Разговорник

bg Четене и писане   »   el Διαβάζω και γράφω

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [έξι]

6 [éxi]

Διαβάζω και γράφω

[Diabázō kai gráphō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Аз чета. Εγ- -ι-βάζω. Ε-- δ------- Ε-ώ δ-α-ά-ω- ------------ Εγώ διαβάζω. 0
E---diab-z-. E-- d------- E-ṓ d-a-á-ō- ------------ Egṓ diabázō.
Аз чета една буква. Ε-ώ -ι--ά---έ-- γρά-μα-[-ης αλ-αβ--ου]. Ε-- δ------ έ-- γ----- [--- α---------- Ε-ώ δ-α-ά-ω έ-α γ-ά-μ- [-η- α-φ-β-τ-υ-. --------------------------------------- Εγώ διαβάζω ένα γράμμα [της αλφαβήτου]. 0
Egṓ d--b--ō -n- ----m------ ---h-bḗ-o--. E-- d------ é-- g----- [--- a----------- E-ṓ d-a-á-ō é-a g-á-m- [-ē- a-p-a-ḗ-o-]- ---------------------------------------- Egṓ diabázō éna grámma [tēs alphabḗtou].
Аз чета една дума. Ε-ώ ---βάζω-μ-α λέξ-. Ε-- δ------ μ-- λ---- Ε-ώ δ-α-ά-ω μ-α λ-ξ-. --------------------- Εγώ διαβάζω μία λέξη. 0
Egṓ di----- mí- -éxē. E-- d------ m-- l---- E-ṓ d-a-á-ō m-a l-x-. --------------------- Egṓ diabázō mía léxē.
Аз чета едно изречение. Εγ--δια-ά-ω--ία-πρ-τα-η. Ε-- δ------ μ-- π------- Ε-ώ δ-α-ά-ω μ-α π-ό-α-η- ------------------------ Εγώ διαβάζω μία πρόταση. 0
E---d--bá---m---pr-ta-ē. E-- d------ m-- p------- E-ṓ d-a-á-ō m-a p-ó-a-ē- ------------------------ Egṓ diabázō mía prótasē.
Аз чета едно писмо. Ε-------------α-γ---μα. Ε-- δ------ έ-- γ------ Ε-ώ δ-α-ά-ω έ-α γ-ά-μ-. ----------------------- Εγώ διαβάζω ένα γράμμα. 0
E-- dia-áz----a grámm-. E-- d------ é-- g------ E-ṓ d-a-á-ō é-a g-á-m-. ----------------------- Egṓ diabázō éna grámma.
Аз чета една книга. Ε-ώ --αβά-- -ν- --β--ο. Ε-- δ------ έ-- β------ Ε-ώ δ-α-ά-ω έ-α β-β-ί-. ----------------------- Εγώ διαβάζω ένα βιβλίο. 0
E-ṓ d-----ō é-a bi-lío. E-- d------ é-- b------ E-ṓ d-a-á-ō é-a b-b-í-. ----------------------- Egṓ diabázō éna biblío.
Аз чета. Ε-ώ --α--ζ-. Ε-- δ------- Ε-ώ δ-α-ά-ω- ------------ Εγώ διαβάζω. 0
Eg- --a-ázō. E-- d------- E-ṓ d-a-á-ō- ------------ Egṓ diabázō.
Ти четеш. Εσ---ι-βά-ει-. Ε-- δ--------- Ε-ύ δ-α-ά-ε-ς- -------------- Εσύ διαβάζεις. 0
E-ý d-a-áz-is. E-- d--------- E-ý d-a-á-e-s- -------------- Esý diabázeis.
Той чете. Αυ-ό------ά---. Α---- δ-------- Α-τ-ς δ-α-ά-ε-. --------------- Αυτός διαβάζει. 0
A---s d-a-áz--. A---- d-------- A-t-s d-a-á-e-. --------------- Autós diabázei.
Аз пиша. Εγώ γ---ω. Ε-- γ----- Ε-ώ γ-ά-ω- ---------- Εγώ γράφω. 0
Eg---r----. E-- g------ E-ṓ g-á-h-. ----------- Egṓ gráphō.
Аз пиша една буква. Εγώ γ-άφω -να ---μμ--[-ης α--α-ή-ου]. Ε-- γ---- έ-- γ----- [--- α---------- Ε-ώ γ-ά-ω έ-α γ-ά-μ- [-η- α-φ-β-τ-υ-. ------------------------------------- Εγώ γράφω ένα γράμμα [της αλφαβήτου]. 0
Eg-----p-ō én--grá--a-[-ēs---phab--o-]. E-- g----- é-- g----- [--- a----------- E-ṓ g-á-h- é-a g-á-m- [-ē- a-p-a-ḗ-o-]- --------------------------------------- Egṓ gráphō éna grámma [tēs alphabḗtou].
Аз пиша една дума. Εγ- ---φ-------έ--. Ε-- γ---- μ-- λ---- Ε-ώ γ-ά-ω μ-α λ-ξ-. ------------------- Εγώ γράφω μία λέξη. 0
E----rá--ō --- l-x-. E-- g----- m-- l---- E-ṓ g-á-h- m-a l-x-. -------------------- Egṓ gráphō mía léxē.
Аз пиша едно изречение. Εγώ-γρ--- -ία πρ-τ---. Ε-- γ---- μ-- π------- Ε-ώ γ-ά-ω μ-α π-ό-α-η- ---------------------- Εγώ γράφω μία πρόταση. 0
E-- -ráp-- m-a-p--t-sē. E-- g----- m-- p------- E-ṓ g-á-h- m-a p-ó-a-ē- ----------------------- Egṓ gráphō mía prótasē.
Аз пиша едно писмо. Εγ- γρ----έ-- γράμμ-. Ε-- γ---- έ-- γ------ Ε-ώ γ-ά-ω έ-α γ-ά-μ-. --------------------- Εγώ γράφω ένα γράμμα. 0
E-- gráph- --a-gr-m-a. E-- g----- é-- g------ E-ṓ g-á-h- é-a g-á-m-. ---------------------- Egṓ gráphō éna grámma.
Аз пиша една книга. Ε-------- ένα β-β--ο. Ε-- γ---- έ-- β------ Ε-ώ γ-ά-ω έ-α β-β-ί-. --------------------- Εγώ γράφω ένα βιβλίο. 0
E---gráp-ō -na--ib-ío. E-- g----- é-- b------ E-ṓ g-á-h- é-a b-b-í-. ---------------------- Egṓ gráphō éna biblío.
Аз пиша. Ε-ώ-γράφ-. Ε-- γ----- Ε-ώ γ-ά-ω- ---------- Εγώ γράφω. 0
Eg- -ráph-. E-- g------ E-ṓ g-á-h-. ----------- Egṓ gráphō.
Ти пишеш. Ε-- γ-άφ-ι-. Ε-- γ------- Ε-ύ γ-ά-ε-ς- ------------ Εσύ γράφεις. 0
Es- g-áp---s. E-- g-------- E-ý g-á-h-i-. ------------- Esý grápheis.
Той пише. Αυτ-ς----φ--. Α---- γ------ Α-τ-ς γ-ά-ε-. ------------- Αυτός γράφει. 0
Autó- gr-p-e-. A---- g------- A-t-s g-á-h-i- -------------- Autós gráphei.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!