Разговорник

bg В града   »   da I byen

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [femogtyve]

I byen

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Je--ska--til st-tione-. J-- s--- t-- s--------- J-g s-a- t-l s-a-i-n-n- ----------------------- Jeg skal til stationen. 0
Бих искал / искала да отида на летището. J-----a----- lu-t-a--e-. J-- s--- t-- l---------- J-g s-a- t-l l-f-h-v-e-. ------------------------ Jeg skal til lufthavnen. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Jeg sk-l-t-l-ce-t--m. J-- s--- t-- c------- J-g s-a- t-l c-n-r-m- --------------------- Jeg skal til centrum. 0
Как да стигна до гарата? Hvo-d-n k--mer jeg ti- st-t-onen? H------ k----- j-- t-- s--------- H-o-d-n k-m-e- j-g t-l s-a-i-n-n- --------------------------------- Hvordan kommer jeg til stationen? 0
Как да стигна до летището? H--rd-- k-m-e- j-g -il-l-ftha-nen? H------ k----- j-- t-- l---------- H-o-d-n k-m-e- j-g t-l l-f-h-v-e-? ---------------------------------- Hvordan kommer jeg til lufthavnen? 0
Как да стигна до центъра на града? Hv-rda- --m--- j-g ti--centru-? H------ k----- j-- t-- c------- H-o-d-n k-m-e- j-g t-l c-n-r-m- ------------------------------- Hvordan kommer jeg til centrum? 0
Трябва ми такси. J-g --- b-ug f----- ----. J-- h-- b--- f-- e- t---- J-g h-r b-u- f-r e- t-x-. ------------------------- Jeg har brug for en taxa. 0
Трябва ми карта на града. J-------brug-for -t-ko---ove---yen. J-- h-- b--- f-- e- k--- o--- b---- J-g h-r b-u- f-r e- k-r- o-e- b-e-. ----------------------------------- Jeg har brug for et kort over byen. 0
Трябва ми хотел. Jeg--ar br----o- e-----e-. J-- h-- b--- f-- e- h----- J-g h-r b-u- f-r e- h-t-l- -------------------------- Jeg har brug for et hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. J-------g-rn- l--e--n -il. J-- v-- g---- l--- e- b--- J-g v-l g-r-e l-j- e- b-l- -------------------------- Jeg vil gerne leje en bil. 0
Ето кредитната ми карта. H-------i- -r--itko-t. H-- e- m-- k---------- H-r e- m-t k-e-i-k-r-. ---------------------- Her er mit kreditkort. 0
Ето шофьорската ми книжка. He- e--m-t--ør-k-rt. H-- e- m-- k-------- H-r e- m-t k-r-k-r-. -------------------- Her er mit kørekort. 0
Какво може да се види в града? Hv----kal m---s- ----e-? H--- s--- m-- s- i b---- H-a- s-a- m-n s- i b-e-? ------------------------ Hvad skal man se i byen? 0
Идете в стария град. G- -en til --- gaml---y-el. G- h-- t-- d-- g---- b----- G- h-n t-l d-n g-m-e b-d-l- --------------------------- Gå hen til den gamle bydel. 0
Направете обиколка на града. T---p--rund--r-- -y-n. T-- p- r------ i b---- T-g p- r-n-t-r i b-e-. ---------------------- Tag på rundtur i byen. 0
Идете на пристанището. Gå n-d -i--havn--. G- n-- t-- h------ G- n-d t-l h-v-e-. ------------------ Gå ned til havnen. 0
Направете обиколка на пристанището. Ta--på-hav--r--df-rt. T-- p- h------------- T-g p- h-v-e-u-d-a-t- --------------------- Tag på havnerundfart. 0
Какви други забележителности има ? H-i--e--ev-rdig---er er de- e-l-rs? H----- s------------ e- d-- e------ H-i-k- s-v-r-i-h-d-r e- d-r e-l-r-? ----------------------------------- Hvilke seværdigheder er der ellers? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!