Разговорник

bg Часът   »   be Час

8 [осем]

Часът

Часът

8 [восем]

8 [vosem]

Час

[Chas]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Извинете! В-ба--йц-! В--------- В-б-ч-й-е- ---------- Выбачайце! 0
Vyba-hay--e! V----------- V-b-c-a-t-e- ------------ Vybachaytse!
Колко е часът, моля? Ці н---а---жа--- ко-ькі часу? Ц- н- п--------- к----- ч---- Ц- н- п-д-а-а-е- к-л-к- ч-с-? ----------------------------- Ці не падкажаце, колькі часу? 0
T-і-n--pad--zh-t--- --------h-su? T-- n- p----------- k----- c----- T-і n- p-d-a-h-t-e- k-l-k- c-a-u- --------------------------------- Tsі ne padkazhatse, kol’kі chasu?
Много благодаря. Вя---і --як-й. В----- д------ В-л-к- д-я-у-. -------------- Вялікі дзякуй. 0
V------ d-ya--y. V------ d------- V-a-і-і d-y-k-y- ---------------- Vyalіkі dzyakuy.
Часът е един. Ц------е-----га-зі-а. Ц---- п----- г------- Ц-п-р п-р-а- г-д-і-а- --------------------- Цяпер першая гадзіна. 0
T-----r p-rs-ay- ---z---. T------ p------- g------- T-y-p-r p-r-h-y- g-d-і-a- ------------------------- Tsyaper pershaya gadzіna.
Часът е два. Ц---р ---г-я--ад-і--. Ц---- д----- г------- Ц-п-р д-у-а- г-д-і-а- --------------------- Цяпер другая гадзіна. 0
Tsy-per-drug--a-ga-z-na. T------ d------ g------- T-y-p-r d-u-a-a g-d-і-a- ------------------------ Tsyaper drugaya gadzіna.
Часът е три. Ця--р-т-э-я- г--зін-. Ц---- т----- г------- Ц-п-р т-э-я- г-д-і-а- --------------------- Цяпер трэцяя гадзіна. 0
T--a-e---ret-ya-- gad--na. T------ t-------- g------- T-y-p-r t-e-s-a-a g-d-і-a- -------------------------- Tsyaper tretsyaya gadzіna.
Часът е четири. Ц-п-- --цв--та- га--іна. Ц---- ч-------- г------- Ц-п-р ч-ц-ё-т-я г-д-і-а- ------------------------ Цяпер чацвёртая гадзіна. 0
T-y---- chat---rt-ya-g---іn-. T------ c----------- g------- T-y-p-r c-a-s-e-t-y- g-d-і-a- ----------------------------- Tsyaper chatsvertaya gadzіna.
Часът е пет. Ця--- пята------ін-. Ц---- п---- г------- Ц-п-р п-т-я г-д-і-а- -------------------- Цяпер пятая гадзіна. 0
T-y-pe- -y--aya -a-zі-a. T------ p------ g------- T-y-p-r p-a-a-a g-d-і-a- ------------------------ Tsyaper pyataya gadzіna.
Часът е шест. Ця-е----с-ая -----н-. Ц---- ш----- г------- Ц-п-р ш-с-а- г-д-і-а- --------------------- Цяпер шостая гадзіна. 0
T-yaper-s-o-ta-- g-dz-n-. T------ s------- g------- T-y-p-r s-o-t-y- g-d-і-a- ------------------------- Tsyaper shostaya gadzіna.
Часът е седем. Цяпер-с---- -а-з-н-. Ц---- с---- г------- Ц-п-р с-м-я г-д-і-а- -------------------- Цяпер сёмая гадзіна. 0
T-y--e--se-----gad-і--. T------ s----- g------- T-y-p-r s-m-y- g-d-і-a- ----------------------- Tsyaper semaya gadzіna.
Часът е осем. Ця-е---о----я г----на. Ц---- в------ г------- Ц-п-р в-с-м-я г-д-і-а- ---------------------- Цяпер восьмая гадзіна. 0
Tsyap-- vo--maya -ad--n-. T------ v------- g------- T-y-p-r v-s-m-y- g-d-і-a- ------------------------- Tsyaper vos’maya gadzіna.
Часът е девет. Цяп-р ------ая-гадз-на. Ц---- д------- г------- Ц-п-р д-е-я-а- г-д-і-а- ----------------------- Цяпер дзевятая гадзіна. 0
T--a--r-dze--ata-a--a---na. T------ d--------- g------- T-y-p-r d-e-y-t-y- g-d-і-a- --------------------------- Tsyaper dzevyataya gadzіna.
Часът е десет. Ця-ер д---я-ая г--зіна. Ц---- д------- г------- Ц-п-р д-е-я-а- г-д-і-а- ----------------------- Цяпер дзесятая гадзіна. 0
Tsyap-- -ze-ya-ay- g----n-. T------ d--------- g------- T-y-p-r d-e-y-t-y- g-d-і-a- --------------------------- Tsyaper dzesyataya gadzіna.
Часът е единайсет. Ц-пе- а--ін-ц-а-ая-га--іна. Ц---- а----------- г------- Ц-п-р а-з-н-ц-а-а- г-д-і-а- --------------------------- Цяпер адзінаццатая гадзіна. 0
T-----r-ad-і---st-atay--g---і-a. T------ a-------------- g------- T-y-p-r a-z-n-t-t-a-a-a g-d-і-a- -------------------------------- Tsyaper adzіnatstsataya gadzіna.
Часът е дванайсет. Ця-е- -в-нацц-тая гад----. Ц---- д---------- г------- Ц-п-р д-а-а-ц-т-я г-д-і-а- -------------------------- Цяпер дванаццатая гадзіна. 0
Ts-ap-r -vana--t-at-ya---d---a. T------ d------------- g------- T-y-p-r d-a-a-s-s-t-y- g-d-і-a- ------------------------------- Tsyaper dvanatstsataya gadzіna.
Една минута има шейсет секунди. У -в-л--е шэс--д-еся--сек---. У х------ ш---------- с------ У х-і-і-е ш-с-ь-з-с-т с-к-н-. ----------------------------- У хвіліне шэсцьдзесят секунд. 0
U--------e -h---s’-ze--at ----nd. U k------- s------------- s------ U k-v-l-n- s-e-t-’-z-s-a- s-k-n-. --------------------------------- U khvіlіne shests’dzesyat sekund.
Един час има шейсет минути. У--а-зіне ----ь--е-------л-н. У г------ ш---------- х------ У г-д-і-е ш-с-ь-з-с-т х-і-і-. ----------------------------- У гадзіне шэсцьдзесят хвілін. 0
U gadz-ne-shes-s’-ze--a---hv-l-n. U g------ s------------- k------- U g-d-і-e s-e-t-’-z-s-a- k-v-l-n- --------------------------------- U gadzіne shests’dzesyat khvіlіn.
Денонощието има двайсет и четири часа. У-адн-м--ні --а-ца-ь -а-ыры--а---ны. У а---- д-- д------- ч----- г------- У а-н-м д-і д-а-ц-ц- ч-т-р- г-д-і-ы- ------------------------------------ У адным дні дваццаць чатыры гадзіны. 0
U adn-m dnі dva--ts-ts----at-ry---d-іn-. U a---- d-- d---------- c------ g------- U a-n-m d-і d-a-s-s-t-’ c-a-y-y g-d-і-y- ---------------------------------------- U adnym dnі dvatstsats’ chatyry gadzіny.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...