Разговорник

bg В града   »   af In die stad

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [vyf en twintig]

In die stad

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. E- w----- -i- s-a-i---------n. E- w-- n- d-- s----- t-- g---- E- w-l n- d-e s-a-i- t-e g-a-. ------------------------------ Ek wil na die stasie toe gaan. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Ek-----n--d-- -u----e--o- g--n. E- w-- n- d-- l------ t-- g---- E- w-l n- d-e l-g-a-e t-e g-a-. ------------------------------- Ek wil na die lughawe toe gaan. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Ek-wil--- -i----dde-tad-t-e -a-n. E- w-- n- d-- m-------- t-- g---- E- w-l n- d-e m-d-e-t-d t-e g-a-. --------------------------------- Ek wil na die middestad toe gaan. 0
Как да стигна до гарата? H-e---m -k -- die s-a-ie? H-- k-- e- b- d-- s------ H-e k-m e- b- d-e s-a-i-? ------------------------- Hoe kom ek by die stasie? 0
Как да стигна до летището? Ho- kom--- b--die-l-g--we? H-- k-- e- b- d-- l------- H-e k-m e- b- d-e l-g-a-e- -------------------------- Hoe kom ek by die lughawe? 0
Как да стигна до центъра на града? Hoe --- -k by di--midd-st-d? H-- k-- e- b- d-- m--------- H-e k-m e- b- d-e m-d-e-t-d- ---------------------------- Hoe kom ek by die middestad? 0
Трябва ми такси. Ek--o-k -- --xi. E- s--- ’- t---- E- s-e- ’- t-x-. ---------------- Ek soek ’n taxi. 0
Трябва ми карта на града. Ek s-ek--n s-ad-k-a-t. E- s--- ’- s---------- E- s-e- ’- s-a-s-a-r-. ---------------------- Ek soek ’n stadskaart. 0
Трябва ми хотел. Ek-s-ek-’n-h--el. E- s--- ’- h----- E- s-e- ’- h-t-l- ----------------- Ek soek ’n hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. E--wi--g--ag ’n --to- -u-r. E- w-- g---- ’- m---- h---- E- w-l g-a-g ’- m-t-r h-u-. --------------------------- Ek wil graag ’n motor huur. 0
Ето кредитната ми карта. H-----s -y k---ietka-r-. H--- i- m- k------------ H-e- i- m- k-e-i-t-a-r-. ------------------------ Hier is my kredietkaart. 0
Ето шофьорската ми книжка. H--r-i--my ---ew-s. H--- i- m- r------- H-e- i- m- r-b-w-s- ------------------- Hier is my rybewys. 0
Какво може да се види в града? Wat-is -aa- te -ie--in -i--st-d? W-- i- d--- t- s--- i- d-- s---- W-t i- d-a- t- s-e- i- d-e s-a-? -------------------------------- Wat is daar te sien in die stad? 0
Идете в стария град. Ga-n n----- ou -t--. G--- n- d-- o- s---- G-a- n- d-e o- s-a-. -------------------- Gaan na die ou stad. 0
Направете обиколка на града. G-an-----n -ta------. G--- o- ’- s--------- G-a- o- ’- s-a-s-o-r- --------------------- Gaan op ’n stadstoer. 0
Идете на пристанището. Gaa- na --e----e. G--- n- d-- h---- G-a- n- d-e h-w-. ----------------- Gaan na die hawe. 0
Направете обиколка на пристанището. G-a- -p-----------r. G--- o- ’- h-------- G-a- o- ’- h-w-t-e-. -------------------- Gaan op ’n hawetoer. 0
Какви други забележителности има ? W-t-e---n-er b-si-ns-aar--g-----i- da-r----? W----- a---- b----------------- i- d--- n--- W-t-e- a-d-r b-s-e-s-a-r-i-h-d- i- d-a- n-g- -------------------------------------------- Watter ander besienswaardighede is daar nog? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!