Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   he ‫שיחת חולין 3‬

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

‫22 [עשרים ושתיים]‬

22 [essrim ushtaim]

‫שיחת חולין 3‬

[ssixat xulin 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Пушите ли? ‫-- --ה מ-ש- ----‬ ‫-- / ה מ--- / ת-- ‫-ת / ה מ-ש- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה מעשן / ת?‬ 0
at-h/-t-m-'--h---me'a--en--? a------ m------------------- a-a-/-t m-'-s-e-/-e-a-h-n-t- ---------------------------- atah/at me'ashen/me'ashenet?
По-рано да. ‫---ר---שנ-י-‬ ‫---- ע------- ‫-ע-ר ע-ש-ת-.- -------------- ‫בעבר עישנתי.‬ 0
b'--a- i-ha---. b----- i------- b-a-a- i-h-n-i- --------------- b'avar ishanti.
Но сега вече не пуша. ‫--- ----- --- כבר ל--מ--ן /---‬ ‫--- ע---- א-- כ-- ל- מ--- / ת-- ‫-ב- ע-ש-ו א-י כ-ר ל- מ-ש- / ת-‬ -------------------------------- ‫אבל עכשיו אני כבר לא מעשן / ת.‬ 0
av-- a-h--a-- -ni --a--lo m-'--hen/--'-she-e-. a--- a------- a-- k--- l- m------------------- a-a- a-h-h-y- a-i k-a- l- m-'-s-e-/-e-a-h-n-t- ---------------------------------------------- aval akhshayw ani kvar lo me'ashen/me'ashenet.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? ‫--ר-ע-ל- -ם -עש-?‬ ‫----- ל- א- א----- ‫-פ-י- ל- א- א-ש-?- ------------------- ‫יפריע לך אם אעשן?‬ 0
ya-r-'a l--ha/-a-h-im-a-as---? y------ l--------- i- a------- y-f-i-a l-k-a-l-k- i- a-a-h-n- ------------------------------ yafri'a lekha/lakh im a'ashen?
Не, въобще не. ‫----כ-- -א.‬ ‫--- כ-- ל--- ‫-א- כ-ל ל-.- ------------- ‫לא, כלל לא.‬ 0
lo- kl-l-l-. l-- k--- l-- l-, k-a- l-. ------------ lo, klal lo.
Това не ми пречи. ‫-- לא יפ-י- --.‬ ‫-- ל- י---- ל--- ‫-ה ל- י-ר-ע ל-.- ----------------- ‫זה לא יפריע לי.‬ 0
zeh-lo -----'a l-. z-- l- y------ l-- z-h l- y-f-i-a l-. ------------------ zeh lo yafri'a li.
Ще пиете ли нещо? ‫-רצה-- י לש-ות --ה--‬ ‫---- / י ל---- מ----- ‫-ר-ה / י ל-ת-ת מ-ה-?- ---------------------- ‫תרצה / י לשתות משהו?‬ 0
ti--s-----r--- ----to- ---h-hu? t------------- l------ m------- t-r-s-h-t-r-s- l-s-t-t m-s-e-u- ------------------------------- tirtseh/tirtsi lishtot mashehu?
Един коняк? ‫----- -וני-ק-‬ ‫----- ק------- ‫-ו-י- ק-נ-א-?- --------------- ‫כוסית קוניאק?‬ 0
kosi----ny--q? k---- q------- k-s-t q-n-a-q- -------------- kosit qonya'q?
Не, предпочитам бира. ‫לא, -ני--עדיף --פה-----.‬ ‫--- א-- מ---- / פ- ב----- ‫-א- א-י מ-ד-ף / פ- ב-ר-.- -------------------------- ‫לא, אני מעדיף / פה בירה.‬ 0
l-- -ni---'--if/m---dif-h--i-a-. l-- a-- m---------------- b----- l-, a-i m-'-d-f-m-'-d-f-h b-r-h- -------------------------------- lo, ani ma'adif/ma'adifah birah.
Пътувате ли много? ‫-----ה --סע /-ת-ה-בה-‬ ‫-- / ה נ--- / ת ה----- ‫-ת / ה נ-ס- / ת ה-ב-?- ----------------------- ‫את / ה נוסע / ת הרבה?‬ 0
at--/-t nos--a/n-s-t-h-ru---? a------ n----------- h------- a-a-/-t n-s-'-/-o-a- h-r-b-h- ----------------------------- atah/at nose'a/nosat harubeh?
Да, обикновено в командировка. ‫כ------ב --ה נ-י-ות---קי-.‬ ‫--- ל--- א-- נ----- ע------ ‫-ן- ל-ו- א-ה נ-י-ו- ע-ק-ם-‬ ---------------------------- ‫כן, לרוב אלה נסיעות עסקים.‬ 0
ken----ro- e-eh n--i--t-------. k--- l---- e--- n------ a------ k-n- l-r-v e-e- n-s-'-t a-a-i-. ------------------------------- ken, larov eleh nesi'ot asaqim.
Но сега сме тук на почивка. ‫אב- כעת ---נו-----י- -א---חופ---‬ ‫--- כ-- א---- נ----- כ-- ב------- ‫-ב- כ-ת א-ח-ו נ-צ-י- כ-ן ב-ו-ש-.- ---------------------------------- ‫אבל כעת אנחנו נמצאים כאן בחופשה.‬ 0
a-al ----t an--nu-n-mts-'-- -a-n -'xufs-ah. a--- k---- a----- n-------- k--- b--------- a-a- k-'-t a-a-n- n-m-s-'-m k-'- b-x-f-h-h- ------------------------------------------- aval ka'et anaxnu nimtse'im ka'n b'xufshah.
Каква жега! ‫איז- -ום-‬ ‫---- ח---- ‫-י-ה ח-ם-‬ ----------- ‫איזה חום!‬ 0
e--eh-xo-! e---- x--- e-z-h x-m- ---------- eyzeh xom!
Да, днес наистина е горещо. ‫--- ה-ום באמ- --.‬ ‫--- ה--- ב--- ח--- ‫-ן- ה-ו- ב-מ- ח-.- ------------------- ‫כן, היום באמת חם.‬ 0
ke-, -ay---b-em-- --m. k--- h---- b----- x--- k-n- h-y-m b-e-e- x-m- ---------------------- ken, hayom b'emet xam.
Да излезем на балкона. ‫נצ---מר----‬ ‫--- ל------- ‫-צ- ל-ר-ס-.- ------------- ‫נצא למרפסת.‬ 0
ne-se lamirp--e-. n---- l---------- n-t-e l-m-r-e-e-. ----------------- netse lamirpeset.
Утре тук ще има парти. ‫-ח--ת---- -א- מס----‬ ‫--- ת---- כ-- מ------ ‫-ח- ת-י-ה כ-ן מ-י-ה-‬ ---------------------- ‫מחר תהייה כאן מסיבה.‬ 0
m--a---i--e- ka'--------h. m---- t----- k--- m------- m-x-r t-h-e- k-'- m-s-b-h- -------------------------- maxar tihieh ka'n mesibah.
Ще дойдете ли и Вие? ‫תר-ה /-- -----ף-‬ ‫---- / י ל------- ‫-ר-ה / י ל-צ-ר-?- ------------------ ‫תרצה / י להצטרף?‬ 0
ti-t---/-i-t-- l'--ts----f? t------------- l----------- t-r-s-h-t-r-s- l-h-t-t-r-f- --------------------------- tirtseh/tirtsi l'hitstaref?
Да, ние също сме поканени. ‫-ן, -------ו -----י-.‬ ‫--- ג- א---- מ-------- ‫-ן- ג- א-ח-ו מ-ז-נ-ם-‬ ----------------------- ‫כן, גם אנחנו מוזמנים.‬ 0
k----g-m-an-x-u--u-m-ni-. k--- g-- a----- m-------- k-n- g-m a-a-n- m-z-a-i-. ------------------------- ken, gam anaxnu muzmanim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...