Разговорник

bg Дейности   »   uk Види діяльності

13 [тринайсет]

Дейности

Дейности

13 [тринадцять]

13 [trynadtsyatʹ]

Види діяльності

[Vydy diyalʹnosti]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Какво прави Марта? Щ--р-бить--арта? Щ- р----- М----- Щ- р-б-т- М-р-а- ---------------- Що робить Марта? 0
S--h- rob-----art-? S---- r----- M----- S-c-o r-b-t- M-r-a- ------------------- Shcho robytʹ Marta?
Тя работи в офис. В--а-пр-ц-- --оф-сі. В--- п----- в о----- В-н- п-а-ю- в о-і-і- -------------------- Вона працює в офісі. 0
Vona-prat-yuye - ----i. V--- p-------- v o----- V-n- p-a-s-u-e v o-i-i- ----------------------- Vona pratsyuye v ofisi.
Тя работи на компютъра. В-на---а--є за-к-мп-ю-ером. В--- п----- з- к----------- В-н- п-а-ю- з- к-м-’-т-р-м- --------------------------- Вона працює за комп’ютером. 0
Vo-- p-ats-u-- z- k-m---uter-m. V--- p-------- z- k------------ V-n- p-a-s-u-e z- k-m-'-u-e-o-. ------------------------------- Vona pratsyuye za komp'yuterom.
Къде е Марта? Д- --р-а? Д- М----- Д- М-р-а- --------- Де Марта? 0
De--arta? D- M----- D- M-r-a- --------- De Marta?
На кино. У--ін-. У к---- У к-н-. ------- У кіно. 0
U-----. U k---- U k-n-. ------- U kino.
Тя гледа филм. Вона -иви-ь-- фі-ьм. В--- д------- ф----- В-н- д-в-т-с- ф-л-м- -------------------- Вона дивиться фільм. 0
Vo-- dy-yt---- ---ʹm. V--- d-------- f----- V-n- d-v-t-s-a f-l-m- --------------------- Vona dyvytʹsya filʹm.
Какво прави Петер? Що р-би-- --т-о? Щ- р----- П----- Щ- р-б-т- П-т-о- ---------------- Що робить Петро? 0
Shch----by-ʹ---t-o? S---- r----- P----- S-c-o r-b-t- P-t-o- ------------------- Shcho robytʹ Petro?
Той следва в университета. В-н--ав--є---я в ----ерси--ті. В-- н--------- в у------------ В-н н-в-а-т-с- в у-і-е-с-т-т-. ------------------------------ Він навчається в університеті. 0
Vi- -a-c--yet--ya-- unive-s-te-i. V-- n------------ v u------------ V-n n-v-h-y-t-s-a v u-i-e-s-t-t-. --------------------------------- Vin navchayetʹsya v universyteti.
Той учи езици. В---вивч-----в-. В-- в----- м---- В-н в-в-а- м-в-. ---------------- Він вивчає мови. 0
V-n--------e movy. V-- v------- m---- V-n v-v-h-y- m-v-. ------------------ Vin vyvchaye movy.
Къде е Петер? Д--П--ро? Д- П----- Д- П-т-о- --------- Де Петро? 0
D--Pe-r-? D- P----- D- P-t-o- --------- De Petro?
В кафенето. У--а-е. У к---- У к-ф-. ------- У кафе. 0
U-k-fe. U k---- U k-f-. ------- U kafe.
Той пие кафе. Він--’є --в-. В-- п-- к---- В-н п-є к-в-. ------------- Він п’є каву. 0
Vin-p----k---. V-- p--- k---- V-n p-y- k-v-. -------------- Vin pʺye kavu.
Те къде обичат да ходят? Куд- ---и люб--т- -од-ти? К--- в--- л------ х------ К-д- в-н- л-б-я-ь х-д-т-? ------------------------- Куди вони люблять ходити? 0
K-d--v-n---y----at---h-----? K--- v--- l-------- k------- K-d- v-n- l-u-l-a-ʹ k-o-y-y- ---------------------------- Kudy vony lyublyatʹ khodyty?
На концерт. Н- --н-е-т-. Н- к-------- Н- к-н-е-т-. ------------ На концерти. 0
Na--o-tse-ty. N- k--------- N- k-n-s-r-y- ------------- Na kontserty.
Те обичат да слушат музика. В-----юблять----х--и м---к-. В--- л------ с------ м------ В-н- л-б-я-ь с-у-а-и м-з-к-. ---------------------------- Вони люблять слухати музику. 0
Von----u-ly-t- -lukha-- m--y-u. V--- l-------- s------- m------ V-n- l-u-l-a-ʹ s-u-h-t- m-z-k-. ------------------------------- Vony lyublyatʹ slukhaty muzyku.
Те къде не обичат да ходят? К--и--он- -е-любля-ь ----ти? К--- в--- н- л------ х------ К-д- в-н- н- л-б-я-ь х-д-т-? ---------------------------- Куди вони не люблять ходити? 0
Kudy ---y ne -y--l---ʹ-kh--y--? K--- v--- n- l-------- k------- K-d- v-n- n- l-u-l-a-ʹ k-o-y-y- ------------------------------- Kudy vony ne lyublyatʹ khodyty?
В дискотеката. Н--ди-ко--ку. Н- д--------- Н- д-с-о-е-у- ------------- На дискотеку. 0
Na---sk---ku. N- d--------- N- d-s-o-e-u- ------------- Na dyskoteku.
Те не обичат да танцуват. Вони--е-лю-ля---тан-юв---. В--- н- л------ т--------- В-н- н- л-б-я-ь т-н-ю-а-и- -------------------------- Вони не люблять танцювати. 0
Vony ne l---l---- ta-tsyuv-t-. V--- n- l-------- t----------- V-n- n- l-u-l-a-ʹ t-n-s-u-a-y- ------------------------------ Vony ne lyublyatʹ tantsyuvaty.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креолски езици

Знаете ли, че немският език се говори в районите на Южния Тихи океан? Да, това е съвсем вярно! В някои части от Папуа-Нова Гвинея и Австралия, хората говорят на Unserdeutsch. Той е креолски език. Креолските езици се появяват в ситуации на междуезикови контакти. Т.е. когато множество различни езици се срещнат един с друг. Понастоящем много креолски езици са вече изчезнали. Но в световен план около 15 милиона души все още говорят на креолски езици. Креолските езици са винаги местни езици. Те се различават от Пиджин езиците. Пиджин езиците представляват много опростени форми на речта. Те вършат работа само за много основна комуникация. Много от креолските езици са се зародили още в колониалната епоха. Следователно, креолските езици често са базирани на европейските езици. Една от характеристиките на креолските езици е ограниченият лексикален запас. Креолските езици имат също и своя собствена фонология. Граматиката на креолските езици е силно опростена. Сложните правила просто биват игнорирани от носителите на езика. Всеки креолски език е важен компонент от националната идентичност. В резултат на това, има голямо количество литература, написана на креолски езици. Креолските езици са особено интересни за лингвистите. Това е така, защото те нагледно показват как езиците се развиват и отмират. Така че еволюцията на езика може да бъде изследвана чрез креолските езици. Те също така доказват факта, че езиците могат да се променят и адаптират. Науката, която изследва креолските езици се нарича Креолистика или Креология. Едно от най-добре известните изречения на креолски език произхожда от Ямайка. Благодарение на Боб Марли то е станало известно по цял свят - знаете ли кое е то? То е: No woman, no cry! (= No, woman, don't cry!)
Знаете ли, че?
Финският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към угро-финските езици. Тясно свързан е с естонския и много различен от унгарския. Като уралски език той се отличава значително от индоевропейските езици. Пример за това е аглутиниращата структура на езика. Това означава, че граматичните функции се изразяват чрез прилепване на срички. Това води до образуване на дълги думи, които са типични за финския. Друга характерна черта на финския език са многото гласни. Във финската граматика съществуват 15 падежа. При ударението е важно да се разграничават ясно дългите и късите гласни. Писменият и говоримият фински се различават значително. В други европейски езици този феномен е по-слабо изразен. Това не прави финския особено лесен ... Но всички правила се спазват последователно. А най-доброто на финския език е абсолютната му логика!