Разговорник

bg В училище   »   sv I skolan

4 [четири]

В училище

В училище

4 [fyra]

I skolan

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Къде сме? Va- är-vi? V-- ä- v-- V-r ä- v-? ---------- Var är vi? 0
Ние сме в училище. Vi ---i-skolan. V- ä- i s------ V- ä- i s-o-a-. --------------- Vi är i skolan. 0
Имаме часове. Vi---r ----io-. V- h-- l------- V- h-r l-k-i-n- --------------- Vi har lektion. 0
Това са учениците. Det--ä- -r -lev-rna. D-- d-- ä- e-------- D-t d-r ä- e-e-e-n-. -------------------- Det där är eleverna. 0
Това е учителката. D-t --r -- l---r--n--. D-- d-- ä- l---------- D-t d-r ä- l-r-r-n-a-. ---------------------- Det där är lärarinnan. 0
Това е класът. D-- -ä- ----l-ss-n. D-- d-- ä- k------- D-t d-r ä- k-a-s-n- ------------------- Det där är klassen. 0
Какво правим ние? V-d -ör vi? V-- g-- v-- V-d g-r v-? ----------- Vad gör vi? 0
Ние учим. Vi-l-r --s. V- l-- o--- V- l-r o-s- ----------- Vi lär oss. 0
Ние учим език. V- --r-oss---- s----. V- l-- o-- e-- s----- V- l-r o-s e-t s-r-k- --------------------- Vi lär oss ett språk. 0
Аз уча английски. J-g-----mi----gel---. J-- l-- m-- e-------- J-g l-r m-g e-g-l-k-. --------------------- Jag lär mig engelska. 0
Ти учиш испански. D---är di--s-an---. D- l-- d-- s------- D- l-r d-g s-a-s-a- ------------------- Du lär dig spanska. 0
Той учи немски. H---l-- sig----k-. H-- l-- s-- t----- H-n l-r s-g t-s-a- ------------------ Han lär sig tyska. 0
Ние учим френски. Vi l-r-o-s fra----. V- l-- o-- f------- V- l-r o-s f-a-s-a- ------------------- Vi lär oss franska. 0
Вие учите италиански. Ni --r-er-ita--ensk-. N- l-- e- i---------- N- l-r e- i-a-i-n-k-. --------------------- Ni lär er italienska. 0
Те учат руски. De-l----ig --sk-. D- l-- s-- r----- D- l-r s-g r-s-a- ----------------- De lär sig ryska. 0
Да се учат езици е интересно. Att --ra-si- s---k-ä- i-t-es---t. A-- l--- s-- s---- ä- i---------- A-t l-r- s-g s-r-k ä- i-t-e-s-n-. --------------------------------- Att lära sig språk är intressant. 0
Ние искаме да разбираме хората. V- v-l---ö-stå m--ni---r. V- v--- f----- m--------- V- v-l- f-r-t- m-n-i-k-r- ------------------------- Vi vill förstå människor. 0
Ние искаме да разговаряме с хората. V---i---t--a med---nn-sk--. V- v--- t--- m-- m--------- V- v-l- t-l- m-d m-n-i-k-r- --------------------------- Vi vill tala med människor. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.