Разговорник

bg Уговорка   »   zh 约会, 约定

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24[二十四]

24 [Èrshísì]

约会, 约定

[yuēhuì, yuēdìng]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? 你 -过-公--车 了 吗 ? 你 错- 公--- 了 吗 ? 你 错- 公-汽- 了 吗 ? --------------- 你 错过 公共汽车 了 吗 ? 0
n--cuò--- ---g-ò-g --ch-le m-? n- c----- g------- q------ m-- n- c-ò-u- g-n-g-n- q-c-ē-e m-? ------------------------------ nǐ cuòguò gōnggòng qìchēle ma?
Аз те чаках половин час. 我-等 了-- ----- 。 我 等 了 你 半- 小- 。 我 等 了 你 半- 小- 。 --------------- 我 等 了 你 半个 小时 。 0
Wǒ---n-l--nǐ-b-- gè ---o--í. W- d----- n- b-- g- x------- W- d-n-l- n- b-n g- x-ǎ-s-í- ---------------------------- Wǒ děngle nǐ bàn gè xiǎoshí.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? 你 没有----- -在 身边-吗-? 你 没- 把 手- 带- 身- 吗 ? 你 没- 把 手- 带- 身- 吗 ? ------------------- 你 没有 把 手机 带在 身边 吗 ? 0
N----iy-u b--shǒu---dà- zài----nb-ā- --? N- m----- b- s----- d-- z-- s------- m-- N- m-i-ǒ- b- s-ǒ-j- d-i z-i s-ē-b-ā- m-? ---------------------------------------- Nǐ méiyǒu bǎ shǒujī dài zài shēnbiān ma?
Следващия път бъди точен / точна! 下一次 要--时-- ! 下-- 要 准- 啊 ! 下-次 要 准- 啊 ! ------------ 下一次 要 准时 啊 ! 0
X---yī -- yà---h-nsh---! X-- y- c- y-- z------ a- X-à y- c- y-o z-ǔ-s-í a- ------------------------ Xià yī cì yào zhǔnshí a!
Следващия път вземи такси! 下- - 要-打-出-车 ! 下- 你 要 打 出-- ! 下- 你 要 打 出-车 ! -------------- 下次 你 要 打 出租车 ! 0
Xià--ì-n- -ào-dǎ chū-ū-ch-! X-- c- n- y-- d- c---- c--- X-à c- n- y-o d- c-ū-ū c-ē- --------------------------- Xià cì nǐ yào dǎ chūzū chē!
Следващия път вземи чадър със себе си! 下----要-拿-----! 下- 你 要 拿- 雨- ! 下- 你 要 拿- 雨- ! -------------- 下次 你 要 拿把 雨伞 ! 0
Xià ----ǐ y-o ná bǎ -ǔ-ǎ-! X-- c- n- y-- n- b- y----- X-à c- n- y-o n- b- y-s-n- -------------------------- Xià cì nǐ yào ná bǎ yǔsǎn!
Утре съм свободен / свободна. 我 -- ----我 明天 有-时- 。 我 明- 有-- 我 明- 有 时- 。 我 明- 有-/ 我 明- 有 时- 。 -------------------- 我 明天 有空/ 我 明天 有 时间 。 0
Wǒ -íngtiā- --u-k-ng/ wǒ mín----n-yǒu-s-í---n. W- m------- y-- k---- w- m------- y-- s------- W- m-n-t-ā- y-u k-n-/ w- m-n-t-ā- y-u s-í-i-n- ---------------------------------------------- Wǒ míngtiān yǒu kòng/ wǒ míngtiān yǒu shíjiān.
Да се срещнем утре? 我们-明----- 见- ? 我- 明- 要-- 见- ? 我- 明- 要-要 见- ? -------------- 我们 明天 要不要 见面 ? 0
W-m-n--í--t-----à--b---o---à-mi-n? W---- m------- y-- b---- j-------- W-m-n m-n-t-ā- y-o b-y-o j-à-m-à-? ---------------------------------- Wǒmen míngtiān yào bùyào jiànmiàn?
Съжалявам, утре не става. 很 ----我 -天--行 。 很 抱-- 我 明- 不- 。 很 抱-, 我 明- 不- 。 --------------- 很 抱歉, 我 明天 不行 。 0
Hě- b-o---n, w- m---tiā- bù-íng. H-- b------- w- m------- b------ H-n b-o-i-n- w- m-n-t-ā- b-x-n-. -------------------------------- Hěn bàoqiàn, wǒ míngtiān bùxíng.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? 这个-周----已--- 什--计划-----? 这- 周- 你 已- 有 什- 计- 了 吗 ? 这- 周- 你 已- 有 什- 计- 了 吗 ? ------------------------ 这个 周末 你 已经 有 什么 计划 了 吗 ? 0
Z-ège zh--m-----yǐj-n---ǒu-s---m--jì-u-le -a? Z---- z----- n- y----- y-- s-- m- j------ m-- Z-è-e z-ō-m- n- y-j-n- y-u s-é m- j-h-à-e m-? --------------------------------------------- Zhège zhōumò nǐ yǐjīng yǒu shé me jìhuàle ma?
Или вече имаш уговорка? 还- 你--- - 约会 - ? 还- 你 已- 有 约- 了 ? 还- 你 已- 有 约- 了 ? ---------------- 还是 你 已经 有 约会 了 ? 0
H-ish--nǐ yǐ--n--yǒu ----u--e? H----- n- y----- y-- y-------- H-i-h- n- y-j-n- y-u y-ē-u-l-? ------------------------------ Háishì nǐ yǐjīng yǒu yuēhuìle?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. 我--议--我---个 -末--面-。 我 建-- 我- 这- 周- 见- 。 我 建-, 我- 这- 周- 见- 。 ------------------- 我 建议, 我们 这个 周末 见面 。 0
Wǒ-------, w---- z--g- zhō-m- j-ànmiàn. W- j------ w---- z---- z----- j-------- W- j-à-y-, w-m-n z-è-e z-ō-m- j-à-m-à-. --------------------------------------- Wǒ jiànyì, wǒmen zhège zhōumò jiànmiàn.
Да направим пикник? 我----去-野餐-吗 ? 我- 要 去 野- 吗 ? 我- 要 去 野- 吗 ? ------------- 我们 要 去 野餐 吗 ? 0
Wǒ-en -ào -ù -ěc-- ma? W---- y-- q- y---- m-- W-m-n y-o q- y-c-n m-? ---------------------- Wǒmen yào qù yěcān ma?
Да отидем на плажа? 我--要 ------ ? 我- 要 去 海- 吗 ? 我- 要 去 海- 吗 ? ------------- 我们 要 去 海滩 吗 ? 0
Wǒm-n yà---- --itā- --? W---- y-- q- h----- m-- W-m-n y-o q- h-i-ā- m-? ----------------------- Wǒmen yào qù hǎitān ma?
Да отидем в планината? 我们 --- 山里-吗 ? 我- 要 去 山- 吗 ? 我- 要 去 山- 吗 ? ------------- 我们 要 去 山里 吗 ? 0
Wǒ----y-o qù s-ā-li m-? W---- y-- q- s----- m-- W-m-n y-o q- s-ā-l- m-? ----------------------- Wǒmen yào qù shānli ma?
Ще те взема от офиса. 我 --办公--接---。 我 到 办-- 接 你 。 我 到 办-室 接 你 。 ------------- 我 到 办公室 接 你 。 0
Wǒ--à- -àn-ō-gs-ì-ji--nǐ. W- d-- b--------- j-- n-- W- d-o b-n-ō-g-h- j-ē n-. ------------------------- Wǒ dào bàngōngshì jiē nǐ.
Ще те взема от къщи. 我-到----接 你 。 我 到 家- 接 你 。 我 到 家- 接 你 。 ------------ 我 到 家里 接 你 。 0
Wǒ--à-----l- --ē n-. W- d-- j---- j-- n-- W- d-o j-ā-ǐ j-ē n-. -------------------- Wǒ dào jiālǐ jiē nǐ.
Ще те взема от автобусната спирка. 我-到 -共汽车站 接 你-。 我 到 公---- 接 你 。 我 到 公-汽-站 接 你 。 --------------- 我 到 公共汽车站 接 你 。 0
W- dà-----gg-ng-q-ch----à---iē --. W- d-- g------- q---- z--- j-- n-- W- d-o g-n-g-n- q-c-ē z-à- j-ē n-. ---------------------------------- Wǒ dào gōnggòng qìchē zhàn jiē nǐ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.