Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   zh 昨天–今天–明天

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

10[十]

10 [Shí]

昨天–今天–明天

[zuótiān – jīntiān – míngtiān]

български китайски (опростен) Играйте Повече
Вчера беше събота. 昨天 是 星-- 。 昨天 是 星期六 。 0
z------ s-- x--------. zu----- s-- x--------. zuótiān shì xīngqíliù. z-ó-i-n s-ì x-n-q-l-ù. ---------------------.
Вчера бях на кино. 我 昨- 去 看 电- 了 。 我 昨天 去 看 电影 了 。 0
W- z------ q- k-- d---------. Wǒ z------ q- k-- d---------. Wǒ zuótiān qù kàn diànyǐngle. W- z-ó-i-n q- k-n d-à-y-n-l-. ----------------------------.
Филмът беше интересен. 电影 很 有-/有-- 。 电影 很 有趣/有意思 。 0
D------- h-- y----/ y------. Di------ h-- y----/ y------. Diànyǐng hěn yǒuqù/ yǒuyìsi. D-à-y-n- h-n y-u-ù/ y-u-ì-i. ------------------/--------.
Днес е неделя. 今天 是 星-- 。 今天 是 星期天 。 0
J------ s-- x---------. Jī----- s-- x---------. Jīntiān shì xīngqítiān. J-n-i-n s-ì x-n-q-t-ā-. ----------------------.
Днес не работя. 今天 我 不 工- 。 今天 我 不 工作 。 0
J------ w- b- g------. Jī----- w- b- g------. Jīntiān wǒ bù gōngzuò. J-n-i-n w- b- g-n-z-ò. ---------------------.
Аз оставам вкъщи. 我 呆 在 家- 。 我 呆 在 家里 。 0
W- d-- z-- j----. Wǒ d-- z-- j----. Wǒ dāi zài jiālǐ. W- d-i z-i j-ā-ǐ. ----------------.
Утре е понеделник. 明天 是 星-- 。 明天 是 星期一 。 0
M------- s-- x----- y-. Mí------ s-- x----- y-. Míngtiān shì xīngqí yī. M-n-t-ā- s-ì x-n-q- y-. ----------------------.
Утре аз отново работя. 明天 我 还- 工- 。 明天 我 还要 工作 。 0
M------- w- h-- y-- g------. Mí------ w- h-- y-- g------. Míngtiān wǒ hái yào gōngzuò. M-n-t-ā- w- h-i y-o g-n-z-ò. ---------------------------.
Аз работя в офис. 我 在 办-- 工- 。 我 在 办公室 工作 。 0
W- z-- b--------- g------. Wǒ z-- b--------- g------. Wǒ zài bàngōngshì gōngzuò. W- z-i b-n-ō-g-h- g-n-z-ò. -------------------------.
Кой е това? 这是 谁 ? 这是 谁 ? 0
Z-- s-- s---? Zh- s-- s---? Zhè shì shuí? Z-è s-ì s-u-? ------------?
Това е Петер. 这是 彼- 。 这是 彼得 。 0
Z-- s-- b---. Zh- s-- b---. Zhè shì bǐdé. Z-è s-ì b-d-. ------------.
Петер е студент. 彼得 是 大-- 。 彼得 是 大学生 。 0
B--- s-- d---------. Bǐ-- s-- d---------. Bǐdé shì dàxuéshēng. B-d- s-ì d-x-é-h-n-. -------------------.
Кой е това? 这是 谁 啊 ? 这是 谁 啊 ? 0
Z-- s-- s--- a? Zh- s-- s--- a? Zhè shì shuí a? Z-è s-ì s-u- a? --------------?
Това е Марта. 这是 马-- 。 这是 马耳塔 。 0
Z-- s-- m- ě- t-. Zh- s-- m- ě- t-. Zhè shì mǎ ěr tǎ. Z-è s-ì m- ě- t-. ----------------.
Марта е секретарка. 马耳- 是 女-- 。 马耳塔 是 女秘书 。 0
M- ě- t- s-- n- m----. Mǎ ě- t- s-- n- m----. Mǎ ěr tǎ shì nǚ mìshū. M- ě- t- s-ì n- m-s-ū. ---------------------.
Петер и Марта са приятели. 彼得 和 马-- 是 朋- 。 彼得 和 马耳塔 是 朋友 。 0
B--- h- m- ě- t- s-- p------. Bǐ-- h- m- ě- t- s-- p------. Bǐdé hé mǎ ěr tǎ shì péngyǒu. B-d- h- m- ě- t- s-ì p-n-y-u. ----------------------------.
Петер е приятелят на Марта. 彼得 是 马--- 男-- 。 彼得 是 马耳塔的 男朋友 。 0
B--- s-- m- ě- t- d- n-- p------. Bǐ-- s-- m- ě- t- d- n-- p------. Bǐdé shì mǎ ěr tǎ de nán péngyǒu. B-d- s-ì m- ě- t- d- n-n p-n-y-u. --------------------------------.
Марта е приятелката на Петер. 马耳- 是 彼-- 女-- 。 马耳塔 是 彼特的 女朋友 。 0
M- ě- t- s-- b- t- d- n- p------. Mǎ ě- t- s-- b- t- d- n- p------. Mǎ ěr tǎ shì bǐ tè de nǚ péngyǒu. M- ě- t- s-ì b- t- d- n- p-n-y-u. --------------------------------.

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!