Разговорник

bg Четене и писане   »   bn পড়া এবং লেখা

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

৬ [ছয়]

6 [chaẏa]

পড়া এবং লেখা

[paṛā ēbaṁ lēkhā]

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Аз чета. আম- -ড-ি-৷ আ-- প--- ৷ আ-ি প-়- ৷ ---------- আমি পড়ি ৷ 0
ā-i p--i ā-- p--- ā-i p-ṛ- -------- āmi paṛi
Аз чета една буква. আমি -কট- অ-্---প--- ৷ আ-- এ--- অ---- প--- ৷ আ-ি এ-ট- অ-্-র প-়- ৷ --------------------- আমি একটা অক্ষর পড়ি ৷ 0
ā-i--ka----kṣar--p--i ā-- ē---- a----- p--- ā-i ē-a-ā a-ṣ-r- p-ṛ- --------------------- āmi ēkaṭā akṣara paṛi
Аз чета една дума. আ-ি--ক-- -ব্--পড-ি-৷ আ-- এ--- শ--- প--- ৷ আ-ি এ-ট- শ-্- প-়- ৷ -------------------- আমি একটা শব্দ পড়ি ৷ 0
ām- ēkaṭā -a-d--paṛi ā-- ē---- ś---- p--- ā-i ē-a-ā ś-b-a p-ṛ- -------------------- āmi ēkaṭā śabda paṛi
Аз чета едно изречение. আ-- এক-া বাক-য-পড-ি-৷ আ-- এ--- ব---- প--- ৷ আ-ি এ-ট- ব-ক-য প-়- ৷ --------------------- আমি একটা বাক্য পড়ি ৷ 0
ām- --a-ā -ā--a---ṛi ā-- ē---- b---- p--- ā-i ē-a-ā b-k-a p-ṛ- -------------------- āmi ēkaṭā bākya paṛi
Аз чета едно писмо. আ-- এক---চিঠ- প-়- ৷ আ-- এ--- চ--- প--- ৷ আ-ি এ-ট- চ-ঠ- প-়- ৷ -------------------- আমি একটা চিঠি পড়ি ৷ 0
ā-i ē---ā ci--i-paṛi ā-- ē---- c---- p--- ā-i ē-a-ā c-ṭ-i p-ṛ- -------------------- āmi ēkaṭā ciṭhi paṛi
Аз чета една книга. আম- --ট- বই-প----৷ আ-- এ--- ব- প--- ৷ আ-ি এ-ট- ব- প-়- ৷ ------------------ আমি একটি বই পড়ি ৷ 0
ām--ēk--i-ba-- ---i ā-- ē---- b--- p--- ā-i ē-a-i b-'- p-ṛ- ------------------- āmi ēkaṭi ba'i paṛi
Аз чета. আমি-পড-- ৷ আ-- প--- ৷ আ-ি প-়- ৷ ---------- আমি পড়ি ৷ 0
ā-i--aṛi ā-- p--- ā-i p-ṛ- -------- āmi paṛi
Ти четеш. ত--ি প-়-৷ ত--- প-- ৷ ত-ম- প-় ৷ ---------- তুমি পড় ৷ 0
t-mi---ṛa t--- p--- t-m- p-ṛ- --------- tumi paṛa
Той чете. সে--ড়--৷ স- প--- ৷ স- প-়- ৷ --------- সে পড়ে ৷ 0
sē-paṛē s- p--- s- p-ṛ- ------- sē paṛē
Аз пиша. আমি---খি-৷ আ-- ল--- ৷ আ-ি ল-খ- ৷ ---------- আমি লিখি ৷ 0
ā-i-----i ā-- l---- ā-i l-k-i --------- āmi likhi
Аз пиша една буква. আ-ি-এক-- -ক-ষর ল--ি-৷ আ-- এ--- অ---- ল--- ৷ আ-ি এ-ট- অ-্-র ল-খ- ৷ --------------------- আমি একটা অক্ষর লিখি ৷ 0
ā-i ē-a-ā -k---- -i--i ā-- ē---- a----- l---- ā-i ē-a-ā a-ṣ-r- l-k-i ---------------------- āmi ēkaṭā akṣara likhi
Аз пиша една дума. আম---কটা শ--- ল--ি-৷ আ-- এ--- শ--- ল--- ৷ আ-ি এ-ট- শ-্- ল-খ- ৷ -------------------- আমি একটা শব্দ লিখি ৷ 0
ā-i-ēk--ā -abd- -ik-i ā-- ē---- ś---- l---- ā-i ē-a-ā ś-b-a l-k-i --------------------- āmi ēkaṭā śabda likhi
Аз пиша едно изречение. আমি-------া-্য -ি-ি-৷ আ-- এ--- ব---- ল--- ৷ আ-ি এ-ট- ব-ক-য ল-খ- ৷ --------------------- আমি একটা বাক্য লিখি ৷ 0
ā-- ē---ā b--y--li--i ā-- ē---- b---- l---- ā-i ē-a-ā b-k-a l-k-i --------------------- āmi ēkaṭā bākya likhi
Аз пиша едно писмо. আ-ি এ--া --ঠি--ি-ি ৷ আ-- এ--- চ--- ল--- ৷ আ-ি এ-ট- চ-ঠ- ল-খ- ৷ -------------------- আমি একটা চিঠি লিখি ৷ 0
ām- ---ṭā c--h--l-khi ā-- ē---- c---- l---- ā-i ē-a-ā c-ṭ-i l-k-i --------------------- āmi ēkaṭā ciṭhi likhi
Аз пиша една книга. আম- একটা -ই ল----৷ আ-- এ--- ব- ল--- ৷ আ-ি এ-ট- ব- ল-খ- ৷ ------------------ আমি একটা বই লিখি ৷ 0
ā-i-ē--ṭā --'i li--i ā-- ē---- b--- l---- ā-i ē-a-ā b-'- l-k-i -------------------- āmi ēkaṭā ba'i likhi
Аз пиша. আম- লিখি-৷ আ-- ল--- ৷ আ-ি ল-খ- ৷ ---------- আমি লিখি ৷ 0
ā-i--ik-i ā-- l---- ā-i l-k-i --------- āmi likhi
Ти пишеш. ত------খ ৷ ত--- ল-- ৷ ত-ম- ল-খ ৷ ---------- তুমি লেখ ৷ 0
t--i ----a t--- l---- t-m- l-k-a ---------- tumi lēkha
Той пише. স- লেখে-৷ স- ল--- ৷ স- ল-খ- ৷ --------- সে লেখে ৷ 0
sē l---ē s- l---- s- l-k-ē -------- sē lēkhē

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!