Разговорник

bg Почистване на къщата   »   et Suurpuhastus

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [kaheksateist]

Suurpuhastus

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Днес е събота Tä-- ------päe-. T--- o- l------- T-n- o- l-u-ä-v- ---------------- Täna on laupäev. 0
Днес ние имаме време. Tä-- -n me---ae--. T--- o- m--- a---- T-n- o- m-i- a-g-. ------------------ Täna on meil aega. 0
Днес ние чистим жилището. Tä-a koris-a-e-me --r-erit. T--- k-------- m- k-------- T-n- k-r-s-a-e m- k-r-e-i-. --------------------------- Täna koristame me korterit. 0
Аз чистя банята. M- -u--s-an-----it-ba. M- p------- v--------- M- p-h-s-a- v-n-i-u-a- ---------------------- Ma puhastan vannituba. 0
Моят мъж мие колата. Mu -ee--peseb -u--t. M- m--- p---- a----- M- m-e- p-s-b a-t-t- -------------------- Mu mees peseb autot. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. L--s-- puh-s----d---lgra-t-i-. L----- p--------- j----------- L-p-e- p-h-s-a-a- j-l-r-t-a-d- ------------------------------ Lapsed puhastavad jalgrattaid. 0
Баба полива цветята. Vana--a k-st---lil--. V------ k----- l----- V-n-e-a k-s-a- l-l-i- --------------------- Vanaema kastab lilli. 0
Децата разтребват детската стая. L--s-----r------d-l-st-t-- -r-. L----- k--------- l------- ä--- L-p-e- k-r-s-a-a- l-s-e-o- ä-a- ------------------------------- Lapsed koristavad lastetoa ära. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Mu mees-k-r-st-b -ma ki--u-u--aud-. M- m--- k------- o-- k------------- M- m-e- k-r-s-a- o-a k-r-u-u-l-u-a- ----------------------------------- Mu mees koristab oma kirjutuslauda. 0
Аз слагам прането в пералнята. Mi-a p--en-----ed -e-uma-i--sse. M--- p---- r----- p------------- M-n- p-n-n r-i-e- p-s-m-s-n-s-e- -------------------------------- Mina panen riided pesumasinasse. 0
Аз простирам прането. Ma ri--ta---e-u-ü--s. M- r------ p--- ü---- M- r-p-t-n p-s- ü-e-. --------------------- Ma riputan pesu üles. 0
Аз гладя прането. Ma-----gi- ---u. M- t------ p---- M- t-i-g-n p-s-. ---------------- Ma triigin pesu. 0
Прозорците са мръсни. A-n-- o--mustad. A---- o- m------ A-n-d o- m-s-a-. ---------------- Aknad on mustad. 0
Подът е мръсен. Põ-a-- -n m---. P----- o- m---- P-r-n- o- m-s-. --------------- Põrand on must. 0
Съдовете са мръсни. N--d--n --s-a-. N--- o- m------ N-u- o- m-s-a-. --------------- Nõud on mustad. 0
Кой чисти прозорците? Ke- aknad---- --se-? K-- a---- ä-- p----- K-s a-n-d ä-a p-s-b- -------------------- Kes aknad ära peseb? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Kes -õ--- -olm-? K-- v---- t----- K-s v-t-b t-l-u- ---------------- Kes võtab tolmu? 0
Кой мие съдовете? Ke- -eseb nõu-? K-- p---- n---- K-s p-s-b n-u-? --------------- Kes peseb nõud? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!