Разговорник

bg Почистване на къщата   »   uk Прибирання в домі

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [вісімнадцять]

18 [visimnadtsyatʹ]

Прибирання в домі

[Prybyrannya v domi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Днес е събота Сь--о--і -убо-а. С------- с------ С-о-о-н- с-б-т-. ---------------- Сьогодні субота. 0
Sʹ-h--n--su-ota. S------- s------ S-o-o-n- s-b-t-. ---------------- Sʹohodni subota.
Днес ние имаме време. Сь-го--- м--ма--- ---. С------- м- м---- ч--- С-о-о-н- м- м-є-о ч-с- ---------------------- Сьогодні ми маємо час. 0
Sʹo--d-i my-may-m- ---s. S------- m- m----- c---- S-o-o-n- m- m-y-m- c-a-. ------------------------ Sʹohodni my mayemo chas.
Днес ние чистим жилището. Сього--і м--п-и-и--є-о-к---тир-. С------- м- п--------- к-------- С-о-о-н- м- п-и-и-а-м- к-а-т-р-. -------------------------------- Сьогодні ми прибираємо квартиру. 0
Sʹoho-n- m- -r--y---e-o kv-r-yru. S------- m- p---------- k-------- S-o-o-n- m- p-y-y-a-e-o k-a-t-r-. --------------------------------- Sʹohodni my prybyrayemo kvartyru.
Аз чистя банята. Я---иб-р-ю в---у ----а-у. Я п------- в---- к------- Я п-и-и-а- в-н-у к-м-а-у- ------------------------- Я прибираю ванну кімнату. 0
Y- p-yby-a-----n-u kimna--. Y- p-------- v---- k------- Y- p-y-y-a-u v-n-u k-m-a-u- --------------------------- YA prybyrayu vannu kimnatu.
Моят мъж мие колата. Мій чо------ми- а-том---ль. М-- ч------ м-- а---------- М-й ч-л-в-к м-є а-т-м-б-л-. --------------------------- Мій чоловік миє автомобіль. 0
Miy--c-o-ov-k my---av-o-obi-ʹ. M--- c------- m--- a---------- M-y- c-o-o-i- m-y- a-t-m-b-l-. ------------------------------ Miy̆ cholovik myye avtomobilʹ.
Децата чистят велосипедите / колелата. Д--- --стять ве--с---ди. Д--- ч------ в---------- Д-т- ч-с-я-ь в-л-с-п-д-. ------------------------ Діти чистять велосипеди. 0
D------y-tya-- vel--yp--y. D--- c-------- v---------- D-t- c-y-t-a-ʹ v-l-s-p-d-. -------------------------- Dity chystyatʹ velosypedy.
Баба полива цветята. Ба--ся-поли-а- квіт-. Б----- п------ к----- Б-б-с- п-л-в-є к-і-и- --------------------- Бабуся поливає квіти. 0
Ba--sy- p-lyv--- kvi-y. B------ p------- k----- B-b-s-a p-l-v-y- k-i-y- ----------------------- Babusya polyvaye kvity.
Децата разтребват детската стая. Діти-п-и----ють --т--у---мн-т-. Д--- п--------- д----- к------- Д-т- п-и-и-а-т- д-т-ч- к-м-а-у- ------------------------------- Діти прибирають дитячу кімнату. 0
Di-y--r-by---utʹ--y---c---kim----. D--- p---------- d------- k------- D-t- p-y-y-a-u-ʹ d-t-a-h- k-m-a-u- ---------------------------------- Dity prybyrayutʹ dytyachu kimnatu.
Моят мъж разтребва бюрото си. М----оло--к ----ира---ві- --с-м---й -ті-. М-- ч------ п------- с--- п-------- с---- М-й ч-л-в-к п-и-и-а- с-і- п-с-м-в-й с-і-. ----------------------------------------- Мій чоловік прибирає свій письмовий стіл. 0
Miy̆ ----ov------by-a---s-iy--p-sʹ--vy-̆---i-. M--- c------- p-------- s---- p--------- s---- M-y- c-o-o-i- p-y-y-a-e s-i-̆ p-s-m-v-y- s-i-. ---------------------------------------------- Miy̆ cholovik prybyraye sviy̆ pysʹmovyy̆ stil.
Аз слагам прането в пералнята. Я кл--у -іл---- в-пра-ь---ма-и--. Я к---- б------ в п------ м------ Я к-а-у б-л-з-у в п-а-ь-у м-ш-н-. --------------------------------- Я кладу білизну в пральну машину. 0
Y----ad- ---y--u-v-pra--n- -ash---. Y- k---- b------ v p------ m------- Y- k-a-u b-l-z-u v p-a-ʹ-u m-s-y-u- ----------------------------------- YA kladu bilyznu v pralʹnu mashynu.
Аз простирам прането. Я в--аю--і-и-н-. Я в---- б------- Я в-ш-ю б-л-з-у- ---------------- Я вішаю білизну. 0
Y--vi-hay- -i-y-n-. Y- v------ b------- Y- v-s-a-u b-l-z-u- ------------------- YA vishayu bilyznu.
Аз гладя прането. Я -р-су- ----з--. Я п----- б------- Я п-а-у- б-л-з-у- ----------------- Я прасую білизну. 0
YA p--suyu-b----nu. Y- p------ b------- Y- p-a-u-u b-l-z-u- ------------------- YA prasuyu bilyznu.
Прозорците са мръсни. Ві--а--р-д--. В---- б------ В-к-а б-у-н-. ------------- Вікна брудні. 0
V--na b--dn-. V---- b------ V-k-a b-u-n-. ------------- Vikna brudni.
Подът е мръсен. Пі--о-а--рудна. П------ б------ П-д-о-а б-у-н-. --------------- Підлога брудна. 0
Pi--oh- b---n-. P------ b------ P-d-o-a b-u-n-. --------------- Pidloha brudna.
Съдовете са мръсни. Пос-- ----ний. П---- б------- П-с-д б-у-н-й- -------------- Посуд брудний. 0
P--u--b-u-----. P---- b-------- P-s-d b-u-n-y-. --------------- Posud brudnyy̆.
Кой чисти прозорците? Хто---є в-кна? Х-- м-- в----- Х-о м-є в-к-а- -------------- Хто миє вікна? 0
K-to -y-e-v-k--? K--- m--- v----- K-t- m-y- v-k-a- ---------------- Khto myye vikna?
Кой чисти с прахосмукачката? Хто--и----си-ь? Х-- п---------- Х-о п-л-с-с-т-? --------------- Хто пилoсосить? 0
K-t---y-os-sytʹ? K--- p---------- K-t- p-l-s-s-t-? ---------------- Khto pylososytʹ?
Кой мие съдовете? Х-- -иє---с--? Х-- м-- п----- Х-о м-є п-с-д- -------------- Хто миє посуд? 0
K-t------ -o--d? K--- m--- p----- K-t- m-y- p-s-d- ---------------- Khto myye posud?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!