Разговорник

bg Уговорка   »   he ‫פגישה‬

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

‫24 [עשרים וארבע]‬

24 [essrim w\'arva]

‫פגישה‬

[pgishah]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ‫א-ח-ת-ל-וט-בוס?‬ ‫----- ל--------- ‫-י-ר- ל-ו-ו-ו-?- ----------------- ‫איחרת לאוטובוס?‬ 0
i-arta -a'otob--? i----- l--------- i-a-t- l-'-t-b-s- ----------------- ixarta la'otobus?
Аз те чаках половин час. ‫ח-כיתי לך--צ--שע--‬ ‫------ ל- ח-- ש---- ‫-י-י-י ל- ח-י ש-ה-‬ -------------------- ‫חיכיתי לך חצי שעה.‬ 0
x----i--ekh--l-k--xatsi--h-'ah. x----- l--------- x---- s------ x-k-t- l-k-a-l-k- x-t-i s-a-a-. ------------------------------- xikiti lekha/lakh xatsi sha'ah.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ‫אי- ל- --פ-- -ייד?‬ ‫--- ל- ט---- נ----- ‫-י- ל- ט-פ-ן נ-י-?- -------------------- ‫אין לך טלפון נייד?‬ 0
ey-----ha/l--- -ele-on-n--ad? e-- l--------- t------ n----- e-n l-k-a-l-k- t-l-f-n n-y-d- ----------------------------- eyn lekha/lakh telefon nayad?
Следващия път бъди точен / точна! ‫--תד--/ י ל--יק ב-עם-הב-ה-‬ ‫----- / י ל---- ב--- ה----- ‫-ש-ד- / י ל-י-ק ב-ע- ה-א-!- ---------------------------- ‫תשתדל / י לדייק בפעם הבאה!‬ 0
t-sh--de-/tisht---- l'd---- baf-a--hab-'ah! t------------------ l------ b----- h------- t-s-t-d-l-t-s-t-d-i l-d-y-q b-f-a- h-b-'-h- ------------------------------------------- tishtadel/tishtadli l'dayeq baf'am haba'ah!
Следващия път вземи такси! ‫ב--ם -ב---קח -ו--ת.‬ ‫---- ה--- ק- מ------ ‫-פ-ם ה-א- ק- מ-נ-ת-‬ --------------------- ‫בפעם הבאה קח מונית.‬ 0
b--'a--h----ah--a--qx---onit. b----- h------ q------ m----- b-f-a- h-b-'-h q-x-q-i m-n-t- ----------------------------- baf'am haba'ah qax/qxi monit.
Следващия път вземи чадър със себе си! ‫ב--ם-הבאה--ח-מטריה-‬ ‫---- ה--- ק- מ------ ‫-פ-ם ה-א- ק- מ-ר-ה-‬ --------------------- ‫בפעם הבאה קח מטריה!‬ 0
b-f-a---aba----q--/qxi --triah! b----- h------ q------ m------- b-f-a- h-b-'-h q-x-q-i m-t-i-h- ------------------------------- baf'am haba'ah qax/qxi mitriah!
Утре съм свободен / свободна. ‫-ח-------נ-- --ה-‬ ‫--- א-- פ--- / ה-- ‫-ח- א-י פ-ו- / ה-‬ ------------------- ‫מחר אני פנוי / ה.‬ 0
ma--r -ni pa--i/pnuya-. m---- a-- p------------ m-x-r a-i p-n-i-p-u-a-. ----------------------- maxar ani panui/pnuyah.
Да се срещнем утре? ‫נ-ג--מחר?‬ ‫---- מ---- ‫-פ-ש מ-ר-‬ ----------- ‫נפגש מחר?‬ 0
nipa--s--m-xa-? n------- m----- n-p-g-s- m-x-r- --------------- nipagesh maxar?
Съжалявам, утре не става. ‫--י---טער----- מ-ר אני--א-י--ל-- ה-‬ ‫--- מ---- / ת- מ-- א-- ל- י--- / ה-- ‫-נ- מ-ט-ר / ת- מ-ר א-י ל- י-ו- / ה-‬ ------------------------------------- ‫אני מצטער / ת, מחר אני לא יכול / ה.‬ 0
a-i----s-a--r/--ts-a---et, maxa- ani-lo -----l/yek-o--h. a-- m--------------------- m---- a-- l- y--------------- a-i m-t-t-'-r-m-t-t-'-r-t- m-x-r a-i l- y-k-o-/-e-h-l-h- -------------------------------------------------------- ani mitsta'er/mitsta'eret, maxar ani lo yekhol/yekholah.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ‫--ם--כננת---הו ל-ו---שבו---קר---‬ ‫--- ת---- מ--- ל--- ה---- ה------ ‫-א- ת-נ-ת מ-ה- ל-ו- ה-ב-ע ה-ר-ב-‬ ---------------------------------- ‫האם תכננת משהו לסוף השבוע הקרוב?‬ 0
h---m t-kh--nt-----he-- --so- --sh---'--h-----v? h---- t-------- m------ l---- h-------- h------- h-'-m t-k-n-n-a m-s-e-u l-s-f h-s-a-u-a h-q-r-v- ------------------------------------------------ ha'im tikhnanta mashehu lesof hashavu'a haqarov?
Или вече имаш уговорка? ‫------- -ב-ת-מ---?‬ ‫--- כ-- ק--- מ----- ‫-א- כ-ר ק-ע- מ-ה-?- -------------------- ‫האם כבר קבעת משהו?‬ 0
h--im--v----av--- ma---hu? h---- k--- q----- m------- h-'-m k-a- q-v-'- m-s-e-u- -------------------------- ha'im kvar qava't mashehu?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ‫אנ- מ--- / ה --------וף השב---‬ ‫--- מ--- / ה ש---- ב--- ה------ ‫-נ- מ-י- / ה ש-פ-ש ב-ו- ה-ב-ע-‬ -------------------------------- ‫אני מציע / ה שנפגש בסוף השבוע.‬ 0
an- --t-----met-i--h- -h-----e---b'-o---ash-vu--. a-- m---------------- s--------- b---- h--------- a-i m-t-i-a-m-t-i-a-a s-e-i-g-s- b-s-f h-s-e-u-a- ------------------------------------------------- ani metsi'a/metsi'aha shenipgesh b'sof hashevu'a.
Да направим пикник? ‫א-לי נעשה --קניק?‬ ‫---- נ--- פ------- ‫-ו-י נ-ש- פ-ק-י-?- ------------------- ‫אולי נעשה פיקניק?‬ 0
u-ai-na-asseh-p-----? u--- n------- p------ u-a- n-'-s-e- p-q-i-? --------------------- ulai na'asseh piqniq?
Да отидем на плажа? ‫--ל--נ--ע -ח-- ----‬ ‫---- נ--- ל--- ה---- ‫-ו-י נ-ס- ל-ו- ה-ם-‬ --------------------- ‫אולי ניסע לחוף הים?‬ 0
ula- n-s- l---f h-y--? u--- n--- l---- h----- u-a- n-s- l-x-f h-y-m- ---------------------- ulai nisa l'xof hayam?
Да отидем в планината? ‫א-ל--נ-ס- -ה-י--‬ ‫---- נ--- ל------ ‫-ו-י נ-ס- ל-ר-ם-‬ ------------------ ‫אולי ניסע להרים?‬ 0
u--i------la-----? u--- n--- l------- u-a- n-s- l-h-r-m- ------------------ ulai nisa laharim?
Ще те взема от офиса. ‫-נ- -אס-- א-תך--ה---ד.‬ ‫--- א---- א--- מ------- ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-מ-ר-.- ------------------------ ‫אני אאסוף אותך מהמשרד.‬ 0
an---'es-- --a-h m'---i---a-. a-- e----- o---- m----------- a-i e-e-o- o-a-h m-h-m-s-r-d- ----------------------------- ani e'esof otakh m'hamissrad.
Ще те взема от къщи. ‫-ני-אא--- או-ך מ-ב--.‬ ‫--- א---- א--- מ------ ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-ב-ת-‬ ----------------------- ‫אני אאסוף אותך מהבית.‬ 0
ani -'-s-f-o--k--m----a--. a-- e----- o---- m-------- a-i e-e-o- o-a-h m-h-b-i-. -------------------------- ani e'esof otakh m'habait.
Ще те взема от автобусната спирка. ‫א-י א-ס-- --תך--תחנת ---טוב--.‬ ‫--- א---- א--- מ---- ה--------- ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-ח-ת ה-ו-ו-ו-.- -------------------------------- ‫אני אאסוף אותך מתחנת האוטובוס.‬ 0
ani-e-es----t----m-taxa--t ha'-tob--. a-- e----- o---- m-------- h--------- a-i e-e-o- o-a-h m-t-x-n-t h-'-t-b-s- ------------------------------------- ani e'esof otakh mitaxanat ha'otobus.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.