Разговорник

bg Уговорка   »   mr भेट

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

२४ [चोवीस]

24 [Cōvīsa]

भेट

[bhēṭa]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? तुझी बस--ु--ी--ा? त--- ब- च---- क-- त-झ- ब- च-क-ी क-? ----------------- तुझी बस चुकली का? 0
tuj-ī-basa -uk----kā? t---- b--- c----- k-- t-j-ī b-s- c-k-l- k-? --------------------- tujhī basa cukalī kā?
Аз те чаках половин час. मी---्ध--त-स-तुझी-व-ट --ि-ल-. म- अ---- त-- त--- व-- ब------ म- अ-्-ा त-स त-झ- व-ट ब-ि-ल-. ----------------------------- मी अर्धा तास तुझी वाट बघितली. 0
Mī ardh--tās--------v--- -ag-ita--. M- a---- t--- t---- v--- b--------- M- a-d-ā t-s- t-j-ī v-ṭ- b-g-i-a-ī- ----------------------------------- Mī ardhā tāsa tujhī vāṭa baghitalī.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? त-झ-या-डे-मोब-ईल-----न--ी का? त-------- म----- फ-- न--- क-- त-झ-य-क-े म-ब-ई- फ-न न-ह- क-? ----------------------------- तुझ्याकडे मोबाईल फोन नाही का? 0
Tu-h-ā--ḍē--ōbā-----phōn---āhī-k-? T--------- m------- p---- n--- k-- T-j-y-k-ḍ- m-b-'-l- p-ō-a n-h- k-? ---------------------------------- Tujhyākaḍē mōbā'īla phōna nāhī kā?
Следващия път бъди точен / точна! पु-च-या वेळी-व----र-ये. प------ व--- व----- य-- प-ढ-्-ा व-ळ- व-ळ-व- य-. ----------------------- पुढच्या वेळी वेळेवर ये. 0
P------ā--ēḷ--v--ē-a-----. P------- v--- v------- y-- P-ḍ-a-y- v-ḷ- v-ḷ-v-r- y-. -------------------------- Puḍhacyā vēḷī vēḷēvara yē.
Следващия път вземи такси! पु---य--व--ी----्स- -रू---े. प------ व--- ट----- क--- य-- प-ढ-्-ा व-ळ- ट-क-स- क-ू- य-. ---------------------------- पुढच्या वेळी टॅक्सी करून ये. 0
Pu-----ā-v----ṭĕks--k-rūna -ē. P------- v--- ṭ---- k----- y-- P-ḍ-a-y- v-ḷ- ṭ-k-ī k-r-n- y-. ------------------------------ Puḍhacyā vēḷī ṭĕksī karūna yē.
Следващия път вземи чадър със себе си! पुढच्---व-ळ- -्----ो-- एक-छ--री घ--न -े. प------ व--- स-------- ए- छ---- घ--- य-- प-ढ-्-ा व-ळ- स-व-ः-ो-त ए- छ-्-ी घ-ऊ- य-. ---------------------------------------- पुढच्या वेळी स्वतःसोबत एक छत्री घेऊन ये. 0
P---ac-ā vē-ī-svataḥs-b-t- --- --a--ī-ghē---a-y-. P------- v--- s----------- ē-- c----- g------ y-- P-ḍ-a-y- v-ḷ- s-a-a-s-b-t- ē-a c-a-r- g-ē-ū-a y-. ------------------------------------------------- Puḍhacyā vēḷī svataḥsōbata ēka chatrī ghē'ūna yē.
Утре съм свободен / свободна. उद-या म--ी -ुट--- आ-े. उ---- म--- स----- आ--- उ-्-ा म-झ- स-ट-ट- आ-े- ---------------------- उद्या माझी सुट्टी आहे. 0
U--ā---jhī---ṭ-ī āh-. U--- m---- s---- ā--- U-y- m-j-ī s-ṭ-ī ā-ē- --------------------- Udyā mājhī suṭṭī āhē.
Да се срещнем утре? आप--उद्-- भेट--च---ा? आ-- उ---- भ------ क-- आ-ण उ-्-ा भ-ट-य-े क-? --------------------- आपण उद्या भेटायचे का? 0
Āp--- -dy- bh-ṭāy-cē --? Ā---- u--- b-------- k-- Ā-a-a u-y- b-ē-ā-a-ē k-? ------------------------ Āpaṇa udyā bhēṭāyacē kā?
Съжалявам, утре не става. म-- -रा, म-ा--द्य---ा--ा-जम-ार---ही. म-- क--- म-- उ---- य---- ज---- न---- म-फ क-ा- म-ा उ-्-ा य-य-ा ज-ण-र न-ह-. ------------------------------------ माफ करा, मला उद्या यायला जमणार नाही. 0
Māph--ka--, ma-- u-yā --yalā----a---- -ā--. M---- k---- m--- u--- y----- j------- n---- M-p-a k-r-, m-l- u-y- y-y-l- j-m-ṇ-r- n-h-. ------------------------------------------- Māpha karā, malā udyā yāyalā jamaṇāra nāhī.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? य-त्---शन--ा-----------ू-आ-ी-----ी-का--य-्र--ठ--िल---ह---क-? य----- श------------- त- आ--- क--- क-------- ठ----- आ--- क-- य-त-य- श-ि-ा---व-व-र- त- आ-ी- क-ह- क-र-य-्-म ठ-व-ल- आ-े- क-? ------------------------------------------------------------ येत्या शनिवार-रविवारी तू आधीच काही कार्यक्रम ठरविले आहेस का? 0
Yē-y----ni-āra-r--i------ū-ād-ī-- kāhī-kā----rama--harav--ē ā-ēsa --? Y---- ś---------------- t- ā----- k--- k--------- ṭ-------- ā---- k-- Y-t-ā ś-n-v-r---a-i-ā-ī t- ā-h-c- k-h- k-r-a-r-m- ṭ-a-a-i-ē ā-ē-a k-? --------------------------------------------------------------------- Yētyā śanivāra-ravivārī tū ādhīca kāhī kāryakrama ṭharavilē āhēsa kā?
Или вече имаш уговорка? किं-ा-दु--य- -ोणा-- --टाय-े तु-े --ी- ---े आ-- --? क---- द----- क----- भ------ त--- आ--- ठ--- आ-- क-- क-ं-ा द-स-य- क-ण-ल- भ-ट-य-े त-झ- आ-ी- ठ-ल- आ-े क-? -------------------------------------------------- किंवा दुस-या कोणाला भेटायचे तुझे आधीच ठरले आहे का? 0
Ki--ā-dus--y- -ō--lā--h---ya---t-j------ī-a ṭhara---ā-- kā? K---- d------ k----- b-------- t---- ā----- ṭ------ ā-- k-- K-n-ā d-s---ā k-ṇ-l- b-ē-ā-a-ē t-j-ē ā-h-c- ṭ-a-a-ē ā-ē k-? ----------------------------------------------------------- Kinvā dusa-yā kōṇālā bhēṭāyacē tujhē ādhīca ṭharalē āhē kā?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. मल--स---ाय----हे की, --- आ-व----च-य--अ---ीस भेट- -ा. म-- स------- आ-- क-- आ-- आ---------- अ----- भ--- य-- म-ा स-च-ा-च- आ-े क-, आ-ण आ-व-्-ा-्-ा अ-े-ी- भ-ट- य-. ---------------------------------------------------- मला सुचवायचे आहे की, आपण आठवड्याच्या अखेरीस भेटू या. 0
Mal- su--vāy-cē āh----- āpaṇ-----a-a--āc-ā-akh-rī----hē----ā. M--- s--------- ā-- k-- ā---- ā----------- a------- b---- y-- M-l- s-c-v-y-c- ā-ē k-, ā-a-a ā-h-v-ḍ-ā-y- a-h-r-s- b-ē-ū y-. ------------------------------------------------------------- Malā sucavāyacē āhē kī, āpaṇa āṭhavaḍyācyā akhērīsa bhēṭū yā.
Да направим пикник? आप- -िकन-क---जा- य- क-? आ-- प------- ज-- य- क-- आ-ण प-क-ि-ल- ज-ऊ य- क-? ----------------------- आपण पिकनिकला जाऊ या का? 0
Ā-aṇa-p-kanik-l- ---ū-y--kā? Ā---- p--------- j--- y- k-- Ā-a-a p-k-n-k-l- j-'- y- k-? ---------------------------- Āpaṇa pikanikalā jā'ū yā kā?
Да отидем на плажа? आ-ण---ु-्रकि-ार---ाऊ -- का? आ-- स----------- ज-- य- क-- आ-ण स-ु-्-क-न-र- ज-ऊ य- क-? --------------------------- आपण समुद्रकिनारी जाऊ या का? 0
Āp--a-s-m---aki-ār---ā---y- -ā? Ā---- s------------ j--- y- k-- Ā-a-a s-m-d-a-i-ā-ī j-'- y- k-? ------------------------------- Āpaṇa samudrakinārī jā'ū yā kā?
Да отидем в планината? आप- -र्-तावर--ाऊ-या का? आ-- प------- ज-- य- क-- आ-ण प-्-त-व- ज-ऊ य- क-? ----------------------- आपण पर्वतावर जाऊ या का? 0
Āp--a--a-vat----- j-'ū-y- kā? Ā---- p---------- j--- y- k-- Ā-a-a p-r-a-ā-a-a j-'- y- k-? ----------------------------- Āpaṇa parvatāvara jā'ū yā kā?
Ще те взема от офиса. म--तुल- --र-याल-ा-ू- -----जा--. म- त--- क----------- घ--- ज---- म- त-ल- क-र-य-ल-ा-ू- घ-ऊ- ज-ई-. ------------------------------- मी तुला कार्यालयाहून घेऊन जाईन. 0
M- -u-ā k---ā--y--ū-- ---'-na-jā'---. M- t--- k------------ g------ j------ M- t-l- k-r-ā-a-ā-ū-a g-ē-ū-a j-'-n-. ------------------------------------- Mī tulā kāryālayāhūna ghē'ūna jā'īna.
Ще те взема от къщи. म--तुल- न्---ला ----य--न. म- त--- न------ घ-- य---- म- त-ल- न-य-य-ा घ-ी य-ई-. ------------------------- मी तुला न्यायला घरी येईन. 0
M---ul- -'--y-lā g--rī y-'īn-. M- t--- n------- g---- y------ M- t-l- n-y-y-l- g-a-ī y-'-n-. ------------------------------ Mī tulā n'yāyalā gharī yē'īna.
Ще те взема от автобусната спирка. म- त--ा--स -ा-ब्यावरून ---न----न. म- त--- ब- थ---------- घ--- ज---- म- त-ल- ब- थ-ं-्-ा-र-न घ-ऊ- ज-ई-. --------------------------------- मी तुला बस थांब्यावरून घेऊन जाईन. 0
M--t-lā--a-a th-m-y-v-r-na g---ū-a--ā----. M- t--- b--- t------------ g------ j------ M- t-l- b-s- t-ā-b-ā-a-ū-a g-ē-ū-a j-'-n-. ------------------------------------------ Mī tulā basa thāmbyāvarūna ghē'ūna jā'īna.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.