Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   sl Kratek pogovor 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [dvaindvajset]

Kratek pogovor 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Пушите ли? Al- -----e? A-- k------ A-i k-d-t-? ----------- Ali kadite? 0
По-рано да. Nek-- se-. N---- s--- N-k-č s-m- ---------- Nekoč sem. 0
Но сега вече не пуша. Ve-d------- -e k-d-m-več. V----- z--- n- k---- v--- V-n-a- z-a- n- k-d-m v-č- ------------------------- Vendar zdaj ne kadim več. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? A---vas m-t-, -e k-d--? A-- v-- m---- č- k----- A-i v-s m-t-, č- k-d-m- ----------------------- Ali vas moti, če kadim? 0
Не, въобще не. Ne, nik-kor-----(-e, abs-l--n- --.) N-- n------ n-- (--- a-------- n--- N-, n-k-k-r n-. (-e- a-s-l-t-o n-.- ----------------------------------- Ne, nikakor ne. (Ne, absolutno ne.) 0
Това не ми пречи. To-m---------. T- m- n- m---- T- m- n- m-t-. -------------- To me ne moti. 0
Ще пиете ли нещо? Bi-k-j -o--li? B- k-- p------ B- k-j p-p-l-? -------------- Bi kaj popili? 0
Един коняк? B- konj--? B- k------ B- k-n-a-? ---------- Bi konjak? 0
Не, предпочитам бира. Ne---a-- ---e-o--i--. N-- r--- b- e-- p---- N-, r-j- b- e-o p-v-. --------------------- Ne, raje bi eno pivo. 0
Пътувате ли много? Ali------o--o---e-e? A-- v----- p-------- A-i v-l-k- p-t-j-t-? -------------------- Ali veliko potujete? 0
Да, обикновено в командировка. D-- -ečin-ma-s- t--po-l--na-p---va---. D-- v------- s- t- p------- p--------- D-, v-č-n-m- s- t- p-s-o-n- p-t-v-n-a- -------------------------------------- Da, večinoma so to poslovna potovanja. 0
Но сега сме тук на почивка. Venda- z--j -u-aj-pr--i----m- -op-st. V----- z--- t---- p---------- d------ V-n-a- z-a- t-k-j p-e-i-l-a-o d-p-s-. ------------------------------------- Vendar zdaj tukaj preživljamo dopust. 0
Каква жега! Ka-š-a v-o----! K----- v------- K-k-n- v-o-i-a- --------------- Kakšna vročina! 0
Да, днес наистина е горещо. J-, d-ne--je -e- v-o-e. J-- d---- j- r-- v----- J-, d-n-s j- r-s v-o-e- ----------------------- Ja, danes je res vroče. 0
Да излезем на балкона. Pojd-m- na---lko-. P------ n- b------ P-j-i-o n- b-l-o-. ------------------ Pojdimo na balkon. 0
Утре тук ще има парти. Ju--i--o tu -a-a--. J---- b- t- z------ J-t-i b- t- z-b-v-. ------------------- Jutri bo tu zabava. 0
Ще дойдете ли и Вие? Bo--e----š-- -u-i--i? B---- p----- t--- v-- B-s-e p-i-l- t-d- v-? --------------------- Boste prišli tudi vi? 0
Да, ние също сме поканени. D-- t------ -mo-p-v--lj-n-. D-- t--- m- s-- p---------- D-, t-d- m- s-o p-v-b-j-n-. --------------------------- Da, tudi mi smo povabljeni. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...