Разговорник

bg Кратък разговор 1   »   sv Småprat 1

20 [двайсет]

Кратък разговор 1

Кратък разговор 1

20 [tjugo]

Småprat 1

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Настанете се удобно! S-å-e---e-! S-- e- n--- S-å e- n-r- ----------- Slå er ner! 0
Чувствайте се като у дома си! K--n-e--so- h-m--! K--- e- s-- h----- K-n- e- s-m h-m-a- ------------------ Känn er som hemma! 0
Какво желаете за пиене? Va--v-l---- h--att dr---a? V-- v--- n- h- a-- d------ V-d v-l- n- h- a-t d-i-k-? -------------------------- Vad vill ni ha att dricka? 0
Обичате ли музика? Ty--er n- om m-sik? T----- n- o- m----- T-c-e- n- o- m-s-k- ------------------- Tycker ni om musik? 0
Аз харесвам класическа музика. Jag ty---- -- k----i---mu--k. J-- t----- o- k------- m----- J-g t-c-e- o- k-a-s-s- m-s-k- ----------------------------- Jag tycker om klassisk musik. 0
Това са моите компактдискове. H-- ä- m-----d-sk--o-. H-- ä- m--- c--------- H-r ä- m-n- c---k-v-r- ---------------------- Här är mina cd-skivor. 0
Свирите ли на нещо? Spel-r-n---åg-t -n-tr----t? S----- n- n---- i---------- S-e-a- n- n-g-t i-s-r-m-n-? --------------------------- Spelar ni något instrument? 0
Това е моята китара. Hä-------n------r. H-- ä- m-- g------ H-r ä- m-n g-t-r-. ------------------ Här är min gitarr. 0
Обичате ли да пеете? Tyck-- n- ---att-sj--g-? T----- n- o- a-- s------ T-c-e- n- o- a-t s-u-g-? ------------------------ Tycker ni om att sjunga? 0
Имате ли деца? Ha--n--b---? H-- n- b---- H-r n- b-r-? ------------ Har ni barn? 0
Имате ли куче? H----i ----u--? H-- n- e- h---- H-r n- e- h-n-? --------------- Har ni en hund? 0
Имате ли котка? H---------k-t-? H-- n- e- k---- H-r n- e- k-t-? --------------- Har ni en katt? 0
Това са моите книги. Hä- är--in- ---ker. H-- ä- m--- b------ H-r ä- m-n- b-c-e-. ------------------- Här är mina böcker. 0
Тъкмо чета тази книга. Ja- --s---j-st------n här--o--n. J-- l---- j--- n- d-- h-- b----- J-g l-s-r j-s- n- d-n h-r b-k-n- -------------------------------- Jag läser just nu den här boken. 0
Какво обичате да четете? V-- t--ker -i o- ------sa? V-- t----- n- o- a-- l---- V-d t-c-e- n- o- a-t l-s-? -------------------------- Vad tycker ni om att läsa? 0
Обичате ли да ходите ли на концерт? T-c-e--n- om-a-- g- -- --n-e--? T----- n- o- a-- g- p- k------- T-c-e- n- o- a-t g- p- k-n-e-t- ------------------------------- Tycker ni om att gå på konsert? 0
Обичате ли да ходите ли на театър? T-c-e- n- -- -t- g- -å-t--t-r? T----- n- o- a-- g- p- t------ T-c-e- n- o- a-t g- p- t-a-e-? ------------------------------ Tycker ni om att gå på teater? 0
Обичате ли да ходите ли на опера? T--k-r-ni-om -tt-gå--å---e--n? T----- n- o- a-- g- p- o------ T-c-e- n- o- a-t g- p- o-e-a-? ------------------------------ Tycker ni om att gå på operan? 0

Майчин език? Бащин език!

Като дете, от кого научихте езика си? Със сигурност ще отвърнете: от майка си! Повечето хора по света мислят така. Терминът "майчин език" съществува при почти всички народи. С него са добре запознати както англичаните, така и китайците. Това е може би така, защото майките прекарвата повече време с децата си. Но скорошни изследвания са достигнали до различни резултати. Те показват, че ние говорим предимно езикът на бащите си. Учените са изследвали генетичният материал и езиците на смесени племена. При тези племена, родителите произхождали от различни култури. Тези племена се зародили преди хиляди години. Причината за това били големи миграционни вълни. Генетичният материал от тези смесени племена бил генетично анализиран. И след това бил сравнен с езика на племето. Оказало се, че повечето племена говорели езика на своите мъжки предци. Това означава, че държавният им език е произлязъл от Y-хромозомата. Така че мъжете занесли своя език със себе си в чуждите държави. И тамошните жени възприели новият език на мъжете. Но дори и днес, бащите оказват по-силно влияние върху езика ни. Защото когато се учат, децата са ориентирани към езика на бащите си. Бащите разговарят значително по-малко със своите деца. Мъжката структура на изречението също е по-проста отколкото тази при жените. В резултат на това, езикът на бащите е по-пригоден за нуждите на бебетата. Той не ги затормозява и е по-лесен за научаване. Поради това децата предпочитат да имитират "тати" когато говорят, а не "мама". Едва по-късно майчиният речник оформя езикът на детето. По този начин майките оказват влияние на нашия език така, както и бащите. Ето защо би следвало да наричаме родния си език "бащин"!
Знаете ли, че?
Италианският принадлежи към романските езици. Това означава, че той се е развил от латинския. За около 70 милиона души италианският е майчин език. По-голямата част от тях живеят в Италия. Но също в Словения и Хърватия хората разбират италиански. Вследствие на колониалната политика езикът е бил разпространен и в Африка. В Либия, Сомалия и Еритрея много от възрастните хора и днес разбират италиански. Многобройните емигранти също са пренесли езика в различни страни. Особено в Южна Америка има много италианскоговорящи общности. Често италианският там се е смесвал с испанския и са възниквали нови езици. Характерни за италианския са многото диалекти. Някои учени говорят дори за отделни езици. Правописът на италиански не е труден, той се основава на произношението. За много хора италианският е най-красивият език в света! Може би, защото това е езикът на музиката, дизайна и добрата храна?