Разговорник

bg Уговорка   »   fi Tapaaminen

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [kaksikymmentäneljä]

Tapaaminen

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Myö-äst--t-ö -us-is--? M----------- b-------- M-ö-ä-t-i-k- b-s-i-t-? ---------------------- Myöhästyitkö bussista? 0
Аз те чаках половин час. O---in s-nua p-ol---u-t-a. O----- s---- p---- t------ O-o-i- s-n-a p-o-i t-n-i-. -------------------------- Odotin sinua puoli tuntia. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? E----sinull----e-k--n-k-ä- -u-an--i? E--- s------ o-- k-------- m-------- E-k- s-n-l-a o-e k-n-y-k-ä m-k-n-s-? ------------------------------------ Eikö sinulla ole kännykkää mukanasi? 0
Следващия път бъди точен / точна! O-- ensi--e-ral-- ajoi---! O-- e--- k------- a------- O-e e-s- k-r-a-l- a-o-s-a- -------------------------- Ole ensi kerralla ajoissa! 0
Следващия път вземи такси! Tu-- ------------a ta---l--! T--- e--- k------- t-------- T-l- e-s- k-r-a-l- t-k-i-l-! ---------------------------- Tule ensi kerralla taksilla! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! Ot- e-s- --rralla---t-e-va-jo muka-n! O-- e--- k------- s---------- m------ O-a e-s- k-r-a-l- s-t-e-v-r-o m-k-a-! ------------------------------------- Ota ensi kerralla sateenvarjo mukaan! 0
Утре съм свободен / свободна. H---en----i--l-- on v--a---. H------- m------ o- v------- H-o-e-n- m-n-l-a o- v-p-a-a- ---------------------------- Huomenna minulla on vapaata. 0
Да се срещнем утре? Tav--aan-- huo--n-a? T--------- h-------- T-v-t-a-k- h-o-e-n-? -------------------- Tavataanko huomenna? 0
Съжалявам, утре не става. O-en ----il-a--, -i-ul-- -- -------m---a. O--- p---------- m------ e- k-- h-------- O-e- p-h-i-l-n-, m-n-l-e e- k-y h-o-e-n-. ----------------------------------------- Olen pahoillani, minulle ei käy huomenna. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? O-k---i--l-- ---s-u-n-t-l--a-t---- vii-o-lopul--? O--- s------ j- s----------- t---- v------------- O-k- s-n-l-a j- s-u-n-t-l-i- t-l-e v-i-o-l-p-l-e- ------------------------------------------------- Onko sinulla jo suunnitelmia tälle viikonlopulle? 0
Или вече имаш уговорка? V-i---ko------la jo--u-ta-suun----l-ia? V-- o--- s------ j- m---- s------------ V-i o-k- s-n-l-a j- m-i-a s-u-n-t-l-i-? --------------------------------------- Vai onko sinulla jo muita suunnitelmia? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Min---h--tan- e--ä---paa-me----k---o-pu-a. M--- e------- e--- t------- v------------- M-n- e-d-t-n- e-t- t-p-a-m- v-i-o-l-p-u-a- ------------------------------------------ Minä ehdotan, että tapaamme viikonloppuna. 0
Да направим пикник? M----ä-kö -i--ik----? M-------- p---------- M-n-ä-n-ö p-k-i-i-l-? --------------------- Mennäänkö piknikille? 0
Да отидем на плажа? M-nn-än-- ra------? M-------- r-------- M-n-ä-n-ö r-n-a-l-? ------------------- Mennäänkö rannalle? 0
Да отидем в планината? Aj-mme-- --ori-le? A------- v-------- A-a-m-k- v-o-i-l-? ------------------ Ajammeko vuorille? 0
Ще те взема от офиса. Minä-h--- -i-u--t---ist--t-. M--- h--- s---- t----------- M-n- h-e- s-n-t t-i-i-t-s-a- ---------------------------- Minä haen sinut toimistosta. 0
Ще те взема от къщи. M--ä --e- s---t k--o-. M--- h--- s---- k----- M-n- h-e- s-n-t k-t-a- ---------------------- Minä haen sinut kotoa. 0
Ще те взема от автобусната спирка. H-en s-nut--u--ip---kilt-. H--- s---- b-------------- H-e- s-n-t b-s-i-y-ä-i-t-. -------------------------- Haen sinut bussipysäkiltä. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.