Разговорник

bg В града   »   bs U gradu

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dvadeset i pet]

U gradu

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. H-io-/ ---e-- -ih ---žel-e-n--k- st--ic-. H--- / h----- b-- d- ž---------- s------- H-i- / h-j-l- b-h d- ž-l-e-n-č-e s-a-i-e- ----------------------------------------- Htio / htjela bih do željezničke stanice. 0
Бих искал / искала да отида на летището. H--o-/ ---ela -i--do -e-od----. H--- / h----- b-- d- a--------- H-i- / h-j-l- b-h d- a-r-d-o-a- ------------------------------- Htio / htjela bih do aerodroma. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. H-io-/ htj-l- --h--o-----ra-g--d-. H--- / h----- b-- d- c----- g----- H-i- / h-j-l- b-h d- c-n-r- g-a-a- ---------------------------------- Htio / htjela bih do centra grada. 0
Как да стигна до гарата? K-k- ----o----d- že-jezn-č-- sta-ic-? K--- d- d---- d- ž---------- s------- K-k- d- d-đ-m d- ž-l-e-n-č-e s-a-i-e- ------------------------------------- Kako da dođem do željezničke stanice? 0
Как да стигна до летището? K--o-da--ođe- do ae----o--? K--- d- d---- d- a--------- K-k- d- d-đ-m d- a-r-d-o-a- --------------------------- Kako da dođem do aerodroma? 0
Как да стигна до центъра на града? Ka-o -a d-đ-- d--c--t-- gra--? K--- d- d---- d- c----- g----- K-k- d- d-đ-m d- c-n-r- g-a-a- ------------------------------ Kako da dođem do centra grada? 0
Трябва ми такси. Treb-- tak-i. T----- t----- T-e-a- t-k-i- ------------- Trebam taksi. 0
Трябва ми карта на града. Tr---- -lan-g-ad-. T----- p--- g----- T-e-a- p-a- g-a-a- ------------------ Trebam plan grada. 0
Трябва ми хотел. T---a- h--e-. T----- h----- T-e-a- h-t-l- ------------- Trebam hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Hti- --ht--la b-h ---aj---i-a--o. H--- / h----- b-- i-------- a---- H-i- / h-j-l- b-h i-n-j-i-i a-t-. --------------------------------- Htio / htjela bih iznajmiti auto. 0
Ето кредитната ми карта. O--j--j---oja -redit-a--a---ca. O---- j- m--- k------- k------- O-d-e j- m-j- k-e-i-n- k-r-i-a- ------------------------------- Ovdje je moja kreditna kartica. 0
Ето шофьорската ми книжка. Ovdj--je moja---za-ka do---la. O---- j- m--- v------ d------- O-d-e j- m-j- v-z-č-a d-z-o-a- ------------------------------ Ovdje je moja vozačka dozvola. 0
Какво може да се види в града? Š-- se--ma-vi----i---g--d-? Š-- s- i-- v------ u g----- Š-a s- i-a v-d-e-i u g-a-u- --------------------------- Šta se ima vidjeti u gradu? 0
Идете в стария град. I-ite-- s-ari -r--. I---- u s---- g---- I-i-e u s-a-i g-a-. ------------------- Idite u stari grad. 0
Направете обиколка на града. N--r--i---ob-----k-g-ada. N-------- o------- g----- N-p-a-i-e o-i-a-a- g-a-a- ------------------------- Napravite obilazak grada. 0
Идете на пристанището. Idit---o lu--. I---- d- l---- I-i-e d- l-k-. -------------- Idite do luke. 0
Направете обиколка на пристанището. N---a--t---bil-za- -u-e. N-------- o------- l---- N-p-a-i-e o-i-a-a- l-k-. ------------------------ Napravite obilazak luke. 0
Какви други забележителности има ? K-je j-š z-ame---o--i po-toj-? K--- j-- z----------- p------- K-j- j-š z-a-e-i-o-t- p-s-o-e- ------------------------------ Koje još znamenitosti postoje? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!