Разговорник

bg Кратък разговор 2   »   te చిన్న సంభాషణ 2

21 [двайсет и едно]

Кратък разговор 2

Кратък разговор 2

21 [ఇరవై ఒకటి]

21 [Iravai okaṭi]

చిన్న సంభాషణ 2

[Cinna sambhāṣaṇa 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Откъде сте? మ--ు---్-డ----ి ---చ--ు? మ--- ఎ--------- వ------- మ-ర- ఎ-్-డ-ు-చ- వ-్-ా-ు- ------------------------ మీరు ఎక్కడనుంచి వచ్చారు? 0
Mī-u---k-----n-c--v-c-ā-u? M--- e----------- v------- M-r- e-k-ḍ-n-n-c- v-c-ā-u- -------------------------- Mīru ekkaḍanun̄ci vaccāru?
От Базел. బేస-్-ను--ి బ---- న---- బ-స-్ న-ం-ి ----------- బేసల్ నుండి 0
B---l ---ḍi B---- n---- B-s-l n-ṇ-i ----------- Bēsal nuṇḍi
Базел се намира в Швейцария. బే--్---వి-్--్లాం-్ -ో ఉ-ది బ---- స------------- ల- ఉ--- బ-స-్ స-వ-డ-జ-్-ా-డ- ల- ఉ-ద- ---------------------------- బేసల్ స్విడ్జర్లాండ్ లో ఉంది 0
B---- -v----rlā-ḍ-lō --di B---- s---------- l- u--- B-s-l s-i-j-r-ā-ḍ l- u-d- ------------------------- Bēsal sviḍjarlāṇḍ lō undi
Може ли да Ви представя господин Мюлер? న-ను శ్ర--ము--లర్--ా--న- మీ---ప--చయ- ---ాలనుక-ం--న-నాను న--- శ--- మ------ గ----- మ--- ప----- చ----------------- న-న- శ-ర- మ-ల-ల-్ గ-ర-న- మ-క- ప-ి-య- చ-య-ల-ు-ు-ట-న-న-న- ------------------------------------------------------- నేను శ్రీ ముల్లర్ గారిని మీకు పరిచయం చేయాలనుకుంటున్నాను 0
N--u-śrī -ull-- -ā-in- m--u -ar-c-ya- --yā-a---u-ṭ---ā-u N--- ś-- m----- g----- m--- p-------- c----------------- N-n- ś-ī m-l-a- g-r-n- m-k- p-r-c-y-ṁ c-y-l-n-k-ṇ-u-n-n- -------------------------------------------------------- Nēnu śrī mullar gārini mīku paricayaṁ cēyālanukuṇṭunnānu
Той е чужденец. ఆ-- వ--ేశీయ-లు ఆ-- వ--------- ఆ-న వ-ద-శ-య-ల- -------------- ఆయన విదేశీయులు 0
Ā-a-a-----ś-yu-u Ā---- v--------- Ā-a-a v-d-ś-y-l- ---------------- Āyana vidēśīyulu
Той говори няколко езика. ఆ-- -న-న- భాష---మ---లాడతారు ఆ-- ఎ---- భ---- మ---------- ఆ-న ఎ-్-ో భ-ష-ు మ-ట-ల-డ-ా-ు --------------------------- ఆయన ఎన్నో భాషలు మాట్లాడతారు 0
Ā-an---n-- -hā---u -āṭ-ā--tā-u Ā---- e--- b------ m---------- Ā-a-a e-n- b-ā-a-u m-ṭ-ā-a-ā-u ------------------------------ Āyana ennō bhāṣalu māṭlāḍatāru
За пръв път ли сте тук? మ-రు ఇక్---- మ-ద---ా-ి -చ్-ా-ా? మ--- ఇ------ మ-------- వ------- మ-ర- ఇ-్-డ-ి మ-ద-ి-ా-ి వ-్-ా-ా- ------------------------------- మీరు ఇక్కడకి మొదటిసారి వచ్చారా? 0
Mī-u-ikk----- mo-------i va--ā--? M--- i------- m--------- v------- M-r- i-k-ḍ-k- m-d-ṭ-s-r- v-c-ā-ā- --------------------------------- Mīru ikkaḍaki modaṭisāri vaccārā?
Не, миналата година бях вече тук. ల-----న-ను---రి---- స---్స-ం-ఒక---- వచ్చ-ను ల---- న--- క------- స------- ఒ----- వ------ ల-ద-, న-న- క-ర-ం-ట- స-వ-్-ర- ఒ-స-ర- వ-్-ా-ు ------------------------------------------- లేదూ, నేను క్రిందటి సంవత్సరం ఒకసారి వచ్చాను 0
L-d-, n--u----ndaṭ--san--t-a--- -k-sāri--a-cā-u L---- n--- k------- s---------- o------ v------ L-d-, n-n- k-i-d-ṭ- s-n-a-s-r-ṁ o-a-ā-i v-c-ā-u ----------------------------------------------- Lēdū, nēnu krindaṭi sanvatsaraṁ okasāri vaccānu
Но само за една седмица. కా--,----క-వ--ం--ోజుల-పాటే క---- ఒ--- వ--- ర---- ప--- క-న-, ఒ-్- వ-ర- ర-జ-ల ప-ట- -------------------------- కానీ, ఒక్క వారం రోజుల పాటే 0
Kān-,-o-ka -ā----r---la -āṭē K---- o--- v---- r----- p--- K-n-, o-k- v-r-ṁ r-j-l- p-ṭ- ---------------------------- Kānī, okka vāraṁ rōjula pāṭē
Харесва ли Ви при нас? మ--- -క--డ న-------? మ--- ఇ---- న-------- మ-క- ఇ-్-డ న-్-ి-ద-? -------------------- మీకు ఇక్కడ నచ్చిందా? 0
Mī-u -kka-a -a---n-ā? M--- i----- n-------- M-k- i-k-ḍ- n-c-i-d-? --------------------- Mīku ikkaḍa naccindā?
Много. Хората са приятни. చాల-. మను-------లా-మ--ి----న్-ా-ు చ---- మ------ చ--- మ----- ఉ------ చ-ల-. మ-ు-ు-ు చ-ల- మ-చ-గ- ఉ-్-ా-ు --------------------------------- చాలా. మనుషులు చాలా మంచిగా ఉన్నారు 0
Cā--.-Ma-u-ulu----ā-m-n-c-gā-un---u C---- M------- c--- m------- u----- C-l-. M-n-ṣ-l- c-l- m-n-c-g- u-n-r- ----------------------------------- Cālā. Manuṣulu cālā man̄cigā unnāru
И местността ми харесва. అ-ా-ే-ఇక---- ప్ర--శమ----డ- -ాక- న--చి-ది అ---- ఇ----- ప------- క--- న--- న------- అ-ా-ే ఇ-్-డ- ప-ర-ే-మ- క-డ- న-క- న-్-ి-ద- ---------------------------------------- అలాగే ఇక్కడి ప్రదేశము కూడా నాకు నచ్చింది 0
Alā-ē--k-a----rad-śa-- --ḍā --ku-na-ci--i A---- i----- p-------- k--- n--- n------- A-ā-ē i-k-ḍ- p-a-ē-a-u k-ḍ- n-k- n-c-i-d- ----------------------------------------- Alāgē ikkaḍi pradēśamu kūḍā nāku naccindi
Какъв / каква сте по професия? మ--- -మ- -ే-్తుంటా--? మ--- ఏ-- చ----------- మ-ర- ఏ-ి చ-స-త-ం-ా-ు- --------------------- మీరు ఏమి చేస్తుంటారు? 0
Mīru-ē-- ---tuṇ--ru? M--- ē-- c---------- M-r- ē-i c-s-u-ṭ-r-? -------------------- Mīru ēmi cēstuṇṭāru?
Аз съм преводач / преводачка. నేన- అన-వ----డ-ి-/----వ-------ిని న--- అ---------- / అ------------- న-న- అ-ు-ా-క-డ-ి / అ-ు-ా-క-ర-ల-న- --------------------------------- నేను అనువాదకుడని / అనువాదకురాలిని 0
Nē-u anuv--akuḍani- anuvā--ku---ini N--- a------------- a-------------- N-n- a-u-ā-a-u-a-i- a-u-ā-a-u-ā-i-i ----------------------------------- Nēnu anuvādakuḍani/ anuvādakurālini
Аз превеждам книги. నే-- --స్త--ల-ు---ు-ద---త--ు న--- ప--------- అ----------- న-న- ప-స-త-ా-న- అ-ు-ద-స-త-న- ---------------------------- నేను పుస్తకాలను అనువదిస్తాను 0
N-n- -ust--ālanu --u--di-tānu N--- p---------- a----------- N-n- p-s-a-ā-a-u a-u-a-i-t-n- ----------------------------- Nēnu pustakālanu anuvadistānu
Сам / сама ли сте тук? మ--- ఇక-క--ం--ిగా - ఒక--రే -న--ా--? మ--- ఇ--- ఒ------ / ఒ----- ఉ------- మ-ర- ఇ-్- ఒ-ట-ి-ా / ఒ-్-ర- ఉ-్-ా-ా- ----------------------------------- మీరు ఇక్క ఒంటరిగా / ఒక్కరే ఉన్నారా? 0
Mīr- -k-a-o-ṭa-igā/---ka-ē unnārā? M--- i--- o-------- o----- u------ M-r- i-k- o-ṭ-r-g-/ o-k-r- u-n-r-? ---------------------------------- Mīru ikka oṇṭarigā/ okkarē unnārā?
Не, моята жена / моят мъжът също е тук. లేద------భ-ర---/ -- భర-త--ూ-- ఇ-్-డ ----ా-ు ల---- న- భ---- / న- భ--- క--- ఇ---- ఉ------ ల-ద-, న- భ-ర-య / న- భ-్- క-డ- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------------------------------- లేదు, నా భార్య / నా భర్త కూడా ఇక్కడ ఉన్నారు 0
L--u- nā-b-āry-/ -ā-b-ar-- ---ā-i--aḍa -n-āru L---- n- b------ n- b----- k--- i----- u----- L-d-, n- b-ā-y-/ n- b-a-t- k-ḍ- i-k-ḍ- u-n-r- --------------------------------------------- Lēdu, nā bhārya/ nā bharta kūḍā ikkaḍa unnāru
А там са двете ми деца. మరియ--ఆ-ఇ-్-రు-నా ప---లలు మ---- ఆ ఇ----- న- ప------ మ-ి-ు ఆ ఇ-్-ర- న- ప-ల-ల-ు ------------------------- మరియు ఆ ఇద్దరు నా పిల్లలు 0
Ma--y- --i-d--u--- -ill--u M----- ā i----- n- p------ M-r-y- ā i-d-r- n- p-l-a-u -------------------------- Mariyu ā iddaru nā pillalu

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Романски езици

700 милиона души говорят като свой роден език един от Романските езици. Това прави Романската езикова група една от най-влиятелните в световен мащаб. Романските езици спадат към Индо-Европейското езиково семейство. Всички Романски езици произхождат от латински. Това означава, че те са наследници на езикът на Римската империя. Основата на всички Романски езици е някогашният Простонароден латински. Под който се има предвид латинският език, говорен в по-късната античност. Простонародният латински се разпространил из Европа с разрастването на Римската империя. От него по-късно се развили Романските езици и диалекти. Латинският сам по себе си е италиански език. Съществуват общо 15 романски езика. Но точният им брой е труден за определяне. Често пъти е неясно дали съществуват отделни езици или само диалекти. Няколко Романски езика са отмрели през вековете. Но също така са се появили и нови езици, базирани на Романските. Това са креолските езици. Днес испанският език е най-големият Романски език в цял свят. Той се причислява към групата на световните езици с над 380 милиона души говорещо ги население. Романските езици са много интересни за учените. Тъй като историята на тази езикова група е добре документирана. Латински или Романски текстове съществуват отпреди 2500 години. Лингвистите ги използват, за да изследват еволюцията на индивидуалнитеезици. По този начин могат да бъдат проучени правилата, по които се развива единезик. И голяма част от тези резултати може да бъде пренесена към други езици. Граматиката на Романските езици е сходна. Но най-вече, те споделят сходна лексика. Ако човек говори един от Романските езици, лесно може да научи и друг. Благодарим ти, латински!
Знаете ли, че?
Японският език със сигурност е сред най-впечатляващите. Системата на писане предизвиква голям интерес у много хора. Тя се състои на китайски йероглифи и две сричкови азбуки. Особеност за японския са също и многото диалекти. В известна степен те се различават доста един от друг. Възможно е хора от различни области въобще да не могат да се разберат. Японският има мелодично ударение. Ако искате да акцентирате върху някоя дума, то тя не се произнася силно. Променя се височината на тоновете. Около 130 милиона души говорят японски. Повечето от тях живеят в Япония. В Бразилия и Северна Америка също има големи японскоговорящи общности. Те са потомци на японски емигранти. Двуезични хора има сравнително малко. Но точно това трябва да ни мотивира да учим този толкова вълнуващ език!