Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sk Domáce upratovanie

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osemnásť]

Domáce upratovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Днес е събота D-e- je--o-ot-. D--- j- s------ D-e- j- s-b-t-. --------------- Dnes je sobota. 0
Днес ние имаме време. D----má-e---s. D--- m--- č--- D-e- m-m- č-s- -------------- Dnes máme čas. 0
Днес ние чистим жилището. D----upr--uj----b-t. D--- u--------- b--- D-e- u-r-t-j-m- b-t- -------------------- Dnes upratujeme byt. 0
Аз чистя банята. Či-t-m ---e---. Č----- k------- Č-s-í- k-p-ľ-u- --------------- Čistím kúpeľňu. 0
Моят мъж мие колата. Môj-muž umýva-au--. M-- m-- u---- a---- M-j m-ž u-ý-a a-t-. ------------------- Môj muž umýva auto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. De-i--is-ia -i--kl-. D--- č----- b------- D-t- č-s-i- b-c-k-e- -------------------- Deti čistia bicykle. 0
Баба полива цветята. S-ar--ma---p---eva kvet-. S---- m--- p------ k----- S-a-á m-m- p-l-e-a k-e-y- ------------------------- Stará mama polieva kvety. 0
Децата разтребват детската стая. Deti upr--uj- d--skú izbu. D--- u------- d----- i---- D-t- u-r-t-j- d-t-k- i-b-. -------------------------- Deti upratujú detskú izbu. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-- --- s- up---uj--s--j-p-sac- -tô-. M-- m-- s- u------- s--- p----- s---- M-j m-ž s- u-r-t-j- s-o- p-s-c- s-ô-. ------------------------------------- Môj muž si upratuje svoj písací stôl. 0
Аз слагам прането в пералнята. D--a- ----lo -o-prá-k-. D---- p----- d- p------ D-v-m p-á-l- d- p-á-k-. ----------------------- Dávam prádlo do práčky. 0
Аз простирам прането. V--i-- ------. V----- p------ V-š-a- p-á-l-. -------------- Vešiam prádlo. 0
Аз гладя прането. Ž----m-p-ádlo. Ž----- p------ Ž-h-í- p-á-l-. -------------- Žehlím prádlo. 0
Прозорците са мръсни. Ok-á-sú---in-v-. O--- s- š------- O-n- s- š-i-a-é- ---------------- Okná sú špinavé. 0
Подът е мръсен. D-á-ka -e-š-in-vá. D----- j- š------- D-á-k- j- š-i-a-á- ------------------ Dlážka je špinavá. 0
Съдовете са мръсни. R--d--- šp--av-. R--- j- š------- R-a- j- š-i-a-ý- ---------------- Riad je špinavý. 0
Кой чисти прозорците? Kto ----- o-n-? K-- u---- o---- K-o u-ý-a o-n-? --------------- Kto umýva okná? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K-o --s--a? K-- v------ K-o v-s-v-? ----------- Kto vysáva? 0
Кой мие съдовете? K---u-ý-- -iad? K-- u---- r---- K-o u-ý-a r-a-? --------------- Kto umýva riad? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!