Разговорник

bg Четене и писане   »   sr Читати и писати

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шест]

6 [šest]

Читати и писати

[Čitati i pisati]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Аз чета. J--чи---. J- ч----- J- ч-т-м- --------- Ja читам. 0
J-------. J- č----- J- č-t-m- --------- Ja čitam.
Аз чета една буква. Ја--итам -едно--л-в-. Ј- ч---- ј---- с----- Ј- ч-т-м ј-д-о с-о-о- --------------------- Ја читам једно слово. 0
J--č-tam--edno-sl---. J- č---- j---- s----- J- č-t-m j-d-o s-o-o- --------------------- Ja čitam jedno slovo.
Аз чета една дума. Ја -и--м-јед-- -еч. Ј- ч---- ј---- р--- Ј- ч-т-м ј-д-у р-ч- ------------------- Ја читам једну реч. 0
Ja-čit----ed-- reč. J- č---- j---- r--- J- č-t-m j-d-u r-č- ------------------- Ja čitam jednu reč.
Аз чета едно изречение. Ја---та- ј-д-- речен-цу. Ј- ч---- ј---- р-------- Ј- ч-т-м ј-д-у р-ч-н-ц-. ------------------------ Ја читам једну реченицу. 0
Ja -i-am -e-n- ---e-icu. J- č---- j---- r-------- J- č-t-m j-d-u r-č-n-c-. ------------------------ Ja čitam jednu rečenicu.
Аз чета едно писмо. Ј--чи-а- ј--н----смо. Ј- ч---- ј---- п----- Ј- ч-т-м ј-д-о п-с-о- --------------------- Ја читам једно писмо. 0
J--č-------d---pis--. J- č---- j---- p----- J- č-t-m j-d-o p-s-o- --------------------- Ja čitam jedno pismo.
Аз чета една книга. Ј--ч---м -ед-у--њ--у. Ј- ч---- ј---- к----- Ј- ч-т-м ј-д-у к-и-у- --------------------- Ја читам једну књигу. 0
Ja-čita- j-d-- knji-u. J- č---- j---- k------ J- č-t-m j-d-u k-j-g-. ---------------------- Ja čitam jednu knjigu.
Аз чета. Ј- ----м. Ј- ч----- Ј- ч-т-м- --------- Ја читам. 0
J- --tam. J- č----- J- č-t-m- --------- Ja čitam.
Ти четеш. Т- ч--аш. Т- ч----- Т- ч-т-ш- --------- Ти читаш. 0
T- -i-aš. T- č----- T- č-t-š- --------- Ti čitaš.
Той чете. О- ---а. О- ч---- О- ч-т-. -------- Он чита. 0
O------. O- č---- O- č-t-. -------- On čita.
Аз пиша. Ја--ише-. Ј- п----- Ј- п-ш-м- --------- Ја пишем. 0
J- p-š-m. J- p----- J- p-š-m- --------- Ja pišem.
Аз пиша една буква. Ја -и-ем---д-- с-о-о. Ј- п---- ј---- с----- Ј- п-ш-м ј-д-о с-о-о- --------------------- Ја пишем једно слово. 0
Ja -išem je-n- s--v-. J- p---- j---- s----- J- p-š-m j-d-o s-o-o- --------------------- Ja pišem jedno slovo.
Аз пиша една дума. Ј- пиш-м-је-ну----. Ј- п---- ј---- р--- Ј- п-ш-м ј-д-у р-ч- ------------------- Ја пишем једну реч. 0
Ja ---em--e--- --č. J- p---- j---- r--- J- p-š-m j-d-u r-č- ------------------- Ja pišem jednu reč.
Аз пиша едно изречение. Ја-п-----ј-дну р--е-иц-. Ј- п---- ј---- р-------- Ј- п-ш-м ј-д-у р-ч-н-ц-. ------------------------ Ја пишем једну реченицу. 0
Ja--i-em-jed-u r-č--ic-. J- p---- j---- r-------- J- p-š-m j-d-u r-č-n-c-. ------------------------ Ja pišem jednu rečenicu.
Аз пиша едно писмо. Ј- -и--м ----о -и---. Ј- п---- ј---- п----- Ј- п-ш-м ј-д-о п-с-о- --------------------- Ја пишем једно писмо. 0
Ja p-šem ----o -i-m-. J- p---- j---- p----- J- p-š-m j-d-o p-s-o- --------------------- Ja pišem jedno pismo.
Аз пиша една книга. Ја-пи-е- ---ну-к-игу. Ј- п---- ј---- к----- Ј- п-ш-м ј-д-у к-и-у- --------------------- Ја пишем једну књигу. 0
Ja pi------dnu k-j---. J- p---- j---- k------ J- p-š-m j-d-u k-j-g-. ---------------------- Ja pišem jednu knjigu.
Аз пиша. Ја------. Ј- п----- Ј- п-ш-м- --------- Ја пишем. 0
Ja ----m. J- p----- J- p-š-m- --------- Ja pišem.
Ти пишеш. Т---иш--. Т- п----- Т- п-ш-ш- --------- Ти пишеш. 0
T- --š-š. T- p----- T- p-š-š- --------- Ti pišeš.
Той пише. Он -и--. О- п---- О- п-ш-. -------- Он пише. 0
O- -iše. O- p---- O- p-š-. -------- On piše.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!