Разговорник

bg Уговорка   »   bs Sastanak

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [dvadeset i četiri]

Sastanak

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Jesi -i -ro--st-o-/-p--pu-t----aut---s? J--- l- p-------- / p--------- a------- J-s- l- p-o-u-t-o / p-o-u-t-l- a-t-b-s- --------------------------------------- Jesi li propustio / propustila autobus? 0
Аз те чаках половин час. Č--a- - -e---a s-m -e-po-a-sat-. Č---- / Č----- s-- t- p--- s---- Č-k-o / Č-k-l- s-m t- p-l- s-t-. -------------------------------- Čekao / Čekala sam te pola sata. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? N-ma- ---i--l--o--se--? N---- m------ k-- s---- N-m-š m-b-t-l k-d s-b-? ----------------------- Nemaš mobitel kod sebe? 0
Следващия път бъди точен / точна! S-jedeći p---bud- t-ča-! S------- p-- b--- t----- S-j-d-ć- p-t b-d- t-č-n- ------------------------ Sljedeći put budi tačan! 0
Следващия път вземи такси! Sljede---p-t uz-i --ksi! S------- p-- u--- t----- S-j-d-ć- p-t u-m- t-k-i- ------------------------ Sljedeći put uzmi taksi! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! S-j---ći --t ----s- -išobr-n! S------- p-- p----- k-------- S-j-d-ć- p-t p-n-s- k-š-b-a-! ----------------------------- Sljedeći put ponesi kišobran! 0
Утре съм свободен / свободна. Su--a -m-m -l---dn-. S---- i--- s-------- S-t-a i-a- s-o-o-n-. -------------------- Sutra imam slobodno. 0
Да се срещнем утре? Ho-em---i s- sutra-s-s-ati? H----- l- s- s---- s------- H-ć-m- l- s- s-t-a s-s-a-i- --------------------------- Hoćemo li se sutra sastati? 0
Съжалявам, утре не става. Ž-o--i je,-su-ra-n---o--. Ž-- m- j-- s---- n- m---- Ž-o m- j-, s-t-a n- m-g-. ------------------------- Žao mi je, sutra ne mogu. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Imaš l- za ovaj-vi-en--već-ne-to p--ni--no? I--- l- z- o--- v----- v-- n---- p--------- I-a- l- z- o-a- v-k-n- v-ć n-š-o p-a-i-a-o- ------------------------------------------- Imaš li za ovaj vikend već nešto planirano? 0
Или вече имаш уговорка? I-----aš-v-ć d--o-or---sa---nak? I-- i--- v-- d-------- s-------- I-i i-a- v-ć d-g-v-r-n s-s-a-a-? -------------------------------- Ili imaš već dogovoren sastanak? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Pr-dl-žem -a--e--a-emo--- vik---. P-------- d- s- n----- z- v------ P-e-l-ž-m d- s- n-đ-m- z- v-k-n-. --------------------------------- Predlažem da se nađemo za vikend. 0
Да направим пикник? H-ć--o--i --------k? H----- l- n- p------ H-ć-m- l- n- p-k-i-? -------------------- Hoćemo li na piknik? 0
Да отидем на плажа? Hoćem- l- ---od-est--d- -l-že? H----- l- s- o------ d- p----- H-ć-m- l- s- o-v-s-i d- p-a-e- ------------------------------ Hoćemo li se odvesti do plaže? 0
Да отидем в планината? H-će---li -ći u--la--ne? H----- l- i-- u p------- H-ć-m- l- i-i u p-a-i-e- ------------------------ Hoćemo li ići u planine? 0
Ще те взема от офиса. Doći-ću -o-t--- u b-r-. D--- ć- p- t--- u b---- D-ć- ć- p- t-b- u b-r-. ----------------------- Doći ću po tebe u biro. 0
Ще те взема от къщи. D-ći ć---- --be ----. D--- ć- p- t--- k---- D-ć- ć- p- t-b- k-ć-. --------------------- Doći ću po tebe kući. 0
Ще те взема от автобусната спирка. D--i--- -o -ebe----a-to----- -ta--c-. D--- ć- p- t--- n- a-------- s------- D-ć- ć- p- t-b- n- a-t-b-s-u s-a-i-u- ------------------------------------- Doći ću po tebe na autobusku stanicu. 0

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.