Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   sr Јуче – данас – сутра

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

10 [десет]

10 [deset]

Јуче – данас – сутра

[Juče – danas – sutra]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Вчера беше събота. Ј--- ј---и-- с--о--. Ј--- ј- б--- с------ Ј-ч- ј- б-л- с-б-т-. -------------------- Јуче је била субота. 0
Juč--j- bi-a--u-o-a. J--- j- b--- s------ J-č- j- b-l- s-b-t-. -------------------- Juče je bila subota.
Вчера бях на кино. Ј--- сам -и-----и-а --би-ск---. Ј--- с-- б-- / б--- у б-------- Ј-ч- с-м б-о / б-л- у б-о-к-п-. ------------------------------- Јуче сам био / била у биоскопу. 0
J--e-s-- b-o / bila-u bi--kopu. J--- s-- b-- / b--- u b-------- J-č- s-m b-o / b-l- u b-o-k-p-. ------------------------------- Juče sam bio / bila u bioskopu.
Филмът беше интересен. Ф--- ј- б-о --тер--а-т--. Ф--- ј- б-- и------------ Ф-л- ј- б-о и-т-р-с-н-а-. ------------------------- Филм је био интересантан. 0
F-l- je---- i--e--s-nta-. F--- j- b-- i------------ F-l- j- b-o i-t-r-s-n-a-. ------------------------- Film je bio interesantan.
Днес е неделя. Данас--е-----љ-. Д---- ј- н------ Д-н-с ј- н-д-љ-. ---------------- Данас је недеља. 0
D-nas-je ned-l--. D---- j- n------- D-n-s j- n-d-l-a- ----------------- Danas je nedelja.
Днес не работя. Д---с не-рад-м. Д---- н- р----- Д-н-с н- р-д-м- --------------- Данас не радим. 0
Dan-- ne----im. D---- n- r----- D-n-s n- r-d-m- --------------- Danas ne radim.
Аз оставам вкъщи. Ост-је- -о- ку--. О------ к-- к---- О-т-ј-м к-д к-ћ-. ----------------- Остајем код куће. 0
Ost-jem--o------e. O------ k-- k----- O-t-j-m k-d k-c-e- ------------------ Ostajem kod kuće.
Утре е понеделник. С-т-а-је--о-едеља-. С---- ј- п--------- С-т-а ј- п-н-д-љ-к- ------------------- Сутра је понедељак. 0
Sutr- je--o--d-lja-. S---- j- p---------- S-t-a j- p-n-d-l-a-. -------------------- Sutra je ponedeljak.
Утре аз отново работя. С---а-п-н-в---а-и-. С---- п----- р----- С-т-а п-н-в- р-д-м- ------------------- Сутра поново радим. 0
Su-r- pon-v- --dim. S---- p----- r----- S-t-a p-n-v- r-d-m- ------------------- Sutra ponovo radim.
Аз работя в офис. Ја -ади- у би--у. Ј- р---- у б----- Ј- р-д-м у б-р-у- ----------------- Ја радим у бироу. 0
Ja ---im u---r--. J- r---- u b----- J- r-d-m u b-r-u- ----------------- Ja radim u birou.
Кой е това? К-----то? К- ј- т-- К- ј- т-? --------- Ко је то? 0
Ko j- to? K- j- t-- K- j- t-? --------- Ko je to?
Това е Петер. Т- је--етaр. Т- ј- П----- Т- ј- П-т-р- ------------ То је Петaр. 0
To-----e--r. T- j- P----- T- j- P-t-r- ------------ To je Petar.
Петер е студент. П---- -е-с---ент. П---- ј- с------- П-т-р ј- с-у-е-т- ----------------- Петар је студент. 0
P-t-r-je-s---e--. P---- j- s------- P-t-r j- s-u-e-t- ----------------- Petar je student.
Кой е това? К--је т-? К- ј- т-- К- ј- т-? --------- Ко је то? 0
K--j- --? K- j- t-- K- j- t-? --------- Ko je to?
Това е Марта. То-ј--Март-. Т- ј- М----- Т- ј- М-р-а- ------------ То је Марта. 0
To je-M-rta. T- j- M----- T- j- M-r-a- ------------ To je Marta.
Марта е секретарка. Ма-та-ј- секр--а-иц-. М---- ј- с----------- М-р-а ј- с-к-е-а-и-а- --------------------- Марта је секретарица. 0
Ma--- j--s----t--i-a. M---- j- s----------- M-r-a j- s-k-e-a-i-a- --------------------- Marta je sekretarica.
Петер и Марта са приятели. Петар и -а-т---у -ри-ате-и. П---- и М---- с- п--------- П-т-р и М-р-а с- п-и-а-е-и- --------------------------- Петар и Марта су пријатељи. 0
P--ar-i-M---- s------ate-ji. P---- i M---- s- p---------- P-t-r i M-r-a s- p-i-a-e-j-. ---------------------------- Petar i Marta su prijatelji.
Петер е приятелят на Марта. П------е -а-----п-ија--љ. П---- ј- М----- п-------- П-т-р ј- М-р-и- п-и-а-е-. ------------------------- Петар је Мартин пријатељ. 0
P-ta- -e --rti- ---jat--j. P---- j- M----- p--------- P-t-r j- M-r-i- p-i-a-e-j- -------------------------- Petar je Martin prijatelj.
Марта е приятелката на Петер. Мар-а -е-----ов- -риј-------. М---- ј- П------ п----------- М-р-а ј- П-т-о-а п-и-а-е-и-а- ----------------------------- Марта је Петрова пријатељица. 0
Marta-j--P--r--- p-i-at-ljica. M---- j- P------ p------------ M-r-a j- P-t-o-a p-i-a-e-j-c-. ------------------------------ Marta je Petrova prijateljica.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!