Разговорник

bg В училище   »   zh 在学校里

4 [четири]

В училище

В училище

4[四]

4 [Sì]

在学校里

[zài xuéxiào lǐ]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Къде сме? 我们-- 哪里 ? 我- 在 哪- ? 我- 在 哪- ? --------- 我们 在 哪里 ? 0
w---- -ài-----? w---- z-- n---- w-m-n z-i n-l-? --------------- wǒmen zài nǎlǐ?
Ние сме в училище. 我们---学校 里-。 我- 在 学- 里 。 我- 在 学- 里 。 ----------- 我们 在 学校 里 。 0
W-me- -à- -u----o---. W---- z-- x------ l-- W-m-n z-i x-é-i-o l-. --------------------- Wǒmen zài xuéxiào lǐ.
Имаме часове. 我们-在 -课-。 我- 在 上- 。 我- 在 上- 。 --------- 我们 在 上课 。 0
Wǒ--n -ài---à---è. W---- z-- s------- W-m-n z-i s-à-g-è- ------------------ Wǒmen zài shàngkè.
Това са учениците. 这些 是 -生-。 这- 是 学- 。 这- 是 学- 。 --------- 这些 是 学生 。 0
Z-è--- shì --é-hēn-. Z----- s-- x-------- Z-è-i- s-ì x-é-h-n-. -------------------- Zhèxiē shì xuéshēng.
Това е учителката. 这- 女---。 这- 女-- 。 这- 女-师 。 -------- 这是 女老师 。 0
Zh-------ǚ-lǎ-sh-. Z-- s-- n- l------ Z-è s-ì n- l-o-h-. ------------------ Zhè shì nǚ lǎoshī.
Това е класът. 这--班级----。 这- 班---- 。 这- 班-/-室 。 ---------- 这是 班级/教室 。 0
Zhè --ì b-n-í/ -i-o--ì. Z-- s-- b----- j------- Z-è s-ì b-n-í- j-à-s-ì- ----------------------- Zhè shì bānjí/ jiàoshì.
Какво правим ние? 我们 做 ---? 我- 做 什- ? 我- 做 什- ? --------- 我们 做 什么 ? 0
Wǒ-e- --ò--h-n--? W---- z-- s------ W-m-n z-ò s-é-m-? ----------------- Wǒmen zuò shénme?
Ние учим. 我们--习 。 我- 学- 。 我- 学- 。 ------- 我们 学习 。 0
W--en xu--í. W---- x----- W-m-n x-é-í- ------------ Wǒmen xuéxí.
Ние учим език. 我---习--- -- 。 我- 学- 一- 语- 。 我- 学- 一- 语- 。 ------------- 我们 学习 一门 语言 。 0
Wǒmen x--xí--ī--én -ǔy--. W---- x---- y- m-- y----- W-m-n x-é-í y- m-n y-y-n- ------------------------- Wǒmen xuéxí yī mén yǔyán.
Аз уча английски. 我----英- 。 我 学- 英- 。 我 学- 英- 。 --------- 我 学习 英语 。 0
W--x-----y--gyǔ. W- x---- y------ W- x-é-í y-n-y-. ---------------- Wǒ xuéxí yīngyǔ.
Ти учиш испански. 你-学- -班牙语-。 你 学- 西--- 。 你 学- 西-牙- 。 ----------- 你 学习 西班牙语 。 0
N---u--í --b-nyá--ǔ. N- x---- x------ y-- N- x-é-í x-b-n-á y-. -------------------- Nǐ xuéxí xībānyá yǔ.
Той учи немски. 他 学- -语 。 他 学- 德- 。 他 学- 德- 。 --------- 他 学习 德语 。 0
Tā x-éx- --yǔ. T- x---- d---- T- x-é-í d-y-. -------------- Tā xuéxí déyǔ.
Ние учим френски. 我-----法- 。 我- 学- 法- 。 我- 学- 法- 。 ---------- 我们 学习 法语 。 0
W--e- xuéx- -ǎy-. W---- x---- f---- W-m-n x-é-í f-y-. ----------------- Wǒmen xuéxí fǎyǔ.
Вие учите италиански. 你- 学习 意大-语 。 你- 学- 意--- 。 你- 学- 意-利- 。 ------------ 你们 学习 意大利语 。 0
Nǐm-n-xu--í --d-l- y-. N---- x---- y----- y-- N-m-n x-é-í y-d-l- y-. ---------------------- Nǐmen xuéxí yìdàlì yǔ.
Те учат руски. 他- -习--语-。 他- 学- 俄- 。 他- 学- 俄- 。 ---------- 他们 学习 俄语 。 0
Tā-en-x-----èy-. T---- x---- è--- T-m-n x-é-í è-ǔ- ---------------- Tāmen xuéxí èyǔ.
Да се учат езици е интересно. 学- -言-- - 有趣的-。 学- 语- 是 很 有-- 。 学- 语- 是 很 有-的 。 --------------- 学习 语言 是 很 有趣的 。 0
X-éx-----án---- hě- yǒ----de. X---- y---- s-- h-- y---- d-- X-é-í y-y-n s-ì h-n y-u-ù d-. ----------------------------- Xuéxí yǔyán shì hěn yǒuqù de.
Ние искаме да разбираме хората. 我们-要--解-听-----(--)-。 我- 要 理---- 人- (--- 。 我- 要 理-/-懂 人- (-话- 。 -------------------- 我们 要 理解/听懂 人们 (讲话) 。 0
W-men-yào---jiě/ t--g -ǒ-g--én-e- ---ǎ-gh---. W---- y-- l----- t--- d--- r----- (---------- W-m-n y-o l-j-ě- t-n- d-n- r-n-e- (-i-n-h-à-. --------------------------------------------- Wǒmen yào lǐjiě/ tīng dǒng rénmen (jiǎnghuà).
Ние искаме да разговаряме с хората. 我- 想---人- --/交--。 我- 想 和 人- 说---- 。 我- 想 和 人- 说-/-谈 。 ----------------- 我们 想 和 人们 说话/交谈 。 0
Wǒ--- -i--- -- r-nm-n sh-ō--à/--iā-tá-. W---- x---- h- r----- s------- j------- W-m-n x-ǎ-g h- r-n-e- s-u-h-à- j-ā-t-n- --------------------------------------- Wǒmen xiǎng hé rénmen shuōhuà/ jiāotán.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.