Разговорник

bg Уговорка   »   da Aftale

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [fireogtyve]

Aftale

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? K-- -----r s-n- -il b----n? K-- d- f-- s--- t-- b------ K-m d- f-r s-n- t-l b-s-e-? --------------------------- Kom du for sent til bussen? 0
Аз те чаках половин час. Jeg h-r v--t---på--i--i ---h----ti--. J-- h-- v----- p- d-- i e- h--- t---- J-g h-r v-n-e- p- d-g i e- h-l- t-m-. ------------------------------------- Jeg har ventet på dig i en halv time. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Har ---ik-- mo-il---ef-n-m--? H-- d- i--- m----------- m--- H-r d- i-k- m-b-l-e-e-o- m-d- ----------------------------- Har du ikke mobiltelefon med? 0
Следващия път бъди точен / точна! N--te----g-sk-l--- -omm--til-t--e-! N---- g--- s--- d- k---- t-- t----- N-s-e g-n- s-a- d- k-m-e t-l t-d-n- ----------------------------------- Næste gang skal du komme til tiden! 0
Следващия път вземи такси! N-st- -a-g ska- -- -a-- e- ---a! N---- g--- s--- d- t--- e- t---- N-s-e g-n- s-a- d- t-g- e- t-x-! -------------------------------- Næste gang skal du tage en taxa! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! Næ--- -a-- -ka- -- t--- ---p-r-ply-m-d! N---- g--- s--- d- t--- e- p------ m--- N-s-e g-n- s-a- d- t-g- e- p-r-p-y m-d- --------------------------------------- Næste gang skal du tage en paraply med! 0
Утре съм свободен / свободна. I--------har--e--f-i. I m----- h-- j-- f--- I m-r-e- h-r j-g f-i- --------------------- I morgen har jeg fri. 0
Да се срещнем утре? S--l-------es - -org--? S--- v- m---- i m------ S-a- v- m-d-s i m-r-e-? ----------------------- Skal vi mødes i morgen? 0
Съжалявам, утре не става. Jeg-k------v--re ---- i -o-g--. J-- k-- d------- i--- i m------ J-g k-n d-s-æ-r- i-k- i m-r-e-. ------------------------------- Jeg kan desværre ikke i morgen. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Sk-l-d----ve no-e--- -en -e- we--e-d? S--- d- l--- n---- i d-- h-- w------- S-a- d- l-v- n-g-t i d-n h-r w-e-e-d- ------------------------------------- Skal du lave noget i den her weekend? 0
Или вече имаш уговорка? E-l-r --r-du-al-e---e -n af-a-e? E---- h-- d- a------- e- a------ E-l-r h-r d- a-l-r-d- e- a-t-l-? -------------------------------- Eller har du allerede en aftale? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Jeg-f-r-s---- at -i -ø--- - -e-k-nd-n. J-- f-------- a- v- m---- i w--------- J-g f-r-s-å-, a- v- m-d-s i w-e-e-d-n- -------------------------------------- Jeg foreslår, at vi mødes i weekenden. 0
Да направим пикник? Sk-l vi--ag- p--skov---? S--- v- t--- p- s------- S-a- v- t-g- p- s-o-t-r- ------------------------ Skal vi tage på skovtur? 0
Да отидем на плажа? S-a--v--t-g---il s-----en? S--- v- t--- t-- s-------- S-a- v- t-g- t-l s-r-n-e-? -------------------------- Skal vi tage til stranden? 0
Да отидем в планината? Ska- -- t-ge -- - b-e--ene? S--- v- t--- o- i b-------- S-a- v- t-g- o- i b-e-g-n-? --------------------------- Skal vi tage op i bjergene? 0
Ще те взема от офиса. Jeg--en----di- ---k-n-ore-. J-- h----- d-- p- k-------- J-g h-n-e- d-g p- k-n-o-e-. --------------------------- Jeg henter dig på kontoret. 0
Ще те взема от къщи. J-g h-nte- --g d----e-me. J-- h----- d-- d--------- J-g h-n-e- d-g d-r-j-m-e- ------------------------- Jeg henter dig derhjemme. 0
Ще те взема от автобусната спирка. J-g---nt----ig v-- --ssto-p-stede-. J-- h----- d-- v-- b--------------- J-g h-n-e- d-g v-d b-s-t-p-e-t-d-t- ----------------------------------- Jeg henter dig ved busstoppestedet. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.