Разговорник

bg Уговорка   »   tr Randevulaşmak

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [yirmi dört]

Randevulaşmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Oto-ü-ü--ü kaç-----? O------ m- k-------- O-o-ü-ü m- k-ç-r-ı-? -------------------- Otobüsü mü kaçırdın? 0
Аз те чаках половин час. Yarı--sa-t--eni b-kl----. Y---- s--- s--- b-------- Y-r-m s-a- s-n- b-k-e-i-. ------------------------- Yarım saat seni bekledim. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Ya-ınd- cep-tel------y----u? Y------ c-- t------- y-- m-- Y-n-n-a c-p t-l-f-n- y-k m-? ---------------------------- Yanında cep telefonu yok mu? 0
Следващия път бъди точен / точна! B-r---h--i--e-e-- ---i--ol! B-- d----- s----- d---- o-- B-r d-h-k- s-f-r- d-k-k o-! --------------------------- Bir dahaki sefere dakik ol! 0
Следващия път вземи такси! Bi--d-ha-i --f-re-b-- --k---- b--! B-- d----- s----- b-- t------ b--- B-r d-h-k- s-f-r- b-r t-k-i-e b-n- ---------------------------------- Bir dahaki sefere bir taksiye bin! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! B-- --ha-i ---------nı-a b-- ş---iye al! B-- d----- s----- y----- b-- ş------ a-- B-r d-h-k- s-f-r- y-n-n- b-r ş-m-i-e a-! ---------------------------------------- Bir dahaki sefere yanına bir şemsiye al! 0
Утре съм свободен / свободна. Y--ın----um. Y---- b----- Y-r-n b-ş-m- ------------ Yarın boşum. 0
Да се срещнем утре? Yarı---ul-şal-----? Y---- b-------- m-- Y-r-n b-l-ş-l-m m-? ------------------- Yarın buluşalım mı? 0
Съжалявам, утре не става. Ü--ü--m- --rı- ---ai--d-ğilim. Ü------- y---- m----- d------- Ü-g-n-m- y-r-n m-s-i- d-ğ-l-m- ------------------------------ Üzgünüm, yarın müsait değilim. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Bu ----- s--- --m-------er-a-g--bir-p--n---v---m-? B- h---- s--- ş------- h------- b-- p----- v-- m-- B- h-f-a s-n- ş-m-i-e- h-r-a-g- b-r p-a-ı- v-r m-? -------------------------------------------------- Bu hafta sonu şimdiden herhangi bir planın var mı? 0
Или вече имаш уговорка? Y---a ra-devun-m--var? Y---- r------- m- v--- Y-k-a r-n-e-u- m- v-r- ---------------------- Yoksa randevun mu var? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. H-f---so-u-b---ş-a-- --k--- -di---u-. H---- s--- b-------- t----- e-------- H-f-a s-n- b-l-ş-a-ı t-k-i- e-i-o-u-. ------------------------------------- Hafta sonu buluşmayı teklif ediyorum. 0
Да направим пикник? Pikni--------- -ı? P----- y------ m-- P-k-i- y-p-l-m m-? ------------------ Piknik yapalım mı? 0
Да отидем на плажа? P---- g-d---- -i? P---- g------ m-- P-a-a g-d-l-m m-? ----------------- Plaja gidelim mi? 0
Да отидем в планината? Da-la-a --de--m m-? D------ g------ m-- D-ğ-a-a g-d-l-m m-? ------------------- Dağlara gidelim mi? 0
Ще те взема от офиса. S--i bü-odan---ırı-. S--- b------ a------ S-n- b-r-d-n a-ı-ı-. -------------------- Seni bürodan alırım. 0
Ще те взема от къщи. S--i ev-----lı-ım. S--- e---- a------ S-n- e-d-n a-ı-ı-. ------------------ Seni evden alırım. 0
Ще те взема от автобусната спирка. S----ot-b-s--ur-ğ-n-a- -l-c--ım. S--- o----- d--------- a-------- S-n- o-o-ü- d-r-ğ-n-a- a-a-a-ı-. -------------------------------- Seni otobüs durağından alacağım. 0

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.