Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ky House cleaning

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [он сегиз]

18 [on segiz]

House cleaning

[Üy tazaloo]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Днес е събота Б-г-н---ише--и. Б---- - и------ Б-г-н - и-е-б-. --------------- Бүгүн - ишемби. 0
B------ i---b-. B---- - i------ B-g-n - i-e-b-. --------------- Bügün - işembi.
Днес ние имаме време. Б-зде--үг------кыт--ар. Б---- б---- у----- б--- Б-з-е б-г-н у-а-ы- б-р- ----------------------- Бизде бүгүн убакыт бар. 0
B-z-e -ü------ak-- --r. B---- b---- u----- b--- B-z-e b-g-n u-a-ı- b-r- ----------------------- Bizde bügün ubakıt bar.
Днес ние чистим жилището. Б--үн-ба-ир-- та--л---ж-т-бы-. Б---- б------ т------ ж------- Б-г-н б-т-р-и т-з-л-п ж-т-б-з- ------------------------------ Бүгүн батирди тазалап жатабыз. 0
Bü-ün-ba--rd--ta-a----j-t-b--. B---- b------ t------ j------- B-g-n b-t-r-i t-z-l-p j-t-b-z- ------------------------------ Bügün batirdi tazalap jatabız.
Аз чистя банята. М-н в---а-- та-а-------ам--. М-- в------ т------ ж------- М-н в-н-а-ы т-з-л-п ж-т-м-н- ---------------------------- Мен ваннаны тазалап жатамын. 0
M-n v-n-an---a-a-ap ----m-n. M-- v------ t------ j------- M-n v-n-a-ı t-z-l-p j-t-m-n- ---------------------------- Men vannanı tazalap jatamın.
Моят мъж мие колата. Жолдошум --то--а- -у-п---та-. Ж------- а------- ж--- ж----- Ж-л-о-у- а-т-у-а- ж-у- ж-т-т- ----------------------------- Жолдошум автоунаа жууп жатат. 0
J--d---- -vto-n-a j----j-t--. J------- a------- j--- j----- J-l-o-u- a-t-u-a- j-u- j-t-t- ----------------------------- Joldoşum avtounaa juup jatat.
Децата чистят велосипедите / колелата. Ба--а- --ло--п-д--рди та-ал-п-жа-ышат. Б----- в------------- т------ ж------- Б-л-а- в-л-с-п-д-е-д- т-з-л-п ж-т-ш-т- -------------------------------------- Балдар велосипеддерди тазалап жатышат. 0
Ba---r-v--o--ped-er---ta-al-p ---ı---. B----- v------------- t------ j------- B-l-a- v-l-s-p-d-e-d- t-z-l-p j-t-ş-t- -------------------------------------- Baldar velosipedderdi tazalap jatışat.
Баба полива цветята. Ч-ң -не г--д-р-ү-с-г-рып -а-ат. Ч-- э-- г------- с------ ж----- Ч-ң э-е г-л-ө-д- с-г-р-п ж-т-т- ------------------------------- Чоң эне гүлдөрдү сугарып жатат. 0
Ç-ŋ e-e güldö-d- --g--ıp jata-. Ç-- e-- g------- s------ j----- Ç-ŋ e-e g-l-ö-d- s-g-r-p j-t-t- ------------------------------- Çoŋ ene güldördü sugarıp jatat.
Децата разтребват детската стая. Ба--а----лд----өлм-сүн-ж--н-- ж---ш--. Б----- б----- б------- ж----- ж------- Б-л-а- б-л-а- б-л-ө-ү- ж-й-а- ж-т-ш-т- -------------------------------------- Балдар балдар бөлмөсүн жыйнап жатышат. 0
Ba---- baldar-b---ö-ün---y-ap jat--a-. B----- b----- b------- j----- j------- B-l-a- b-l-a- b-l-ö-ü- j-y-a- j-t-ş-t- -------------------------------------- Baldar baldar bölmösün jıynap jatışat.
Моят мъж разтребва бюрото си. Жолд--у--с---у--т-з--ап -ат--. Ж------- с----- т------ ж----- Ж-л-о-у- с-о-у- т-з-л-п ж-т-т- ------------------------------ Жолдошум столун тазалап жатат. 0
Joldo-----tolu- t-zal-p jat-t. J------- s----- t------ j----- J-l-o-u- s-o-u- t-z-l-p j-t-t- ------------------------------ Joldoşum stolun tazalap jatat.
Аз слагам прането в пералнята. М-н--ир --у-уч --шин-га-ки-л-рд- с---- --т-мын. М-- к-- ж----- м------- к------- с---- ж------- М-н к-р ж-у-у- м-ш-н-г- к-р-е-д- с-л-п ж-т-м-н- ----------------------------------------------- Мен кир жуугуч машинага кирлерди салып жатамын. 0
Me------juuguç -aş--aga ---le-di sa-ı--j-tam--. M-- k-- j----- m------- k------- s---- j------- M-n k-r j-u-u- m-ş-n-g- k-r-e-d- s-l-p j-t-m-n- ----------------------------------------------- Men kir juuguç maşinaga kirlerdi salıp jatamın.
Аз простирам прането. Ме--ки-л-----ж--ы- жата-ы-. М-- к------- ж---- ж------- М-н к-р-е-д- ж-й-п ж-т-м-н- --------------------------- Мен кирлерди жайып жатамын. 0
Me- ---l--d---a-ı- -ata-ı-. M-- k------- j---- j------- M-n k-r-e-d- j-y-p j-t-m-n- --------------------------- Men kirlerdi jayıp jatamın.
Аз гладя прането. М-н---рл-р-и ү-үк--йм. М-- к------- ү-------- М-н к-р-е-д- ү-ү-т-й-. ---------------------- Мен кирлерди үтүктөйм. 0
Men ---ler-- ---ktöy-. M-- k------- ü-------- M-n k-r-e-d- ü-ü-t-y-. ---------------------- Men kirlerdi ütüktöym.
Прозорците са мръсни. Тер-з---- ки-. Т-------- к--- Т-р-з-л-р к-р- -------------- Терезелер кир. 0
Te-e--le- --r. T-------- k--- T-r-z-l-r k-r- -------------- Terezeler kir.
Подът е мръсен. По----р. П-- к--- П-л к-р- -------- Пол кир. 0
P---ki-. P-- k--- P-l k-r- -------- Pol kir.
Съдовете са мръсни. Идиш-ер-к-р. И------ к--- И-и-т-р к-р- ------------ Идиштер кир. 0
İ-işte- kir. İ------ k--- İ-i-t-r k-r- ------------ İdişter kir.
Кой чисти прозорците? Тер-з--ерд----- т-з--а--? Т---------- к-- т-------- Т-р-з-л-р-и к-м т-з-л-й-? ------------------------- Терезелерди ким тазалайт? 0
Ter-z----d----m---z-lay-? T---------- k-- t-------- T-r-z-l-r-i k-m t-z-l-y-? ------------------------- Terezelerdi kim tazalayt?
Кой чисти с прахосмукачката? Ч--д- ки--с-рдуруу--? Ч---- к-- с---------- Ч-ң-ы к-м с-р-у-у-д-? --------------------- Чаңды ким сордурууда? 0
Ça-dı -i- --r--r----? Ç---- k-- s---------- Ç-ŋ-ı k-m s-r-u-u-d-? --------------------- Çaŋdı kim sorduruuda?
Кой мие съдовете? Ким---иш---уп--а---? К-- и--- ж--- ж----- К-м и-и- ж-у- ж-т-т- -------------------- Ким идиш жууп жатат? 0
Kim--di-----p --t-t? K-- i--- j--- j----- K-m i-i- j-u- j-t-t- -------------------- Kim idiş juup jatat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!