Разговорник

bg В града   »   el Στην πόλη

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [είκοσι πέντε]

25 [eíkosi pénte]

Στην πόλη

[Stēn pólē]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Θ-λω να -ά---τ---σ-αθμό -ου-τ---ου. Θ--- ν- π-- σ--- σ----- τ-- τ------ Θ-λ- ν- π-ω σ-ο- σ-α-μ- τ-υ τ-έ-ο-. ----------------------------------- Θέλω να πάω στον σταθμό του τρένου. 0
T-él- -- pá- st-n-st--hm--tou-t-----. T---- n- p-- s--- s------ t-- t------ T-é-ō n- p-ō s-o- s-a-h-ó t-u t-é-o-. ------------------------------------- Thélō na páō ston stathmó tou trénou.
Бих искал / искала да отида на летището. Θέλω-----άω -τ- αεροδ-ό--ο. Θ--- ν- π-- σ-- α---------- Θ-λ- ν- π-ω σ-ο α-ρ-δ-ό-ι-. --------------------------- Θέλω να πάω στο αεροδρόμιο. 0
T-é-ō-n- --- s-o --ro--ó-io. T---- n- p-- s-- a---------- T-é-ō n- p-ō s-o a-r-d-ó-i-. ---------------------------- Thélō na páō sto aerodrómio.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Θ-λω ---π-- -τ---έντ---τ-- π-λ--. Θ--- ν- π-- σ-- κ----- τ-- π----- Θ-λ- ν- π-ω σ-ο κ-ν-ρ- τ-ς π-λ-ς- --------------------------------- Θέλω να πάω στο κέντρο της πόλης. 0
T---ō-na-páō-s-o-k--tro-t-s --l-s. T---- n- p-- s-- k----- t-- p----- T-é-ō n- p-ō s-o k-n-r- t-s p-l-s- ---------------------------------- Thélō na páō sto kéntro tēs pólēs.
Как да стигна до гарата? Π-- -- π-ω----- σ----- -ο- τ--νου; Π-- θ- π-- σ--- σ----- τ-- τ------ Π-ς θ- π-ω σ-ο- σ-α-μ- τ-υ τ-έ-ο-; ---------------------------------- Πώς θα πάω στον σταθμό του τρένου; 0
Pṓs---- -á--s--- stathmó -ou t--n-u? P-- t-- p-- s--- s------ t-- t------ P-s t-a p-ō s-o- s-a-h-ó t-u t-é-o-? ------------------------------------ Pṓs tha páō ston stathmó tou trénou?
Как да стигна до летището? Πώς-θ- -ά- στ- αε-ο-ρό---; Π-- θ- π-- σ-- α---------- Π-ς θ- π-ω σ-ο α-ρ-δ-ό-ι-; -------------------------- Πώς θα πάω στο αεροδρόμιο; 0
Pṓ- t----á--sto a---dr----? P-- t-- p-- s-- a---------- P-s t-a p-ō s-o a-r-d-ó-i-? --------------------------- Pṓs tha páō sto aerodrómio?
Как да стигна до центъра на града? Π-- θ- πά------κέ-τ-ο-της-π---ς; Π-- θ- π-- σ-- κ----- τ-- π----- Π-ς θ- π-ω σ-ο κ-ν-ρ- τ-ς π-λ-ς- -------------------------------- Πώς θα πάω στο κέντρο της πόλης; 0
Pṓs--h- pá- s-o-k----o t-- pól-s? P-- t-- p-- s-- k----- t-- p----- P-s t-a p-ō s-o k-n-r- t-s p-l-s- --------------------------------- Pṓs tha páō sto kéntro tēs pólēs?
Трябва ми такси. Χρ--άζο-α--έ-- -α--. Χ--------- έ-- τ---- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α τ-ξ-. -------------------- Χρειάζομαι ένα ταξί. 0
C-r---zom-i ----t-xí. C---------- é-- t---- C-r-i-z-m-i é-a t-x-. --------------------- Chreiázomai éna taxí.
Трябва ми карта на града. Χ-ε-----αι -να--χ--τ---ης--ό---. Χ--------- έ--- χ---- τ-- π----- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α- χ-ρ-η τ-ς π-λ-ς- -------------------------------- Χρειάζομαι έναν χάρτη της πόλης. 0
Ch-ei-zo--- énan-chár-- -ēs -ól-s. C---------- é--- c----- t-- p----- C-r-i-z-m-i é-a- c-á-t- t-s p-l-s- ---------------------------------- Chreiázomai énan chártē tēs pólēs.
Трябва ми хотел. Χρειάζ-μαι--εν--οχε--. Χ--------- ξ---------- Χ-ε-ά-ο-α- ξ-ν-δ-χ-ί-. ---------------------- Χρειάζομαι ξενοδοχείο. 0
Ch--i--oma- ------c--ío. C---------- x----------- C-r-i-z-m-i x-n-d-c-e-o- ------------------------ Chreiázomai xenodocheío.
Бих искал / искала да наема кола. Θα ήθελ- -α--ο-κ--σω ένα α--ο-ίνη--. Θ- ή---- ν- ν------- έ-- α---------- Θ- ή-ε-α ν- ν-ι-ι-σ- έ-α α-τ-κ-ν-τ-. ------------------------------------ Θα ήθελα να νοικιάσω ένα αυτοκίνητο. 0
T-- ḗth--- n----iki--- éna--u-o-ín-t-. T-- ḗ----- n- n------- é-- a---------- T-a ḗ-h-l- n- n-i-i-s- é-a a-t-k-n-t-. -------------------------------------- Tha ḗthela na noikiásō éna autokínēto.
Ето кредитната ми карта. Ορίστ- ----στωτι-- μου--άρ--. Ο----- η π-------- μ-- κ----- Ο-ί-τ- η π-σ-ω-ι-ή μ-υ κ-ρ-α- ----------------------------- Ορίστε η πιστωτική μου κάρτα. 0
Orí-------i---t--ḗ mou--ár-a. O----- ē p-------- m-- k----- O-í-t- ē p-s-ō-i-ḗ m-u k-r-a- ----------------------------- Oríste ē pistōtikḗ mou kárta.
Ето шофьорската ми книжка. Ο-ίστε το---πλωμά μ--. Ο----- τ- δ------ μ--- Ο-ί-τ- τ- δ-π-ω-ά μ-υ- ---------------------- Ορίστε το δίπλωμά μου. 0
Orís---to -í--ō-á-m--. O----- t- d------ m--- O-í-t- t- d-p-ō-á m-u- ---------------------- Oríste to díplōmá mou.
Какво може да се види в града? Τι-μ---εί----δει κανεί--σ--ν--όλ-; Τ- μ----- ν- δ-- κ----- σ--- π---- Τ- μ-ο-ε- ν- δ-ι κ-ν-ί- σ-η- π-λ-; ---------------------------------- Τι μπορεί να δει κανείς στην πόλη; 0
T- -p---- na---i ----ís ---- -ó-ē? T- m----- n- d-- k----- s--- p---- T- m-o-e- n- d-i k-n-í- s-ē- p-l-? ---------------------------------- Ti mporeí na dei kaneís stēn pólē?
Идете в стария град. Πηγ-ίνετε---η- π-λ-- --λ-. Π-------- σ--- π---- π---- Π-γ-ί-ε-ε σ-η- π-λ-ά π-λ-. -------------------------- Πηγαίνετε στην παλιά πόλη. 0
Pē-aí-et- st-n---l-- -ó-ē. P-------- s--- p---- p---- P-g-í-e-e s-ē- p-l-á p-l-. -------------------------- Pēgaínete stēn paliá pólē.
Направете обиколка на града. Κάντ--μία περ---ηση-σ--ν π--η. Κ---- μ-- π-------- σ--- π---- Κ-ν-ε μ-α π-ρ-ή-η-η σ-η- π-λ-. ------------------------------ Κάντε μία περιήγηση στην πόλη. 0
K---- m---periḗ-ē---s--n--ó--. K---- m-- p-------- s--- p---- K-n-e m-a p-r-ḗ-ē-ē s-ē- p-l-. ------------------------------ Kánte mía periḗgēsē stēn pólē.
Идете на пристанището. Π-γ---ε-- ----λι---ι. Π-------- σ-- λ------ Π-γ-ί-ε-ε σ-ο λ-μ-ν-. --------------------- Πηγαίνετε στο λιμάνι. 0
P--a----e---o-l--á-i. P-------- s-- l------ P-g-í-e-e s-o l-m-n-. --------------------- Pēgaínete sto limáni.
Направете обиколка на пристанището. Κά--- --α π-ρ-ήγ--η-σ-ο --μά--. Κ---- μ-- π-------- σ-- λ------ Κ-ν-ε μ-α π-ρ-ή-η-η σ-ο λ-μ-ν-. ------------------------------- Κάντε μία περιήγηση στο λιμάνι. 0
Ká--e -------i-gēs----o limá-i. K---- m-- p-------- s-- l------ K-n-e m-a p-r-ḗ-ē-ē s-o l-m-n-. ------------------------------- Kánte mía periḗgēsē sto limáni.
Какви други забележителности има ? Πο-----λα -ξι--έ-τ- υ--ρχου-; Π--- ά--- α-------- υ-------- Π-ι- ά-λ- α-ι-θ-α-α υ-ά-χ-υ-; ----------------------------- Ποια άλλα αξιοθέατα υπάρχουν; 0
Poi----l--ax-o-héa---y---c--un? P--- á--- a--------- y--------- P-i- á-l- a-i-t-é-t- y-á-c-o-n- ------------------------------- Poia álla axiothéata ypárchoun?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!