Разговорник

bg Четене и писане   »   ur ‫پڑھنا اور لکھنا‬

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

‫6 [چھ]‬

chay

‫پڑھنا اور لکھنا‬

[parhna aur likhna]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Аз чета. ‫می---ڑھت--ہ---‬ ‫--- پ---- ہ---- ‫-ی- پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ---------------- ‫میں پڑھتا ہوں-‬ 0
m--n parht--ho-n m--- p----- h--- m-i- p-r-t- h-o- ---------------- mein parhta hoon
Аз чета една буква. ‫میں---ک -ر--پڑ--------‬ ‫--- ا-- ح-- پ---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ح-ف پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------ ‫میں ایک حرف پڑھتا ہوں-‬ 0
me-- -i- -a-f-----t- hoon m--- a-- h--- p----- h--- m-i- a-k h-r- p-r-t- h-o- ------------------------- mein aik harf parhta hoon
Аз чета една дума. ‫می- ا-ک -فظ پڑ--ا ہ---‬ ‫--- ا-- ل-- پ---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ل-ظ پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------ ‫میں ایک لفظ پڑھتا ہوں-‬ 0
me-- --k---f- p-rhta-ho-n m--- a-- l--- p----- h--- m-i- a-k l-f- p-r-t- h-o- ------------------------- mein aik lafz parhta hoon
Аз чета едно изречение. ‫--ں--ی-----ہ -ڑھت- -و--‬ ‫--- ا-- ج--- پ---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ج-ل- پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------- ‫میں ایک جملہ پڑھتا ہوں-‬ 0
me-----k -u-l--pa--------n m--- a-- j---- p----- h--- m-i- a-k j-m-a p-r-t- h-o- -------------------------- mein aik jumla parhta hoon
Аз чета едно писмо. ‫م---ا-ک--ط --ھ-ا --ں-‬ ‫--- ا-- خ- پ---- ہ---- ‫-ی- ا-ک خ- پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ----------------------- ‫میں ایک خط پڑھتا ہوں-‬ 0
mein -ik----t-p-r--- ho-n m--- a-- k--- p----- h--- m-i- a-k k-a- p-r-t- h-o- ------------------------- mein aik khat parhta hoon
Аз чета една книга. ‫-ی- ا-- -ت-ب-پ-ھت- ہو--‬ ‫--- ا-- ک--- پ---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ک-ا- پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------- ‫میں ایک کتاب پڑھتا ہوں-‬ 0
m-i- -ik-k----b -a-h---h--n m--- a-- k----- p----- h--- m-i- a-k k-t-a- p-r-t- h-o- --------------------------- mein aik kitaab parhta hoon
Аз чета. ‫-یں-پ-ھت- -و--‬ ‫--- پ---- ہ---- ‫-ی- پ-ھ-ا ہ-ں-‬ ---------------- ‫میں پڑھتا ہوں-‬ 0
mein--ar--a-h-on m--- p----- h--- m-i- p-r-t- h-o- ---------------- mein parhta hoon
Ти четеш. ‫ت----ھت- -و-‬ ‫-- پ---- ہ--- ‫-م پ-ھ-ے ہ--- -------------- ‫تم پڑھتے ہو-‬ 0
t-m p---te---- t-- p----- h-- t-m p-r-t- h-- -------------- tum parhte ho-
Той чете. ‫-- ---تا--ے-‬ ‫-- پ---- ہ--- ‫-ہ پ-ھ-ا ہ--- -------------- ‫وہ پڑھتا ہے-‬ 0
w-h --r-- h-i-- w-- p---- h-- - w-h p-r-a h-i - --------------- woh parta hai -
Аз пиша. ‫-یں--کھتا---ں-‬ ‫--- ل---- ہ---- ‫-ی- ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ---------------- ‫میں لکھتا ہوں-‬ 0
m-i---ikh-- -o-n m--- l----- h--- m-i- l-k-t- h-o- ---------------- mein likhta hoon
Аз пиша една буква. ‫می--ا-- -رف--کھتا--وں-‬ ‫--- ا-- ح-- ل---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ح-ف ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------ ‫میں ایک حرف لکھتا ہوں-‬ 0
m------k----- likh-a h--n m--- a-- h--- l----- h--- m-i- a-k h-r- l-k-t- h-o- ------------------------- mein aik harf likhta hoon
Аз пиша една дума. ‫م-ں-ا-----ظ -ک-ت- --ں-‬ ‫--- ا-- ل-- ل---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ل-ظ ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------ ‫میں ایک لفظ لکھتا ہوں-‬ 0
m--- a------z-l-kh-a--oon m--- a-- l--- l----- h--- m-i- a-k l-f- l-k-t- h-o- ------------------------- mein aik lafz likhta hoon
Аз пиша едно изречение. ‫م-ں-ا-ک--م---لکھت- -وں-‬ ‫--- ا-- ج--- ل---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ج-ل- ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------- ‫میں ایک جملہ لکھتا ہوں-‬ 0
me-n ai- --ml----k--- h-on m--- a-- j---- l----- h--- m-i- a-k j-m-a l-k-t- h-o- -------------------------- mein aik jumla likhta hoon
Аз пиша едно писмо. ‫-یں -یک--ط--ک--- -و--‬ ‫--- ا-- خ- ل---- ہ---- ‫-ی- ا-ک خ- ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ----------------------- ‫میں ایک خط لکھتا ہوں-‬ 0
m-in --k k-at l-k-----oon m--- a-- k--- l----- h--- m-i- a-k k-a- l-k-t- h-o- ------------------------- mein aik khat likhta hoon
Аз пиша една книга. ‫میں-----ک--- -کھ-- --ں-‬ ‫--- ا-- ک--- ل---- ہ---- ‫-ی- ا-ک ک-ا- ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ------------------------- ‫میں ایک کتاب لکھتا ہوں-‬ 0
mein---k-k--a-- -ikh---hoon m--- a-- k----- l----- h--- m-i- a-k k-t-a- l-k-t- h-o- --------------------------- mein aik kitaab likhta hoon
Аз пиша. ‫-ی- ل---ا ہوں-‬ ‫--- ل---- ہ---- ‫-ی- ل-ھ-ا ہ-ں-‬ ---------------- ‫میں لکھتا ہوں-‬ 0
me---l-k-ta----n m--- l----- h--- m-i- l-k-t- h-o- ---------------- mein likhta hoon
Ти пишеш. ‫ت- --ھتے -و-‬ ‫-- ل---- ہ--- ‫-م ل-ھ-ے ہ--- -------------- ‫تم لکھتے ہو-‬ 0
tu- ---h------ t-- l----- h-- t-m l-k-t- h-- -------------- tum likhte ho-
Той пише. ‫-ہ-ل-ھ------‬ ‫-- ل---- ہ--- ‫-ہ ل-ھ-ا ہ--- -------------- ‫وہ لکھتا ہے-‬ 0
w-h likh-- -a- - w-- l----- h-- - w-h l-k-t- h-i - ---------------- woh likhta hai -

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!