Разговорник

bg Уговорка   »   el Ραντεβού

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [είκοσι τέσσερα]

24 [eíkosi téssera]

Ραντεβού

[Ranteboú]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Έχα-ες τ- λεωφ-----; Έ----- τ- λ--------- Έ-α-ε- τ- λ-ω-ο-ε-ο- -------------------- Έχασες το λεωφορείο; 0
Éc--s----o-leō-horeí-? É------ t- l---------- É-h-s-s t- l-ō-h-r-í-? ---------------------- Échases to leōphoreío?
Аз те чаках половин час. Σ---ε-ί---α μ-σ----α. Σ- π------- μ--- ώ--- Σ- π-ρ-μ-ν- μ-σ- ώ-α- --------------------- Σε περίμενα μισή ώρα. 0
Se períme-- m-s--ṓ--. S- p------- m--- ṓ--- S- p-r-m-n- m-s- ṓ-a- --------------------- Se perímena misḗ ṓra.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Δ---έ------ινητ--μ--- σο-; Δ-- έ---- κ----- μ--- σ--- Δ-ν έ-ε-ς κ-ν-τ- μ-ζ- σ-υ- -------------------------- Δεν έχεις κινητό μαζί σου; 0
D---écheis----ē-- ---- ---? D-- é----- k----- m--- s--- D-n é-h-i- k-n-t- m-z- s-u- --------------------------- Den écheis kinētó mazí sou?
Следващия път бъди точен / точна! Τ-- ---μ--η-φ------ ε-σα- στ-ν -ρ- --υ! Τ-- ε------ φ--- ν- ε---- σ--- ώ-- σ--- Τ-ν ε-ό-ε-η φ-ρ- ν- ε-σ-ι σ-η- ώ-α σ-υ- --------------------------------------- Την επόμενη φορά να είσαι στην ώρα σου! 0
T-n-epó-e-- --orá----e--a- s--- ṓr- so-! T-- e------ p---- n- e---- s--- ṓ-- s--- T-n e-ó-e-ē p-o-á n- e-s-i s-ē- ṓ-a s-u- ---------------------------------------- Tēn epómenē phorá na eísai stēn ṓra sou!
Следващия път вземи такси! Την -πό-ε-- --ρά ---- -αξ-! Τ-- ε------ φ--- π--- τ---- Τ-ν ε-ό-ε-η φ-ρ- π-ρ- τ-ξ-! --------------------------- Την επόμενη φορά πάρε ταξί! 0
Tēn -póme---p---á---r---a-í! T-- e------ p---- p--- t---- T-n e-ó-e-ē p-o-á p-r- t-x-! ---------------------------- Tēn epómenē phorá páre taxí!
Следващия път вземи чадър със себе си! Τ---επόμε-- ---- -ά-ε----- σ-υ --- ομπ-έλα! Τ-- ε------ φ--- π--- μ--- σ-- μ-- ο------- Τ-ν ε-ό-ε-η φ-ρ- π-ρ- μ-ζ- σ-υ μ-α ο-π-έ-α- ------------------------------------------- Την επόμενη φορά πάρε μαζί σου μια ομπρέλα! 0
Tēn-e-óm--ē--ho------e m-z- sou mi- -m-ré--! T-- e------ p---- p--- m--- s-- m-- o------- T-n e-ó-e-ē p-o-á p-r- m-z- s-u m-a o-p-é-a- -------------------------------------------- Tēn epómenē phorá páre mazí sou mia ompréla!
Утре съм свободен / свободна. Α--ι- --- ρε--. Α---- έ-- ρ---- Α-ρ-ο έ-ω ρ-π-. --------------- Αύριο έχω ρεπό. 0
Aú-i--é-hō -ep-. A---- é--- r---- A-r-o é-h- r-p-. ---------------- Aúrio échō repó.
Да се срещнем утре? Θα--υ--ντ--ο-με-αύρ--; Θ- σ----------- α----- Θ- σ-ν-ν-η-ο-μ- α-ρ-ο- ---------------------- Θα συναντηθούμε αύριο; 0
T-a-s-na---th-ú-- --r--? T-- s------------ a----- T-a s-n-n-ē-h-ú-e a-r-o- ------------------------ Tha synantēthoúme aúrio?
Съжалявам, утре не става. Λ-π---ι- ---ιο-δε- ---ρ-. Λ------- α---- δ-- μ----- Λ-π-μ-ι- α-ρ-ο δ-ν μ-ο-ώ- ------------------------- Λυπάμαι, αύριο δεν μπορώ. 0
L--á--i, --ri- -e- m---ṓ. L------- a---- d-- m----- L-p-m-i- a-r-o d-n m-o-ṓ- ------------------------- Lypámai, aúrio den mporṓ.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Έ-----κ-νο----ι κά-- για -υ----------α--κύρι---; Έ---- κ-------- κ--- γ-- α--- τ- Σ-------------- Έ-ε-ς κ-ν-ν-σ-ι κ-τ- γ-α α-τ- τ- Σ-β-α-ο-ύ-ι-κ-; ------------------------------------------------ Έχεις κανονίσει κάτι για αυτό το Σαββατοκύριακο; 0
É-he---------s-i-k-t- -ia -ut--t- --bb--ok-ri---? É----- k-------- k--- g-- a--- t- S-------------- É-h-i- k-n-n-s-i k-t- g-a a-t- t- S-b-a-o-ý-i-k-? ------------------------------------------------- Écheis kanonísei káti gia autó to Sabbatokýriako?
Или вече имаш уговорка? Ή-μή-ω- έ-ει---δη----τ-βο- μ--κ-π-ιον; Ή μ---- έ---- ή-- ρ------- μ- κ------- Ή μ-π-ς έ-ε-ς ή-η ρ-ν-ε-ο- μ- κ-π-ι-ν- -------------------------------------- Ή μήπως έχεις ήδη ραντεβού με κάποιον; 0
Ḗ -ḗp-- -c-eis-ḗ-----n-eb-- me--áp----? Ḗ m---- é----- ḗ-- r------- m- k------- Ḗ m-p-s é-h-i- ḗ-ē r-n-e-o- m- k-p-i-n- --------------------------------------- Ḗ mḗpōs écheis ḗdē ranteboú me kápoion?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Π-ο-ε-ν---- ---αν----ύμε -ο-----ατ-κ-ρι---. Π------- ν- σ----------- τ- Σ-------------- Π-ο-ε-ν- ν- σ-ν-ν-η-ο-μ- τ- Σ-β-α-ο-ύ-ι-κ-. ------------------------------------------- Προτείνω να συναντηθούμε το Σαββατοκύριακο. 0
P--te--- -- sy-------oúme -o-S--ba--k----ko. P------- n- s------------ t- S-------------- P-o-e-n- n- s-n-n-ē-h-ú-e t- S-b-a-o-ý-i-k-. -------------------------------------------- Proteínō na synantēthoúme to Sabbatokýriako.
Да направим пикник? Πάμε-για-πι--ί-; Π--- γ-- π------ Π-μ- γ-α π-κ-ί-; ---------------- Πάμε για πικνίκ; 0
P-me gia ----ík? P--- g-- p------ P-m- g-a p-k-í-? ---------------- Páme gia pikník?
Да отидем на плажа? Πά-ε--την παρ-λ-α; Π--- σ--- π------- Π-μ- σ-η- π-ρ-λ-α- ------------------ Πάμε στην παραλία; 0
P-me----n-par---a? P--- s--- p------- P-m- s-ē- p-r-l-a- ------------------ Páme stēn paralía?
Да отидем в планината? Π--ε -τ- βουν-; Π--- σ-- β----- Π-μ- σ-ο β-υ-ό- --------------- Πάμε στο βουνό; 0
Pá---st--b--n-? P--- s-- b----- P-m- s-o b-u-ó- --------------- Páme sto bounó?
Ще те взема от офиса. Θ- περ-σ---α-σε-π-----πό-τ--γρ-φε-ο. Θ- π----- ν- σ- π--- α-- τ- γ------- Θ- π-ρ-σ- ν- σ- π-ρ- α-ό τ- γ-α-ε-ο- ------------------------------------ Θα περάσω να σε πάρω από το γραφείο. 0
Tha p--á-ō -a--e p-----p--t- -rap-e-o. T-- p----- n- s- p--- a-- t- g-------- T-a p-r-s- n- s- p-r- a-ó t- g-a-h-í-. -------------------------------------- Tha perásō na se párō apó to grapheío.
Ще те взема от къщи. Θ- π--ά-ω -α--ε π-ρω---ό-τ-----τι. Θ- π----- ν- σ- π--- α-- τ- σ----- Θ- π-ρ-σ- ν- σ- π-ρ- α-ό τ- σ-ί-ι- ---------------------------------- Θα περάσω να σε πάρω από το σπίτι. 0
Th- --rá-ō n- -- -árō--p- -o--p-t-. T-- p----- n- s- p--- a-- t- s----- T-a p-r-s- n- s- p-r- a-ó t- s-í-i- ----------------------------------- Tha perásō na se párō apó to spíti.
Ще те взема от автобусната спирка. Θα-πε-ά-- ν- σ--π-ρω---- -η- ---σ----- λ-ω---είου. Θ- π----- ν- σ- π--- α-- τ-- σ---- τ-- λ---------- Θ- π-ρ-σ- ν- σ- π-ρ- α-ό τ-ν σ-ά-η τ-υ λ-ω-ο-ε-ο-. -------------------------------------------------- Θα περάσω να σε πάρω από την στάση του λεωφορείου. 0
Th--p-rá-ō-na------rō--p--tēn -t--ē -o- leōphore-ou. T-- p----- n- s- p--- a-- t-- s---- t-- l----------- T-a p-r-s- n- s- p-r- a-ó t-n s-á-ē t-u l-ō-h-r-í-u- ---------------------------------------------------- Tha perásō na se párō apó tēn stásē tou leōphoreíou.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.