Разговорник

bg Четене и писане   »   ka კითხვა და წერა

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [ექვსი]

6 [ekvsi]

კითხვა და წერა

[k'itkhva da ts'era]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Аз чета. ვ--თ-ულ--. ვ--------- ვ-ი-ხ-ლ-ბ- ---------- ვკითხულობ. 0
vk'-t-h--o-. v----------- v-'-t-h-l-b- ------------ vk'itkhulob.
Аз чета една буква. მ- --ოს ვკ-თხუ--ბ. მ- ა--- ვ--------- მ- ა-ო- ვ-ი-ხ-ლ-ბ- ------------------ მე ასოს ვკითხულობ. 0
m--a-os-v-'--k--l-b. m- a--- v----------- m- a-o- v-'-t-h-l-b- -------------------- me asos vk'itkhulob.
Аз чета една дума. მ---ი------ვკ---ულ-ბ. მ- ს------ ვ--------- მ- ს-ტ-ვ-ს ვ-ი-ხ-ლ-ბ- --------------------- მე სიტყვას ვკითხულობ. 0
m- s--'qv---vk'-tk--lo-. m- s------- v----------- m- s-t-q-a- v-'-t-h-l-b- ------------------------ me sit'qvas vk'itkhulob.
Аз чета едно изречение. მ- წი----დე--ს --ი--ულო-. მ- წ---------- ვ--------- მ- წ-ნ-დ-დ-ბ-ს ვ-ი-ხ-ლ-ბ- ------------------------- მე წინადადებას ვკითხულობ. 0
me t--in--a---as ------h--o-. m- t------------ v----------- m- t-'-n-d-d-b-s v-'-t-h-l-b- ----------------------------- me ts'inadadebas vk'itkhulob.
Аз чета едно писмо. მე----ილს ვკ------ბ. მ- წ----- ვ--------- მ- წ-რ-ლ- ვ-ი-ხ-ლ-ბ- -------------------- მე წერილს ვკითხულობ. 0
m- --'-ril- v--it-h-lo-. m- t------- v----------- m- t-'-r-l- v-'-t-h-l-b- ------------------------ me ts'erils vk'itkhulob.
Аз чета една книга. მ---იგ----კ-თ---ო-. მ- წ---- ვ--------- მ- წ-გ-ს ვ-ი-ხ-ლ-ბ- ------------------- მე წიგნს ვკითხულობ. 0
me-ts-i-n---k'---h-l--. m- t------ v----------- m- t-'-g-s v-'-t-h-l-b- ----------------------- me ts'igns vk'itkhulob.
Аз чета. ვკი--ულ--. ვ--------- ვ-ი-ხ-ლ-ბ- ---------- ვკითხულობ. 0
v---tk--l-b. v----------- v-'-t-h-l-b- ------------ vk'itkhulob.
Ти четеш. შ-ნ კ--ხ-ლ--. შ-- კ-------- შ-ნ კ-თ-უ-ო-. ------------- შენ კითხულობ. 0
s--n k'itk-ul-b. s--- k---------- s-e- k-i-k-u-o-. ---------------- shen k'itkhulob.
Той чете. ის--ით----ბს. ი- კ--------- ი- კ-თ-უ-ო-ს- ------------- ის კითხულობს. 0
is-k-itk-u---s. i- k----------- i- k-i-k-u-o-s- --------------- is k'itkhulobs.
Аз пиша. ვ-ე-. ვ---- ვ-ე-. ----- ვწერ. 0
v---e-. v------ v-s-e-. ------- vts'er.
Аз пиша една буква. მ------ -წე-. მ- ა--- ვ---- მ- ა-ო- ვ-ე-. ------------- მე ასოს ვწერ. 0
me asos--ts--r. m- a--- v------ m- a-o- v-s-e-. --------------- me asos vts'er.
Аз пиша една дума. მე---ტყ----ვწ--. მ- ს------ ვ---- მ- ს-ტ-ვ-ს ვ-ე-. ---------------- მე სიტყვას ვწერ. 0
me -it--va- ---'-r. m- s------- v------ m- s-t-q-a- v-s-e-. ------------------- me sit'qvas vts'er.
Аз пиша едно изречение. მ- წ--ა--დ--ა--ვწე-. მ- წ---------- ვ---- მ- წ-ნ-დ-დ-ბ-ს ვ-ე-. -------------------- მე წინადადებას ვწერ. 0
m- t-'in-d-----s-v--'--. m- t------------ v------ m- t-'-n-d-d-b-s v-s-e-. ------------------------ me ts'inadadebas vts'er.
Аз пиша едно писмо. მ--წ---ლს -წე-. მ- წ----- ვ---- მ- წ-რ-ლ- ვ-ე-. --------------- მე წერილს ვწერ. 0
me-----r--s-vt-'--. m- t------- v------ m- t-'-r-l- v-s-e-. ------------------- me ts'erils vts'er.
Аз пиша една книга. მე -ი--ს ვ-ერ. მ- წ---- ვ---- მ- წ-გ-ს ვ-ე-. -------------- მე წიგნს ვწერ. 0
me ----g-- -t---r. m- t------ v------ m- t-'-g-s v-s-e-. ------------------ me ts'igns vts'er.
Аз пиша. ვწე-. ვ---- ვ-ე-. ----- ვწერ. 0
v---er. v------ v-s-e-. ------- vts'er.
Ти пишеш. შენ -ე-. შ-- წ--- შ-ნ წ-რ- -------- შენ წერ. 0
sh-- ----r. s--- t----- s-e- t-'-r- ----------- shen ts'er.
Той пише. ის -ერს. ი- წ---- ი- წ-რ-. -------- ის წერს. 0
is---'--s. i- t------ i- t-'-r-. ---------- is ts'ers.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!