Разговорник

bg Сезоните и времето   »   zh 四季和天气

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16[十六]

16 [Shíliù]

四季和天气

[sìjì hé tiānqì]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Това са сезоните: 这- 一年中的 四- ： 这- 一--- 四- ： 这- 一-中- 四- ： ------------ 这是 一年中的 四季 ： 0
z---sh- ----ián-----g d----j-: z-- s-- y- n--- z---- d- s---- z-è s-ì y- n-á- z-ō-g d- s-j-: ------------------------------ zhè shì yī nián zhōng de sìjì:
пролет, лято, 春天--夏天 春-- 夏- 春-, 夏- ------ 春天, 夏天 0
Chūntiān---ià---n C-------- x------ C-ū-t-ā-, x-à-i-n ----------------- Chūntiān, xiàtiān
есен и зима. 秋天 和 冬天 秋- 和 冬- 秋- 和 冬- ------- 秋天 和 冬天 0
q-ūt-ā-----d-ng--ān q------ h- d------- q-ū-i-n h- d-n-t-ā- ------------------- qiūtiān hé dōngtiān
Лятото е горещо. 夏天 --- 。 夏- 很 热 。 夏- 很 热 。 -------- 夏天 很 热 。 0
x--t--- --- r-. x------ h-- r-- x-à-i-n h-n r-. --------------- xiàtiān hěn rè.
През лятото слънцето грее. 夏天-总- 出太- 。 夏- 总- 出-- 。 夏- 总- 出-阳 。 ----------- 夏天 总是 出太阳 。 0
X---i-n-zǒ-g --- --ū ---yá--. X------ z--- s-- c-- t------- X-à-i-n z-n- s-ì c-ū t-i-á-g- ----------------------------- Xiàtiān zǒng shì chū tàiyáng.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. 夏---- 喜欢-- 散步-。 夏- 我- 喜- 去 散- 。 夏- 我- 喜- 去 散- 。 --------------- 夏天 我们 喜欢 去 散步 。 0
X--t----w-m-n-x-huān--ù-s----. X------ w---- x----- q- s----- X-à-i-n w-m-n x-h-ā- q- s-n-ù- ------------------------------ Xiàtiān wǒmen xǐhuān qù sànbù.
Зимата е студена. 冬- 很-- 。 冬- 很 冷 。 冬- 很 冷 。 -------- 冬天 很 冷 。 0
D--g--ā- hěn -ěng. D------- h-- l---- D-n-t-ā- h-n l-n-. ------------------ Dōngtiān hěn lěng.
През зимата вали сняг или дъжд. 冬- 下雪 或 -雨-。 冬- 下- 或 下- 。 冬- 下- 或 下- 。 ------------ 冬天 下雪 或 下雨 。 0
Dō-g--ān xià x---h-ò--ià-y-. D------- x-- x-- h-- x-- y-- D-n-t-ā- x-à x-ě h-ò x-à y-. ---------------------------- Dōngtiān xià xuě huò xià yǔ.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. 冬天-我们-喜--呆---里-。 冬- 我- 喜- 呆- 家- 。 冬- 我- 喜- 呆- 家- 。 ---------------- 冬天 我们 喜欢 呆在 家里 。 0
Dō-gtiān -ǒ-en xǐh-ā--d-- zà- j-āl-. D------- w---- x----- d-- z-- j----- D-n-t-ā- w-m-n x-h-ā- d-i z-i j-ā-ǐ- ------------------------------------ Dōngtiān wǒmen xǐhuān dāi zài jiālǐ.
Студено е. 天- --冷 天- 很 冷 天- 很 冷 ------ 天气 很 冷 0
T-ān-ì-h-n--ěng T----- h-- l--- T-ā-q- h-n l-n- --------------- Tiānqì hěn lěng
Вали дъжд. 天---下雨 天 在 下- 天 在 下- ------ 天 在 下雨 0
ti-n -----à -ǔ t--- z----- y- t-ā- z-i-i- y- -------------- tiān zàixià yǔ
Духа вятър. 有 - 。 有 风 。 有 风 。 ----- 有 风 。 0
yǒu f--g. y-- f---- y-u f-n-. --------- yǒu fēng.
Топло е. 天 暖- 。 天 暖- 。 天 暖- 。 ------ 天 暖和 。 0
T--n ---n---. T--- n------- T-ā- n-ǎ-h-o- ------------- Tiān nuǎnhuo.
Слънчево е. 阳- ----天--。 阳- 灿-- 天- 。 阳- 灿-的 天- 。 ----------- 阳光 灿烂的 天气 。 0
Y-ngg--n- cànlà--d- -iā--ì. Y-------- c----- d- t------ Y-n-g-ā-g c-n-à- d- t-ā-q-. --------------------------- Yángguāng cànlàn de tiānqì.
Ясно е. 天气 -- 。 天- 晴- 。 天- 晴- 。 ------- 天气 晴朗 。 0
Ti--qì-qíng-ǎn-. T----- q-------- T-ā-q- q-n-l-n-. ---------------- Tiānqì qínglǎng.
Какво е времето днес? 今天 天气 --- ? 今- 天- 怎-- ? 今- 天- 怎-样 ? ----------- 今天 天气 怎么样 ? 0
J--tiān --ā-q---ě--- -àng? J------ t----- z---- y---- J-n-i-n t-ā-q- z-n-e y-n-? -------------------------- Jīntiān tiānqì zěnme yàng?
Днес е студено. 今--天气 很--。 今- 天- 很- 。 今- 天- 很- 。 ---------- 今天 天气 很冷 。 0
Jīntiān -i---- --n l---. J------ t----- h-- l---- J-n-i-n t-ā-q- h-n l-n-. ------------------------ Jīntiān tiānqì hěn lěng.
Днес е топло. 今- -气----。 今- 天- 暖- 。 今- 天- 暖- 。 ---------- 今天 天气 暖和 。 0
J-ntiān t-ān---nu-n--o. J------ t----- n------- J-n-i-n t-ā-q- n-ǎ-h-o- ----------------------- Jīntiān tiānqì nuǎnhuo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...