Разговорник

bg Уговорка   »   sv Stämma träff

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [tjugofyra]

Stämma träff

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Har-d- ----at bus--n? H-- d- m----- b------ H-r d- m-s-a- b-s-e-? --------------------- Har du missat bussen? 0
Аз те чаках половин час. Ja---ar--äntat en -alvt-mme ----i-. J-- h-- v----- e- h-------- p- d--- J-g h-r v-n-a- e- h-l-t-m-e p- d-g- ----------------------------------- Jag har väntat en halvtimme på dig. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? H-r--u-ingen -ob-l-m----i-? H-- d- i---- m---- m-- d--- H-r d- i-g-n m-b-l m-d d-g- --------------------------- Har du ingen mobil med dig? 0
Следващия път бъди точен / точна! V-- p-n-t--g --sta-g---! V-- p------- n---- g---- V-r p-n-t-i- n-s-a g-n-! ------------------------ Var punktlig nästa gång! 0
Следващия път вземи такси! T- -n-t----nä--a-----! T- e- t--- n---- g---- T- e- t-x- n-s-a g-n-! ---------------------- Ta en taxi nästa gång! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! T---ed--ig -t- --raply näst--g---! T- m-- d-- e-- p------ n---- g---- T- m-d d-g e-t p-r-p-y n-s-a g-n-! ---------------------------------- Ta med dig ett paraply nästa gång! 0
Утре съм свободен / свободна. Im-r-o- -r ----l-di-. I------ ä- j-- l----- I-o-g-n ä- j-g l-d-g- --------------------- Imorgon är jag ledig. 0
Да се срещнем утре? Ska--i-trä---s-imor-o-? S-- v- t------ i------- S-a v- t-ä-f-s i-o-g-n- ----------------------- Ska vi träffas imorgon? 0
Съжалявам, утре не става. Ne--t-vä----imor--n gå- -et inte-för-mi---el. N-- t------ i------ g-- d-- i--- f-- m-- d--- N-j t-v-r-, i-o-g-n g-r d-t i-t- f-r m-n d-l- --------------------------------------------- Nej tyvärr, imorgon går det inte för min del. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Ha--d- n-g---f-- d-- ---l-t-- a---e---n? H-- d- n---- f-- d-- i s----- a- v------ H-r d- n-g-t f-r d-g i s-u-e- a- v-c-a-? ---------------------------------------- Har du något för dig i slutet av veckan? 0
Или вече имаш уговорка? El-er-har-du--ed-n-stä-- tr-f- me--någ-n? E---- h-- d- r---- s---- t---- m-- n----- E-l-r h-r d- r-d-n s-ä-t t-ä-f m-d n-g-n- ----------------------------------------- Eller har du redan stämt träff med någon? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Jag -ör-s-år, att-vi se- - slut-t--- ve-k--. J-- f-------- a-- v- s-- i s----- a- v------ J-g f-r-s-å-, a-t v- s-s i s-u-e- a- v-c-a-. -------------------------------------------- Jag föreslår, att vi ses i slutet av veckan. 0
Да направим пикник? S-- v- --r- en ---k----? S-- v- g--- e- p-------- S-a v- g-r- e- p-c-n-c-? ------------------------ Ska vi göra en picknick? 0
Да отидем на плажа? S-- -i---a-ti-- str--d--? S-- v- å-- t--- s-------- S-a v- å-a t-l- s-r-n-e-? ------------------------- Ska vi åka till stranden? 0
Да отидем в планината? S-a vi--k- -i-- b--gen? S-- v- å-- t--- b------ S-a v- å-a t-l- b-r-e-? ----------------------- Ska vi åka till bergen? 0
Ще те взема от офиса. Ja-----t-----g -rån-k-n-o-e-. J-- h----- d-- f--- k-------- J-g h-m-a- d-g f-å- k-n-o-e-. ----------------------------- Jag hämtar dig från kontoret. 0
Ще те взема от къщи. Jag h---a- -p- -i---em-a. J-- h----- u-- d-- h----- J-g h-m-a- u-p d-g h-m-a- ------------------------- Jag hämtar upp dig hemma. 0
Ще те взема от автобусната спирка. Ja---äm-ar --g-v---bu-sh-l--la-s--. J-- h----- d-- v-- b--------------- J-g h-m-a- d-g v-d b-s-h-l-p-a-s-n- ----------------------------------- Jag hämtar dig vid busshållplatsen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.