Б-з т-л ү-р-н-п ж-т-б-з- ------------------------ Биз тил үйрөнүп жатабыз. 0
B-- -i---yr-n-- ----bı-. B-- t-- ü------ j------- B-z t-l ü-r-n-p j-t-b-z- ------------------------ Biz til üyrönüp jatabız.
Аз уча английски. Мен -н-л-сче-----нүп -ата-ы-. М-- а------- ү------ ж------- М-н а-г-и-ч- ү-р-н-п ж-т-м-н- ----------------------------- Мен англисче үйрөнүп жатамын. 0
Me- a---i--- ---ön---j----ı-. M-- a------- ü------ j------- M-n a-g-i-ç- ü-r-n-p j-t-m-n- ----------------------------- Men anglisçe üyrönüp jatamın.
Ти учиш испански. Се- --панча-үйр-нүп жат-сың. С-- и------ ү------ ж------- С-н и-п-н-а ү-р-н-п ж-т-с-ң- ---------------------------- Сен испанча үйрөнүп жатасың. 0
Se- i-pança----önü--ja-a-ıŋ. S-- i------ ü------ j------- S-n i-p-n-a ü-r-n-p j-t-s-ŋ- ---------------------------- Sen ispança üyrönüp jatasıŋ.
Той учи немски. Ал(-а--)-н-----т---н--йрөнүүд-. А------- н---- т---- ү--------- А-(-а-а- н-м-с т-л-н ү-р-н-ү-ө- ------------------------------- Ал(бала) немис тилин үйрөнүүдө. 0
Al-ba-a)--emis ----- ---ö-ü---. A------- n---- t---- ü--------- A-(-a-a- n-m-s t-l-n ü-r-n-ü-ö- ------------------------------- Al(bala) nemis tilin üyrönüüdö.
Ние учим френски. Б-з ф--н-уз -------йр-н--------ыз. Б-- ф------ т---- ү------ ж------- Б-з ф-а-ц-з т-л-н ү-р-н-п ж-т-б-з- ---------------------------------- Биз француз тилин үйрөнүп жатабыз. 0
Biz--r--t--z tilin -y--------t-bız. B-- f------- t---- ü------ j------- B-z f-a-t-u- t-l-n ü-r-n-p j-t-b-z- ----------------------------------- Biz frantsuz tilin üyrönüp jatabız.
Вие учите италиански. Силе--ит--и- ти-----йрөнү-дө---ө-. С---- и----- т---- ү-------------- С-л-р и-а-и- т-л-н ү-р-н-ү-ө-ү-ө-. ---------------------------------- Силер италия тилин үйрөнүүдөсүңөр. 0
S-ler ital----ti--n -y-önü--ösü--r. S---- i------ t---- ü-------------- S-l-r i-a-i-a t-l-n ü-r-n-ü-ö-ü-ö-. ----------------------------------- Siler italiya tilin üyrönüüdösüŋör.
Те учат руски. А-----ру--т-л-- -й-ө-үүдө. А--- о--- т---- ү--------- А-а- о-у- т-л-н ү-р-н-ү-ө- -------------------------- Алар орус тилин үйрөнүүдө. 0
Alar---us---l-n----ö-ü---. A--- o--- t---- ü--------- A-a- o-u- t-l-n ü-r-n-ü-ö- -------------------------- Alar orus tilin üyrönüüdö.
Да се учат езици е интересно. Т-л ү----үү --кы-ыкту-. Т-- ү------ - к-------- Т-л ү-р-н-ү - к-з-к-у-. ----------------------- Тил үйрөнүү - кызыктуу. 0
T-l -y-önü--- kızıkt--. T-- ü------ - k-------- T-l ü-r-n-ü - k-z-k-u-. ----------------------- Til üyrönüü - kızıktuu.
Ние искаме да разбираме хората. Би--а-а---рды түшү---б-- -ел-т. Б-- а-------- т--------- к----- Б-з а-а-д-р-ы т-ш-н-ү-ү- к-л-т- ------------------------------- Биз адамдарды түшүнгүбүз келет. 0
B-z---a-----ı --şüngüb---k-l-t. B-- a-------- t--------- k----- B-z a-a-d-r-ı t-ş-n-ü-ü- k-l-t- ------------------------------- Biz adamdardı tüşüngübüz kelet.
Ние искаме да разговаряме с хората. Биз --а-д----е--н -ү---ш-үб-з-кел--. Б-- а------ м---- с---------- к----- Б-з а-а-д-р м-н-н с-й-ө-к-б-з к-л-т- ------------------------------------ Биз адамдар менен сүйлөшкүбүз келет. 0
Biz ad-md-------n--üylö--ü--z---le-. B-- a------ m---- s---------- k----- B-z a-a-d-r m-n-n s-y-ö-k-b-z k-l-t- ------------------------------------ Biz adamdar menen süylöşkübüz kelet.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.