Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   sv Småprat 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [tjugotvå]

Småprat 3

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Пушите ли? Röke--ni? R---- n-- R-k-r n-? --------- Röker ni? 0
По-рано да. Förut -a. F---- j-- F-r-t j-. --------- Förut ja. 0
Но сега вече не пуша. M-- n---öke- -ag-inte lä-g-e. M-- n- r---- j-- i--- l------ M-n n- r-k-r j-g i-t- l-n-r-. ----------------------------- Men nu röker jag inte längre. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? St-- --t -r -- --g -ö---? S--- d-- e- o- j-- r----- S-ö- d-t e- o- j-g r-k-r- ------------------------- Stör det er om jag röker? 0
Не, въобще не. Nej- i--e--lls. N--- i--- a---- N-j- i-t- a-l-. --------------- Nej, inte alls. 0
Това не ми пречи. D-- ---- --g -n--. D-- s--- m-- i---- D-t s-ö- m-g i-t-. ------------------ Det stör mig inte. 0
Ще пиете ли нещо? V-------ha---got -t- dri-k-? V--- n- h- n---- a-- d------ V-l- n- h- n-g-t a-t d-i-k-? ---------------------------- Vill ni ha något att dricka? 0
Един коняк? En -onj--? E- k------ E- k-n-a-? ---------- En konjak? 0
Не, предпочитам бира. N----h--lre-e--öl. N--- h----- e- ö-- N-j- h-l-r- e- ö-. ------------------ Nej, hellre en öl. 0
Пътувате ли много? Är n----cke---t---c--r---r? Ä- n- m----- u-- o-- r----- Ä- n- m-c-e- u-e o-h r-s-r- --------------------------- Är ni mycket ute och reser? 0
Да, обикновено в командировка. Ja,-f---de---e-t--ä---e-----ä-sresor. J-- f-- d-- m---- ä- d-- a----------- J-, f-r d-t m-s-a ä- d-t a-f-r-r-s-r- ------------------------------------- Ja, för det mesta är det affärsresor. 0
Но сега сме тук на почивка. M----u är v- p- sem--t---hä-. M-- n- ä- v- p- s------- h--- M-n n- ä- v- p- s-m-s-e- h-r- ----------------------------- Men nu är vi på semester här. 0
Каква жега! Vi--e- hetta! V----- h----- V-l-e- h-t-a- ------------- Vilken hetta! 0
Да, днес наистина е горещо. Ja,-idag -r det------ig-n --tt. J-- i--- ä- d-- v-------- h---- J-, i-a- ä- d-t v-r-l-g-n h-t-. ------------------------------- Ja, idag är det verkligen hett. 0
Да излезем на балкона. V--g-r -t--å---lkong-n. V- g-- u- p- b--------- V- g-r u- p- b-l-o-g-n- ----------------------- Vi går ut på balkongen. 0
Утре тук ще има парти. Imo--o--är d-- f-s--hä-. I------ ä- d-- f--- h--- I-o-g-n ä- d-t f-s- h-r- ------------------------ Imorgon är det fest här. 0
Ще дойдете ли и Вие? Kom--r n--o-kså? K----- n- o----- K-m-e- n- o-k-å- ---------------- Kommer ni också? 0
Да, ние също сме поканени. J-- v--är -ck-å--n-jud-a. J-- v- ä- o---- i-------- J-, v- ä- o-k-å i-b-u-n-. ------------------------- Ja, vi är också inbjudna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...