Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ru Уборка дома

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [восемнадцать]

18 [vosemnadtsatʹ]

Уборка дома

[Uborka doma]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Днес е събота Сег---я -уб-от-. С------ с------- С-г-д-я с-б-о-а- ---------------- Сегодня суббота. 0
S----n-a-s-b---a. S------- s------- S-g-d-y- s-b-o-a- ----------------- Segodnya subbota.
Днес ние имаме време. Сего-ня-у--а--ес-ь--р-м-. С------ у н-- е--- в----- С-г-д-я у н-с е-т- в-е-я- ------------------------- Сегодня у нас есть время. 0
Sego-ny--u-na- --st- v-emy-. S------- u n-- y---- v------ S-g-d-y- u n-s y-s-ʹ v-e-y-. ---------------------------- Segodnya u nas yestʹ vremya.
Днес ние чистим жилището. Се-од-я ------раем к-а--и--. С------ м- у------ к-------- С-г-д-я м- у-и-а-м к-а-т-р-. ---------------------------- Сегодня мы убираем квартиру. 0
S------a ----bi--ye---v---i-u. S------- m- u------- k-------- S-g-d-y- m- u-i-a-e- k-a-t-r-. ------------------------------ Segodnya my ubirayem kvartiru.
Аз чистя банята. Я у--р-ю в---нно- ---н---. Я у----- в в----- к------- Я у-и-а- в в-н-о- к-м-а-е- -------------------------- Я убираю в ванной комнате. 0
Ya--bi------ v---o- ---nate. Y- u------ v v----- k------- Y- u-i-a-u v v-n-o- k-m-a-e- ---------------------------- Ya ubirayu v vannoy komnate.
Моят мъж мие колата. М-й-------е- машину. М-- м-- м--- м------ М-й м-ж м-е- м-ш-н-. -------------------- Мой муж моет машину. 0
M-y--uz--m-y-t -a---n-. M-- m--- m---- m------- M-y m-z- m-y-t m-s-i-u- ----------------------- Moy muzh moyet mashinu.
Децата чистят велосипедите / колелата. Дети чи--ят --ло--п---. Д--- ч----- в---------- Д-т- ч-с-я- в-л-с-п-д-. ----------------------- Дети чистят велосипеды. 0
D--i-----t--- ---osi---y. D--- c------- v---------- D-t- c-i-t-a- v-l-s-p-d-. ------------------------- Deti chistyat velosipedy.
Баба полива цветята. Б--уш-а -о-ивае---ве-ы. Б------ п------- ц----- Б-б-ш-а п-л-в-е- ц-е-ы- ----------------------- Бабушка поливает цветы. 0
B--u--ka-p-li-a----t-ve-y. B------- p-------- t------ B-b-s-k- p-l-v-y-t t-v-t-. -------------------------- Babushka polivayet tsvety.
Децата разтребват детската стая. Д--и у-и--ю- --т-к-ю---мна--. Д--- у------ д------ к------- Д-т- у-и-а-т д-т-к-ю к-м-а-у- ----------------------------- Дети убирают детскую комнату. 0
De-i----ra-ut----skuy- komnat-. D--- u------- d------- k------- D-t- u-i-a-u- d-t-k-y- k-m-a-u- ------------------------------- Deti ubirayut detskuyu komnatu.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мо--муж -би-----на--в------сьм-н-------ле. М-- м-- у------ н- с---- п--------- с----- М-й м-ж у-и-а-т н- с-о-м п-с-м-н-о- с-о-е- ------------------------------------------ Мой муж убирает на своем письменном столе. 0
Moy-mu-h u--rayet--- svo-e---i--m----- sto--. M-- m--- u------- n- s----- p--------- s----- M-y m-z- u-i-a-e- n- s-o-e- p-s-m-n-o- s-o-e- --------------------------------------------- Moy muzh ubirayet na svoyem pisʹmennom stole.
Аз слагам прането в пералнята. Я -а-ру-а- б--ьё - -т-рал-ну- --ши-у. Я з------- б---- в с--------- м------ Я з-г-у-а- б-л-ё в с-и-а-ь-у- м-ш-н-. ------------------------------------- Я загружаю бельё в стиральную машину. 0
Y---agr--hay---el--ë - -t-r-l-n--u-ma-h-n-. Y- z--------- b----- v s---------- m------- Y- z-g-u-h-y- b-l-y- v s-i-a-ʹ-u-u m-s-i-u- ------------------------------------------- Ya zagruzhayu belʹyë v stiralʹnuyu mashinu.
Аз простирам прането. Я ---аю--е-ь-. Я в---- б----- Я в-ш-ю б-л-ё- -------------- Я вешаю бельё. 0
Ya --shayu-b--ʹ-ë. Y- v------ b------ Y- v-s-a-u b-l-y-. ------------------ Ya veshayu belʹyë.
Аз гладя прането. Я----ж---е--ё. Я г---- б----- Я г-а-у б-л-ё- -------------- Я глажу бельё. 0
Ya --a-hu--elʹyë. Y- g----- b------ Y- g-a-h- b-l-y-. ----------------- Ya glazhu belʹyë.
Прозорците са мръсни. Ок-- -р-зн--. О--- г------- О-н- г-я-н-е- ------------- Окна грязные. 0
O-na----a--yye. O--- g--------- O-n- g-y-z-y-e- --------------- Okna gryaznyye.
Подът е мръсен. Пол---язн--. П-- г------- П-л г-я-н-й- ------------ Пол грязный. 0
Po---ryaz-y-. P-- g-------- P-l g-y-z-y-. ------------- Pol gryaznyy.
Съдовете са мръсни. П-с-да -р--н--. П----- г------- П-с-д- г-я-н-я- --------------- Посуда грязная. 0
P--u-a -r-----ya. P----- g--------- P-s-d- g-y-z-a-a- ----------------- Posuda gryaznaya.
Кой чисти прозорците? К-о-мо-т окна? К-- м--- о---- К-о м-е- о-н-? -------------- Кто моет окна? 0
Kto--oy---ok--? K-- m---- o---- K-o m-y-t o-n-? --------------- Kto moyet okna?
Кой чисти с прахосмукачката? К-- --лес----? К-- п--------- К-о п-л-с-с-т- -------------- Кто пылесосит? 0
Kto -yl-----t? K-- p--------- K-o p-l-s-s-t- -------------- Kto pylesosit?
Кой мие съдовете? Кт- ---- по---у? К-- м--- п------ К-о м-е- п-с-д-? ---------------- Кто моет посуду? 0
Kt------t posud-? K-- m---- p------ K-o m-y-t p-s-d-? ----------------- Kto moyet posudu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!