Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ka სახლის დალაგება

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [თვრამეტი]

18 [tvramet\'i]

სახლის დალაგება

[sakhlis dalageba]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Днес е събота დღეს---ბ-თ--. დ--- შ------- დ-ე- შ-ბ-თ-ა- ------------- დღეს შაბათია. 0
dghes -h------. d---- s-------- d-h-s s-a-a-i-. --------------- dghes shabatia.
Днес ние имаме време. დ-----რ---ვაქვ-. დ--- დ-- გ------ დ-ე- დ-ო გ-ა-ვ-. ---------------- დღეს დრო გვაქვს. 0
dg--s---- ----v-. d---- d-- g------ d-h-s d-o g-a-v-. ----------------- dghes dro gvakvs.
Днес ние чистим жилището. დ--ს -ინ-ს-----გ--თ. დ--- ბ---- ვ-------- დ-ე- ბ-ნ-ს ვ-ლ-გ-ბ-. -------------------- დღეს ბინას ვალაგებთ. 0
d-h-- bin---val-g---. d---- b---- v-------- d-h-s b-n-s v-l-g-b-. --------------------- dghes binas valagebt.
Аз чистя банята. მე-ვ---ნდ --აზ-ნა-. მ- ვ----- ა-------- მ- ვ-მ-ნ- ა-ა-ა-ა-. ------------------- მე ვწმენდ აბაზანას. 0
me---s'me----ba-a-as. m- v------- a-------- m- v-s-m-n- a-a-a-a-. --------------------- me vts'mend abazanas.
Моят мъж мие колата. ჩე-ი --ა-ი -ეც--ვს--ან-ანა-. ჩ--- ქ---- რ------ მ-------- ჩ-მ- ქ-ა-ი რ-ც-ა-ს მ-ნ-ა-ა-. ---------------------------- ჩემი ქმარი რეცხავს მანქანას. 0
ch-mi-k-a-- ----k-av- ma------. c---- k---- r-------- m-------- c-e-i k-a-i r-t-k-a-s m-n-a-a-. ------------------------------- chemi kmari retskhavs mankanas.
Децата чистят велосипедите / колелата. ბ--შვ-ბ--წმენდენ ---ოს--ე--ბ-. ბ------- წ------ ვ------------ ბ-ვ-ვ-ბ- წ-ე-დ-ნ ვ-ლ-ს-პ-დ-ბ-. ------------------------------ ბავშვები წმენდენ ველოსიპედებს. 0
ba-shv-b- ts'-en-e---e-os-p--de--. b-------- t-------- v------------- b-v-h-e-i t-'-e-d-n v-l-s-p-e-e-s- ---------------------------------- bavshvebi ts'menden velosip'edebs.
Баба полива цветята. ბ--ი----ყავ--ყვ-ვი----. ბ---- რ----- ყ--------- ბ-ბ-ა რ-ყ-ვ- ყ-ა-ი-ე-ს- ----------------------- ბებია რწყავს ყვავილებს. 0
be-ia-r--'qav---va--lebs. b---- r------- q--------- b-b-a r-s-q-v- q-a-i-e-s- ------------------------- bebia rts'qavs qvavilebs.
Децата разтребват детската стая. ბ-ვშ-ე-- ----ვ--- ო--ხს-ა--გე-ენ. ბ------- ს------- ო---- ა-------- ბ-ვ-ვ-ბ- ს-ბ-ვ-ვ- ო-ა-ს ა-ა-ე-ე-. --------------------------------- ბავშვები საბავშვო ოთახს ალაგებენ. 0
ba-sh-ebi---bavsh-o-ota-----lag--en. b-------- s-------- o----- a-------- b-v-h-e-i s-b-v-h-o o-a-h- a-a-e-e-. ------------------------------------ bavshvebi sabavshvo otakhs alageben.
Моят мъж разтребва бюрото си. ჩ--- ქმა---თ---ს საწ-რ-----დას--ლ----ს. ჩ--- ქ---- თ---- ს---- მ------ ა------- ჩ-მ- ქ-ა-ი თ-ვ-ს ს-წ-რ მ-გ-დ-ს ა-ა-ე-ს- --------------------------------------- ჩემი ქმარი თავის საწერ მაგიდას ალაგებს. 0
c--m--kma---------s-t-'-r--a----s--la-e--. c---- k---- t---- s------ m------ a------- c-e-i k-a-i t-v-s s-t-'-r m-g-d-s a-a-e-s- ------------------------------------------ chemi kmari tavis sats'er magidas alagebs.
Аз слагам прането в пералнята. მე------ს---ცხ-----ე----ა---ნა--. მ- ვ--- ს------ ს----- მ--------- მ- ვ-ე- ს-რ-ც-ს ს-რ-ც- მ-ნ-ა-ა-ი- --------------------------------- მე ვდებ სარეცხს სარეცხ მანქანაში. 0
m---deb -ar-t---s -a----kh-mank--ash-. m- v--- s-------- s------- m---------- m- v-e- s-r-t-k-s s-r-t-k- m-n-a-a-h-. -------------------------------------- me vdeb saretskhs saretskh mankanashi.
Аз простирам прането. მ---ფენ -ე-რეუ--. მ- ვ--- თ-------- მ- ვ-ე- თ-თ-ე-ლ-. ----------------- მე ვფენ თეთრეულს. 0
m- v-e- t-t-e---. m- v--- t-------- m- v-e- t-t-e-l-. ----------------- me vpen tetreuls.
Аз гладя прането. მ- -ა--ოე- -ე-რ---ს. მ- ვ------ თ-------- მ- ვ-უ-ო-ბ თ-თ-ე-ლ-. -------------------- მე ვაუთოებ თეთრეულს. 0
me----t-e---etr-uls. m- v------ t-------- m- v-u-o-b t-t-e-l-. -------------------- me vautoeb tetreuls.
Прозорците са мръсни. ფ-ნჯრე-ი --ჭყი-ნ-ა. ფ------- ჭ--------- ფ-ნ-რ-ბ- ჭ-ჭ-ი-ნ-ა- ------------------- ფანჯრები ჭუჭყიანია. 0
panjr-b- -h'uc-'--ania. p------- c------------- p-n-r-b- c-'-c-'-i-n-a- ----------------------- panjrebi ch'uch'qiania.
Подът е мръсен. ი----ი-ჭუჭ-ი--ი-. ი----- ჭ--------- ი-ტ-კ- ჭ-ჭ-ი-ნ-ა- ----------------- იატაკი ჭუჭყიანია. 0
i-t'-k---c-'uc---ia-i-. i------- c------------- i-t-a-'- c-'-c-'-i-n-a- ----------------------- iat'ak'i ch'uch'qiania.
Съдовете са мръсни. ჭ-რჭე----უჭ-იანია. ჭ------ ჭ--------- ჭ-რ-ე-ი ჭ-ჭ-ი-ნ-ა- ------------------ ჭურჭელი ჭუჭყიანია. 0
c--u-c-'-li c-'uc-'--ania. c---------- c------------- c-'-r-h-e-i c-'-c-'-i-n-a- -------------------------- ch'urch'eli ch'uch'qiania.
Кой чисти прозорците? ვინ --ენ-ს-ფ-ნ-რ-ბს? ვ-- წ----- ფ-------- ვ-ნ წ-ე-დ- ფ-ნ-რ-ბ-? -------------------- ვინ წმენდს ფანჯრებს? 0
v-n -s'---d- p-nj---s? v-- t------- p-------- v-n t-'-e-d- p-n-r-b-? ---------------------- vin ts'mends panjrebs?
Кой чисти с прахосмукачката? ვი--ი--ბს მ-ვ-რს -ტ--რ-ა---ტით? ვ-- ი---- მ----- მ------------- ვ-ნ ი-ე-ს მ-ვ-რ- მ-ვ-რ-ა-რ-ტ-თ- ------------------------------- ვინ იღებს მტვერს მტვერსასრუტით? 0
v----g-ebs-mt-v-r-----v-r-as-ut-it? v-- i----- m------ m--------------- v-n i-h-b- m-'-e-s m-'-e-s-s-u-'-t- ----------------------------------- vin ighebs mt'vers mt'versasrut'it?
Кой мие съдовете? ვინ რე--ა-ს--ურჭე-ს? ვ-- რ------ ჭ------- ვ-ნ რ-ც-ა-ს ჭ-რ-ე-ს- -------------------- ვინ რეცხავს ჭურჭელს? 0
vi- r---kh-vs c-'ur------? v-- r-------- c----------- v-n r-t-k-a-s c-'-r-h-e-s- -------------------------- vin retskhavs ch'urch'els?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!